Решение № 771 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20221720105544 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.54 ал.2 Закона за кадастъра и имотния регистър.

Първоначално е бил предявен иск от Н. П. П., с който се иска да се признае за установено спрямо ищцата, че ответниците Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. не са собственици на реална част с площ 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имот с идентификатор № *** по КККР на град Перник.

В исковата молба и допълнителна такава се посочва, че: ищцата въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 160 от 1969 г., е собственик на поземлен имот, застроен с едноетажна жилищна сграда, който имот е с планоснимачен номер 1055 по ПРЗ на село *******, одобрен със заповед № III-234 от 09.04.1976 г., находящ се в населената и стари застроената част на село *******, Община ******, махала „Шумнатица”, с граници на имота по нотариален акт: улица, А.Н. и дере.

Твърди се, че горепосоченият имот съставлява част от имот с идентификатор № *** по КККР на град Перник, при което обхваща 1 реална площ от 300 кв. м., намираща се в североизточната част на имота.

Посочва, че владее описаната реална част от 1969 г. до настоящия момент.

Ответниците отричали правото на собственост на ищцовата страна със съставянето на нотариален акт № 20 по дело № 1374 от 1970 г., което обосновавало правния интерес от предявяването на иска да се отмени този акт.

Ответниците Л. П. А. и Р. А. А. са подали отговор на исковата молба, посочвайки, че са собственици на процесния имот, за което излагат подробни доводи.

Поддържа се, че претендираната от ищцата реална част от 300 кв. м. попадала в площта на техния имот с размери 1157 кв. м., за който била издадена заповед за деактуване № 1604/10.10.2018 г. на кмета на Община Перник. Излагат се твърдения, че процесният имот не отговаря по граници с имота, описан в нотариалния акт, с който ищцата се легитимира като собственик. Поясняват, че владението на ищцата е прекъснато от Община Перник със съставянето на акт за общинска собственост № 11208/08.04.2016 г., отнасящ се за имот, в който попада процесният. Твърди се, че имотът е станал обшински във връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Впоследствие за спорния имот била издадена заповед за деактуване № 1604/10.10.2018 г. на кмета на Община Перник, с която имотът бил предаден на правоимащите лица (ответниците).

След указания дадени с Определение № 208 от 20.04.2022 на въззивнияу съд по гр.дело № 185/2022 на ПОС -ищцата е депозирала молба с която е било уточенно, че е предявен положителен установителен иск с който ищцата претендира, че е собственик на спорния имот и желае да се извърши поправка в кадастралната карта, респ. – обезсилване на Нотариален акт № 20 / 70 за процесните 300 кв.м.

С решение № 232 от 20.07.202 по гр.дело № 185/2022г. на ПОС решението на РС е било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на 2 друг състав.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР,вр. чл.124 ал.1 ГПК и иск по чл.537 ал.2 ГПКпоради обстоятелството, че твърденията на ищеца са свързани с погрешното отразяване на собствения му поземлен имот като част от съседен имот и/или изобщо не е заснета като самостоятелен имот.

Същевременно заявеният петитум за установяване несъществуването правото на собственост на ответниците не съответства на фактическите твърдения в исковата молба, които фактически твърдения обосновават правен интерес от иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в кадастралната карта.

В тази насока са и указанията на Решение № 232 от 20.07.2022г. ва ПОС по в гр.дело № 00185 / 2022г. по описа на ПОС:

По констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба за формулиране съответен петитум /искане/ на исковата молба и привеждане петитума, в съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание на искас дадените указания с Определение № 280/20.04.22 г., с молба вх. № 2679 от 20.05.2022 г. ищцата твърди, че: е собственица на реална част от имот с площ от 300 кв.м попадащи в североизточаната част на имот с ид. *** по КККР на с. ******* одобрен със заповед № РД - 18-1182/31.05.2018 г на Изп. директор на АГКК, находящ се в с. *******, общ. Перник и че същата тази част неправилно е записана като имот на ответничките. Поради спор за материално право между ищцата и 3 ответничките, административната процедура при СГКК гр. Перник инициирана по нейна молба не е финализирана, поради противопоставяне от страна на ответничките като Общината видно от адресираната до нея кореспонденция е дала указания, че възведения спор следва да бъде решен по съдебен, а не по административен ред.

Изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения свързани с погрешното отразяване на собствения на ищцата поземлен имот като част от друг имот би могло да се отстрани по реда на чл.

54 , ал.2 от ЗКИР, като счита, че спор по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, не съществува пречка и би могъл да бъде разрешен и в настоящото производство за собственост, а не с отделен иск.

Искането е формулирано по следния начин: Да се приеме за установено по предявените от Н. П. срещу ответниците Л. А., Е. А. и Р. А., че не са собственици на реална част с площ от 300 кв. м. попадаща в североизточната част на имота с ид. *** по КККР по плана на с.

******* общ. Перник, одобрени със заповед РД- 18- 1182/ 31.05.18 г. на ИД на АГК находящ се в с. *******, общ. ******, местност „Смирови ливади", с площ от 4157 кв.м. трайно предназначение на територията : земеделска , начин на трайно ползване: ливада, № по предходен план 001681 при съседи:

63152.1414, ***, ***, ***, ***, 63152.19901,

***, граници на реалната част от три страни: имот с ид.*** и населено място на с. *******, която реална част е изобразена графично със сини букви АВСДЕА от имот *** означени със зелен цвят и букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОА на скицата към техническата експертиза на л. 129 по гр. д. № 1581 на PC Перник;

Да се приеме за установено, че ищцата е собственик на имот с пл. № 1055 с площ от 300 кв.м. по ПРЗ на с. ******* одобрен със Заповед № Ш234/09.04.76 г., който имот погрешно е заснет в КККР като част от имот с № 631.521681 по КККР на с. *******, общ. Перник одобрен със Заповед № РД18-1182/ 31.05.18 г. на ИД на АГКК на ответниците Л. А., Е. А. и Р. А., намираща се в североизточната част на имота, като този имот да бъде нанесен и записан в кадастралната карта на името на Н. П., както и да бъде отменен нот.акт № 20/70 г. в частта за процесиите 4

300 кв.м.

С оглед горното, съдът приема, че при така въведените твърдения и очертания предмет на делото - в съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание е предявен и допустим положителен установителен иск с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

С оглед ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС този спор за материално право следва да бъде разрешен по реда, указан в разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а именно - чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост за установяване правата на лицето, което претендира, че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта, като целта на този иск е : установяване на правата на ищеца върху тази спорна част от имота, така и на неточното отразяване на обема на това право към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество и нанасянето и записването на този имот в кадастралната карта на името на ищеца.

Съдът намира, че е предявен иск по чл. 54, ал. 2, от ЗКИР от надлежна страна. С оглед наличието на допустимост, то следва да се разгледа откъм основателността

От правна страна:

Искът с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е специален установителен иск за право на собственост целящ да се установи принадлежността на правото на собственост на недвижим имот към един минал момент- момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, като предпоставки за допустимостта му са - грешно или непълно отразяване на недвижим имот като местоположение и площ и невъзможността непълнотата или грешката да се отстранят по административен път, тъй като е налице спор за материално право, като при успешното провеждане на иска по същество решението на съда е основание за промяна на КККР.

5

В основата на този иск е спор за материално право, който не може да бъде разрешен по административен ред а само по съдебен ред.

По фактите:

По делото не се спори, а от представеното удостоверение за наследници се установява, че тримата ответници са единствени наследници по закон на А.Й.А., починал на 27.11.2013 г.

Според договор от 21.02.1958 г., С.Т.Ц. продава на А.Й.А. недвижим имот, находящ се в землището на с. ********, Пернишко, махала „*******“, представляващо празно дворно неурегулирано място с площ 2000 кв.м., в местността „Въргата“ /“Шумнатица“, при граници – от две страни С.Т., П.С.Т., път и дере.

С нотариален акт от 13.05.1969 г., издаден по обстоятелствена проверка, трето за спора лице П.С.Т. е признат за собственик на дворно неурегулирано място, находящо се в землището на с. *******, м. „Шумнатица“, с площ 3000 кв.м., както и спрямо построената в него жилищна сграда, при граници: В.

/фамилията не се чете/, Л.С., С.Т. и път.

От нотариален акт № 159, том 3, дело № 1569/1969 г. от 15.09.1969 г. се установява, че П.С.Т., е продал на А.Н. С. недвижим имот, находящ се в землището на с. *******, Пернишко, съставляващ празно неурегулирано дворно място с площ 300 кв.м., в местността „Шумнатица“, при граници Христо /без фамилия/, С.Т. и дере.

Видно от нотариален акт № 160, т. 2, дело № 1570/1969 г. от същата дата – 15.09.1969 г., същото трето за спора лице – П.С.Т., е продало на ищцата Н. П. недвижим имот, находящ се в землището на с. *******, Пернишко, съставляващ празно неурегулирано дворно място, също с площ 300 кв.м., в местността „Шумнатица“, при граници: улица, А.Н. и дере.

Съгласно приложената скица /л.77/, имотът съставлява имот, пл. № 1055 по ПРЗ на с. *******, утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г., с площ 338 кв.м., като същият е записан на Н. П. въз основа на нот.акт № 160/1969 г.

Т.е. твърди се, че основанието за придобиване на спорните 300 кв.м. е именно посочения нотариален акт № 160 / 1969г. и от момента на сделката 6

15.09.1969г. владее този имот до момента – на основание покупко-продажба.

Следоветелно- касае се за владение / ограничено вещно право/ произтичащо от право на собственост придобито от твърдяната покупкопродажба, а не от придобиване по давност / както се въвежда впоследствие/ При това положение, не може да се приеме, че са налице едновременно двата способа за придобиване паралелно/ покупко-продажба и придобивна давност/ защото единият логично изключва другия.

Освен това, в обстоятелствената част на исковата молба ищцата не се позовава на давност.

При това положение ищецът следва в условията на пълно и главно доказване на установи, че спорните 300кв.м./ които според ищцата погрешно са отразени в кадастъра в имота на ответниците / е част и идентичен с имота, предмет на покупко-продажбата с Нотариален акт № 160 т.3 дело № 1570/ 1969г. на Нотариуса пир ПРС

С нотариален акт № 20, том 5, дело № 1374/1970 г. А.Й.А. е признат за собственик по силата на давностно владение на поземлен имот, находящ се в землището на с. *******, съставляващ дворно неурегулирано място с площ 3000 кв.м. в местността „Шумнатица“, при граници Петър С., С.Т. горско стопанство и дере.

С Акт № 11208/08.04.2016 г., съставен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, недвижим имот – терен, представляващ земеделска земя, пл. № 681 в масив 001, м. „Смирови ливади“ в землището на с. *******, с площ 4,158 дка, е актуван като общинска собственст.