Решение № 548 от 22.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Велико Търново, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102364 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Т. П. срещу ***, гр.

***, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 160.00 лева, представляваща разликата между дължимото й се брутно трудово възнаграждение за 10 работни дни от м. юли *** г. и изплатеното й такова, за сумата от 45.56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 160.00 лева за периода от *** г. до *** г., за сумата от 2 304.54 лева, представляваща разликата между дължимото й се обезщетение по чл. 222, ал.

3 КТ и изплатеното й такова, за сумата от 656.78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2 304.54 лева за периода от *** г. до *** г., за сумата от 335.46 лева, представляваща разликата между дължимо й се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 19 работни дни и изплатеното й такова, както и за сумата от 95.55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 335.46 лева за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху претендираните главници от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „***”, а впоследствие „***“, като последната корекция на трудовото й възнаграждение е направена с допълнително споразумение от *** г. Заявява, че трудовото й правоотношение е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от *** г., като в заповедта за това е посочено да й се изплатят обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни и обезщетение 1 по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 62 от КТД в размер на 7 брутни работни заплати.

Сочи, че с ПMC № ***/.*** г. е одобрен допълнителен разход в размер на 27 960 100.00 лева за достигане на минимaлни нива на заплащане, договорени в КТД-Отрасъл „***“ за *** г., като със Заповед № ***/*** г. на *** са одобрени допълнителни разходи за увеличаване възнагражденията на персонала с цел достигане минималните нива на заплащане договорени в КТД за ***г. в отрасъл „***“. Твърди, че въпросната заповед регламентира изпълнението й със задна дата, поради което размерът на работната й заплата е следвало да бъде увеличен от *** г. и основната такава да достигне 1 900.00 лева. Заявява, че на *** г. дирекционния съвет на работодателя е взел решение корекцията на трудовите възнаграждения да се начисли само за лица, които са в трудови правоотношения към ***г. Счита, че въпросното решение в частта му относно лицата с прекратени договори е прието в противоречие с нормативните актове и с подзаконовите такива, поради което няма правни последици, като се има предвид, че решението предвижда увеличението да е със задна дата /считано от *** г./, а към този момент тя е била в трудово правоотношение с ответника.

Твърди, че е отправила искания да й се заплатят разликите в обезщетенията и в трудовото й възнаграждение за м. юли *** г., но същите не са удовлетворени от ответника.

Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че трудовите възнаграждения на лицата, заемащи идентична длъжност, са изменени с допълнителни споразумения след решение на дирекционния съвет, прието на *** г., към който момент ищцата не е била служител при ***, гр. ***, а изменението на договорените условия по трудов договор предполага действащо трудово правоотношение. Сочи, че цитираното ПMC № ***/*** г. не вменява автоматично изменение на трудовите правоотношения, нито пък има такова предвидено със закон пряко действие към определена дата, респ. към индивидуалните трудови договори на заетите в регулираните отрасли лица. Счита, че както постановлението, така и последващата заповед на *** не съдържат изявления и констатации за дължимо доплащане на предхождащо издаването им увеличение на трудови възнаграждения. Твърди, че становището за автоматична приложимост на условията по КTД в сферата на *** към съществувалото дo *** г. трудово правоотношение са гoлocлoвни, тъй като и ищцата, и ***, гр. *** не са страни по визирания в исковата молба КТД и че нe ca налице предвидените в КТ предпоставки, за да се приеме, че е разпространено действието му в отрасъл „***“. Заявява, че при прекратяване на трудовото правоотношение погрешно е начислил и изплатил на ищцата брутно трудово възнаграждение за 7 месеца в общ размер от 15 741.46 лева вместо полагащото й се брутно трудово възнаграждение за 6 месеца в общ размер от 13 492.68 лева, поради което прави възражение за прихващане с разликата от 2 248.78 лева. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на вземането за трудовото възнаграждение за 10-те работни дни за м. юли *** г.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата 2 поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Прави изменение на исковете, както следва: на иска за разликата между дължимото се брутно трудово възнаграждение за 10 работни дни от м. юли *** г. и изплатеното такова чрез намаляване на неговия размер до сумата от 75.78 евро; на иска за мораторна лихва върху главницата от 148.21 лева за периода от *** г. до *** г. чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 25.22 евро; на иска за разликата между дължимото се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и изплатеното такова чрез намаляване на неговия размер до сумата от 1 113.87 евро; на иска за мораторна лихва върху главницата от 1 113.87 евро за периода от ***г. до *** г. чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 371.01 евро; на иска за разликата между дължимо се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 19 работни дни и изплатеното такова чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 234.38 евро; и на иска за мораторна лихва върху главницата от 234.38 евро за периода от *** г. до *** г. чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 78.06 евро.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор от *** г., като по силата на допълнително споразумение от *** г. ищцата е заемала длъжността „***” с основно трудово възнаграждение от 1 666.00 лева, ведно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 533.12 лева и допълнително възнаграждение за *** в размер на 33.00 лева.

Установява се също, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от *** г., като в заповедта за прекратяване на правоотношението е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 19 дни от *** г. и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 62 от КТД в отрасъл „***“ в размер на 7 брутни заплати.

Впоследствие, със Заповед № ***/*** г.на *** е наредено извършването на промени по бюджета на ***, гр. *** за *** г., като са увеличени разходите за възнаграждения на персонала с цел достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „***“ *** г.

С писмо от *** г. директорът на ***, гр. *** е уведомен от Министерство на ***, че във връзка с Постановление № *** на МС от *** г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на *** за *** г. е извършена корекция по бюджета относно показател „***“ за *** г., като е посочено, че предоставените допълнителни средства са за увеличение на показател „***“, считано от *** г. и същите включват заплати и осигурителни 3 вноски, като се предоставят за увеличение на основните месечни заплати по категории персонал и достигане на минималния размер, съгласно КТД за *** г. в отрасъл „***“.

Междувременно, с Постановление № *** от *** г. на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерство на *** за *** г. за увеличаване на разходите за персонал по бюджета на министерството за *** г. за достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „***“ *** г. за второстепенните разпоредители към Министерство на ***. В чл. 2 от въпросното постановление е посочено, че средствата по чл. 1 следва да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за *** г. за увеличение на трудовите възнаграждения на ***, зает в ***.

С протокол № 12 от заседание на Дирекционния съвет на ***, гр. *** от *** г. е взето решение, че предвид отпуснатите допълнителни средства е възможно увеличение на основните заплати на служителите от *** г. средно с 14.30 %, конкретно посочено по длъжности, като за длъжност „***, ***“ основната заплата се увеличава от 1 666.00 лева на 1 900.00 лева. В протокола е посочено, че увеличението ще се начислява на лицата, които са в трудови правоотношения към ***г., а на лицата с прекратен трудов договор не може да се начислява увеличение, защото допълнителните споразумения ще се издадат през месец септември.

С писмо от *** г. на съда е предоставена информация от Министерство на труда и социалната политика, че отрасловият КТД действа само за представителните синдикални и работодателски организации в отрасъла, които са страна по него, като до момента не е постъпвало общо искане на страните по КТД в отрасъл „***“, на основание чл. 51б, ал. 4 от КТ, министърът на труда и социалната политика да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла и съответно не е издавана заповед за разпростирането му на основание чл. 51б, ал. 6 от КТ.

От заключението на допусната по делото счетоводна експертиза се установява, че изчислено на база увеличения размер на основното трудово възнаграждение за длъжността „***“ през *** г. възнаграждението на ищцата за м. юли *** г. би било в брутен размер от 1 251.05 лева или 639.65 евро, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ би било в брутен размер от 2 316.10 лева или 1 184.20 евро, а обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ би било в брутен размер от 17 920.00 лева или 9 162.35 евро. Посочено е, че в чл. 62 от КТД в отрасъл „***“, на която разпоредба работодателят се е позовал при начисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, е записано, че въпросното обезщетение е в размер на 7 брутни заплати.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ, по чл.

4

224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 КТ – всички съединени с искове по чл. 86 ЗЗД.

По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:

В случая не е спорно, а и се установява от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, че през м. юли *** г. ищцата е изпълнявала трудовите си задължения за 10 работни дни, за което й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер от 1 102.84 лева, като й е изплатено възнаграждение в нетен размер от 907.58 лева. Установява се също, че със Заповед № ***/*** г. на *** е наредено извършване на промени по бюджета на ***, гр. *** за *** г., като са увеличени разходите за възнаграждения за персонала с цел достигане на минималните нива на заплащане, договорени в КТД в отрасъл „***“ за *** г. Във връзка с тази заповед и с писмото от *** г. на министъра за *** то Дирекционният съвет на ***, гр. *** е провел на *** г. свое заседание, на което е приел решение, че предвид отпуснатите допълнителни средства е възможно увеличение на основните заплати на служителите, считано от *** г., средно с 14.30%, като за длъжността „***, ***“ увеличението на основната заплата е от 1 666.00 лева на 1 900.00 лева. И макар във въпросния протокол да е посочено, че увеличението ще се начислява на лицата, които са в трудови правоотношения към *** г., съдът приема, че на ищцата също се е дължал именно увеличеният размер на основното трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли и август *** г., независимо от това, че към *** г. трудовото й правоотношение е било прекратено, предвид на това, че увеличението е със задна дата - считано от *** г., а в периода от *** г. до прекратяване на правоотношението на *** г. ищцата е полагала труд. Т.е. доколкото в разглеждания случай работодателят е увеличил възнаграждението за заеманата от ищцата длъжност за период, в който същата е престирала работната си сила, то този труд е следвало да бъде възмезден в пълен размер, в това число с увеличения размер на трудовото възнаграждение.