Определение № 794 от 10.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500459 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 435 ал. 2, т.2 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба, озаглавена „искова молба“, депозирана от Т. Д. Й., ЕГН:**********, депозирана до Председателя на Адимистративен съд – гр. Плевен, която е изпратена по подсъдност на ОСПлевен с Определение №1091/06.04.2026г. по адм.д.№287/2026г. по описа на Административен съд – гр. Плевен.

В жалбата се сочи, че молителят обжалва всички запори, наложени от съдебния изпълнител, без да се конкретизира по кое изпълнително дело, както и кой акт на съдебния изпълнител се обжалва. Сочи се, че запорите са неоснователни, както и че молителят не може да разполага със средствата си на територията на Затвора-гр. Плевен, където понастоящем се намира. Прави се искане да се изиска справка от Затвора-гр. Плевен за наложените до настоящия момент запори.

Делото първоначално е било образувано в Административен съд-гр.

Плевен. С Определение №1091/06.04.2026г. по адм.д.№287/2026г. по описа на Административен съд – гр. Плевен състав на същия съд е приел, че в озаглавената като „искова молба“ на Т. Д. Й., ЕГН:********** се съдържат оплаквания за действия на съдия-изпълнител, поради което е прекратил производството по делото и е изпратил делото на Окръжен съд – Плевен по подсъдност.

С резолюция на зам.-председателя на Окръжен съд – Плевен е разпоредено копие от „исковата молба“ на Т. Д. Й., ЕГН:********** да се изпрати на ДСИ при Плевенски районен съд за администриране на жалба по чл.436 от ГПК, след което да се върне на Плевенски окръжен съд заедно с изпълнителното дело за произнасяне по жалбата.

С Разпореждане на ДСИ при Районен съд – Плевен жалбата на Т. Д. Й., 1

ЕГН:********** е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности, като внесе дължимата държавна такса, както и препис от жалбата за насрещната страна.

В едноседмичения срок жалбоподателят Т. Д. Й., ЕГН:********** е представил молба, с която заявява, че няма средства за заплащане на дължимата държавна такса. Представя саморъчно написана Декларация, че не разполага с парични средства.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от взискателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния им представител юрисконсулт П.П., в което се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Развиват се съображения, че длъжникът се намира в място за лишаване от свобода, поради което няма никакви разходи по своята издръжка - биват му представяни безплатна храна, лечение и всички необходимо за обичайното му пребиваване. Поддържа се, че лишените от свобода са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, тъй като законодателят е предвидил в чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС изрично, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не помалко от 8 часа на денонощие; самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Сочи се, че липсват нарушения на процесуалния закон от страна на ДСИ. В заключение прави искане съдът да остави без уважение депозираната жалба.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ДСИ Т.Г.а е депозирала становище по жалбата. Поддържа становище, че в съдържателната част на жалбата се атакува наложен запор върху парични суми, постъпващи по личната партида на длъжника в Затвора - гр.Плевен, както и че жалбоподателят „не може да си закупува важни неща от магазини и лекарски лечения“, т.е. че не е спазена нормата за несеквестируем доход по чл.446, ал.1 и ал.2 ГПК. Посочва се, че жалбата е недопустима, поради депозирането й извън двуседмичния преклузивен срок. Сочи се, че в конкретния случай длъжникът е уведомен за наложения запор на вземане с връчването на поканата за доброволно изпълнение, като срокът тече от 04.11.2025г. и е изтекъл още на 18.11.2025г.

Излага се становището, че след налагане на запора няма постъпления на суми за погасяване на задължението към ГД“ИН:. Излагат се съображения, че в случая длъжникът е лице, което понастоящем е лишено от свобода, поради което основните вещи и потребности са му осигурени от държавата, съгласно действащото законодателство. В заключение прави искане съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и приложените към тях и изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

2

Съгласно приетото в Тълкувателно решение №2/2013 на ВКС от 26 юни 2015г. чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

В настоящия случай е налице насочване на изпълнението чрез прилагането на изпълнителния способ – налагане на запор, като трябва да се държи сметка, че действието по изпращане на съобщение за налагане на запор, без същото да е довело до резултат, а именно до ефективно налагане на запор върху конкретна сметка, с която лицето разполага. В този смисъл депоизрането на жалба по чл.435 от ГПК в последващ по-късен момент не следва да се разглежда като недопустимост на жалбата, като този въпрос следва да се разгледа по същество.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е депозирана в закоустановения срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което ЖАЛБАТА е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за това са следните:

От представеното копие на изпълнително дело №20254430400547 по описа на ДСИ Т.Г.а с района на действие РС-Плевен се установява, че то е образувано на 22.10.2025г. по молба с вх.№7632/2025г. на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Т. Д. Й., ЕГН:********** въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2025г., издаден по гр.д.№40085/2018г. по описа на СРС.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е направил искане за налагане на запор на взеамнията на длъжника по личната му партида в Затвора-гр. Плевен.

На дата 30.10.2025г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 04.11.2025г. лично от длъжника в изпълнителното производство. На същата дата по изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение с изх.№15443/30.10.2025г. до Началника на Затвора – гр. Плевен за наложен запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника в Затвора – гр. Плевен до размера на дълга.

По изпълнителното дело няма данни да са постъпвали суми във връзка с наложения запор за погасяване на задълженията на взискателя.

Съдът, след като взе предвид гореизложените обстоятелства, намира, че не са налице основанията по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Това е така, тъй като от приложеното копие на изпълнително дело №20254430400547 по описа на ДСИ Т.Г.а с района на действие РС-Плевен се установява, че след изпращане 3 на съобщението за наложения запор по делото не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по делото.

Чл. 446 ГПК, уреждаща размера на несеквестируемото имущество, защитава единствено сумите, получени от трудово възнаграждение, пенсия и приравнени към тях доходи, както и социални плащания. Средствата, които са налични в личната партида на лишените от свобода, не попадат в нито една от тези категории.

В настоящия случай, предвид факта, че длъжникът понастоящем се намира в Затвора-гр. Плевен, както и предвид наложения върху личната му партида в Затвора-гр. Плевен запор, важат специалните правила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки от възнаграждението, но не повече от 2/3 от полагащата им се сума след данъци. Тази разпоредба, обаче, се отнася само до сумите в личната партида, които са получени от възнаграждение от труд, полаган от страна на лишения от свобода. Останалите суми, намиращи се в личната партида на лишения от свобода, които не произтичат от труд, не са пенсия, не са социално обезщетение, подлежат на запор в пълен размер. Тези средства имат характер на вземане, което е извън приложното поле на чл. 446 ГПK.

Смисълът на несеквестируемия минимум е да гарантира, че длъжникът може да задоволи базовите си жизнени нужди — храна, подслон, облекло.

При лишените от свобода тези нужди вече са осигурени от държавата по силата на чл. 84, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, която им гарантира предоставяне на безплатна храна, спален инвентар, облекло, здравна осигуровка за сметка на бюджета. Следователно необходимостта от паричен несеквестируем минимум не съществува по същия начин, както в хипотезата на чл.446 от ГПК.

Дори ако тези пари са предназначени за "лична издръжка" или "лекарства", както е посочено в настоящата жалба, то намерението за тяхното ползване не променя правния им характер.

При това положение съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна.

На осн.чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на осн. чл.437 от ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№2181/03.04.2026г, озаглавена „изкова молба“, депозирана от Т. Д. Й., ЕГН:********** по изпълнително дело №20254430400547 по описа на ДСИ Т.Г.а с района на действие РСПлевен с правно основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5