Определение № 2081 от 01.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2081 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100603393 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на подсъдимия И. А. К. срещу протоколно определение от 04.05.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 5378/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 15-и състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Според подсъдимия в хода на досъдебното производство са извършени манипулации и процесуални нарушения, подробно описани в жалбата.

Наведени са оплаквания и във връзка със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, като подсъдимият е изложил и съображения по същество на повдигнатото обвинение. Във връзка с мярката му за неотклонение счита, че е подложен на жестоко и нечовешко отношение повече от осем месеца и половина, за който срок е бил задържан под стража. Сочи, че страда от множество сърдечни, неврологични, венозни и други заболявания, като в условията на ареста е възпрепятствано провеждането на адекватно лечение, което от своя страна е довело до влошаване на здравословното му състояние. Ето защо в заключение отправя молба към настоящата инстанция атакуваното определение да бъде отменено, като мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека, за да може да провежда адекватно лечение и да помага на приятелката си в отглеждане на детето й.

Защитникът на подсъдимия адв. А.Ж. не е взел становище по жалбата.

Такова не е взела и Прокуратурата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на 1 материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият К. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 14.04.2026 г., с повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 5378/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-и състав.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 04.05.2026 г., не е даден ход на разпоредителното заседание, като единствено е разгледано искането на подсъдимия по реда на чл. 270 НПК за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Районният съд е приел, че продължава да е налице опасност от извършване на престъпление от страна на подсъдимия, изводима от обремененото му съдебно минало и от механизма на извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и поконкретно, че се касае за пострадал на значителна възраст и висок размер на инкриминираните имуществени вреди. С оглед на това първоинстанционният съдебен състав е достигнал до извод, че подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, което обосновава и продължаващо изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. В мотивите си районният съд е приел още, че към датата на провеждане на съдебното заседание опасността от извършване на престъпление продължава да е реална и с висок интензитет, като същата не е преодоляна посредством изтеклия срок на задържането. Ето защо е оставил без уважение искането на К. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата е и основателна поради следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че в настоящото производство не следва да бъдат обсъждани наведените с жалбата оплаквания относно процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, доколкото същите подлежат на обсъждане в хода на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Същото се отнася и за изложените в жалбата съображения по същество на обвинението, които подсъдимият може да изложи в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съдебен състав, разглеждащ делото. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК в настоящото производство съдът следва да установи единствено дали са налице новонастъпили обстоятелства, които водят до отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, обусловили вземане на найтежката мярка за неотклонение, или други нови обстоятелства, налагащи 2 нейното изменение.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния съдебен състав, че по отношение на К. липсва изводима реална опасност последният да се укрие, доколкото същият е с установен по делото адрес и липсват доказателства, навеждащи на извод за наличие на склонност у същия за радикална промяна на местоживеенето му.

В рамките на извършената въззивна проверка настоящият съдебен състав обаче достигна до извод, че към момента се констатират обстоятелства, обуславящи промяна в интензитета на опасността подсъдимия да извърши престъпление, която опасност е мотивирала районния съд да откаже изменение на мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо К.. На първо място, такова обстоятелство е продължаващият срок на задържане – подсъдимият е задържан фактически на 15.08.2025 г., т. е. към настоящия момент от първоначалното му задържане са изтекли девет месец и половина.

Времето, през което подсъдимият е бил задържан, всякога подлежи на съобразяване при преценка дали изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение следва да бъде изменена. Това е така, доколкото продължаващият срок на задържане неминуемо води до намаляване на интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление. Отделно от това, за разлика от първоинстанционния съдебен състав, настоящият намира, че реална опасност от извършване на престъпление е изводима единствено от механизма на престъплението, за което К. е предаден на съд.

Действително същият е осъждан с влязла в сила присъда на 07.07.2020 г., с която му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на същото е отложено за срок от три години. От този момент насетне, до извършване на деянието, предмет на настоящото обвинение (с инкриминирана дата 13.08.2025 г.) не се установява подсъдимият да е извършвал други противоправни деяния, като следва да се вземе предвид и, че това е единственото му осъждане, доколкото за предходно такова (от 14.12.1984 г.) същият е реабилитиран по право. Ето защо и предвид продължаващият срок на задържане, а именно девет месец и половина, настоящият съдебен състав намира, че понастоящем опасността подсъдимият да извърши престъпление в случай, че му бъде взета по-лека мярка за неотклонение, е със значително намалял интензитет.

Следва да бъде взето предвид и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, доколкото по делото има данни, че последният страда от кардиологични заболявания, както и от психично заболяване. Предвид тези данни, неясно за настоящия съдебен състав е защо още в хода на досъдебното производство по отношение на К. не е назначена комплексна психологична и психиатрична експертиза за изясняване на актуалното му здравословно състояние и психичен статус. Тези данни, преценени съвкупно с немалкия срок на задържане на подсъдимия, налагат извод, че към момента не е необходимо по отношение на него да продължава да се изпълнява най-тежката 3 мярка за неотклонение. Съдът намира, че продължителността на пребиваване на подсъдимия в условията на следствения арест при налично психично заболяване, без да е изяснено дали същото представлява опасност за него, засяга правата му в степен, надхвърляща нуждите на наказателното производство и продължаването на мярката за неотклонение „задържане под стража“ би представлявало ненужна репресия спрямо същия. Предвид, че по своите последици мярката за неотклонение „домашен арест“ е приравнена спрямо мярката за неотклонение „задържане под стража“, тъй като ефективно се ограничава правото на лицето на свободно придвижване, и следователно може да се постигне същият процесуален ефект с по-леки процесуални средства, то съдът счита, че на този етап по отношение на подсъдимия К. найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е адекватна за постигане на целите, предвидени в чл. 57 НПК, и същите могат да бъдат осъществени посредством по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“. В заключение следва да се посочи, че макар настоящият съдебен състав да приема, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление е намалял, вземането на по-лека мярка за неотклонение като „гаранция“ или „подписка“ би било необосновано, доколкото се касае за повдигнато обвинение за тежко престъпление с пострадало лице на значителна възраст и немалка инкриминирана сума пари. Ето защо мярката за неотклонение „домашен арест“ е адекватна и пропорционална на нуждите на процеса, като същата би осигурила и възможност на подсъдимия да се погрижи за влошеното си здравословно състояние.

Предвид изложеното, въззивният съд намира подадената частна жалба за основателна. Определението на районния съд, с което направеното от подсъдимия И. К. искане за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение, следва да бъде отменено, а искането на подсъдимия – да бъде уважено, като мярката му за неотклонение бъде изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.05.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 5378/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 15-и състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, изпълнявана по отношение на И. А.

К. с ЕГН **********, от „задържане под стража“ в „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес в гр. София, ж. к. „********.

ДОПУСКА изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест“ да се осъществи при условията на чл. 62, ал. 6 НПК вр. чл. 262 и сл. ЗИНЗС с 4 прилагане на средство за електронно наблюдение, като мярката за неотклонение „домашен арест“ следва да бъде изпълнена от датата на монтиране на средството за електронно наблюдение.

Препис от определението да се изпрати на СДВР, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, на Началника на РУ-МВР, съответстващо на адреса, на който е посочено, че ще се изпълнява мярката за неотклонение „домашен арест“ и на Началника на затвора за изпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.

62, ал. 5 и 6 НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5