Решение № 678 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2089/2025
- Вид
- Решение № 678
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- Тоско Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 678 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300102089 по описа за 2025 година
Предявен e установителeн иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 1 СК от М. Д. срещу Д. И.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак през *** г., прекратен с решение на РС - *** от *** г. През *** г. ищецът сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който придобил собствеността върху СОС с идентификатор *** по КК на гр. ***, ведно с прилежащи части от земята. Твърди, че ответницата няма принос за придобиването на имота, защото от *** г. отношенията им били само формални, като живеели във фактическа раздяла. Твърди, че цената на имота в размер на 58716 лева била изплатена изцяло с негови лични средства предоставени му като дарение от неговата м. и получени от застрахователно обезщетение. Наред с това изтъква, че цената е изплатена с превод от негова банкова сметка, която съгласно чл. 21, ал. 1 СК била изключена от СИО. Поради това иска да бъде установено, че е единствен собственик на процесния имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначение особен представител, с който се оспорва претенцията. Твърди, че ответницата е работила преди сключването на брака и всички нейни средства служели за издръжка на семейството. Тя се грижела за децата и дома, като издръжката на детето Д. по време на обучението в гр. *** била от нейна банкова сметка. Заявява, че именно поради 1 нейното участие в семейния бюджет е можело да бъдат спестени средствата от застрахователното обезщетение. Наред с това купувала вещи за дома, като се изнесла от семейното жилище през *** г., помагала с отганизацията и логистиката на семейните ангажименти, защото ищецът бил без книжка в период от 1 година през *** г. и за 6 месеца през *** г. Поради това намира, че страните са съсобственици.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото решение по бр.д.
№ ***/***г. на РС-*** се установява, че сключеният между тях на *** г. граждански брак е бил прекратен с развод на *** г. По време на брака, на *** г., е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, чрез който „***“ е прехвърлило на М. Д. Д. самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***, ведно с прилежащи части от поземления имот. В договора е посочено, че продажната цена е 58 716 лева, както и че е била платена от купувача по банковата сметка на продавача преди сключването на сделката както следва: 9800 лева на *** г.; 9800 лева на *** г. и 39 116 лева на *** г. От представените по делото банкови документи се установява, че и трите суми са били платени от банкови сметки на ищеца. От останалите отразявания е видно, че сумите, от които са извършени плащанията са постъпили като превод от А.
Д.- м. на ищеца и от самия ищец, чрез прехвърляне от друга негова сметка. Съгласно приетата по делото ССЕ първите два превода са извършени от банкова сметка на ищеца „***“, по която преди това на *** г. е постъпила сумата от 50 000 лева паричен превод от А. Д.- м. на ищеца. До извършването на плащанията по договора по сметката няма други постъпления. Последният превод е извършен от банкова сметка на ищеца в „***”, по която преди това е постъпила сумата от 70 000 лева от друга негова сметка, по което е преведена сумата от 71 543.47 лева платени от „***“. При тези данни вещото лице дава заключение, че произходът на средствата за първите две плащания е получена сума от 50 000 лева от А. Д., а на последното получена сума от 71 543.47 лева от ***. Тази сума е по-голяма от присъденото с решение по гр.д. № ***/*** г. на ОС-*** обезщетение за неимуществени вреди (50 000 лева), но предвид постъпилите от ЧСИ данни за изпълнителното дело, следва да се приеме, че разликата представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва, присъдено в полза на ищеца със съдебния съдебен акт.
А. Д. беше разпитана, като свидетел по делото, като заяви, че е направила дарение на с. си, за да взема апартамент, като подписала документ. След предявяване потвърждава, че нейният подпис е положен върху представения с исковата молба договор за дарение. Показанията не са недопустими, предвид безспорната между страните родствената връзка и изключенията по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, а преценени 2 съобразно разпоредбата на 172 ГПК, с оглед евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни и последователни, като не противоречат на останалите събрани доказателства относно дарението.
Тъй като конкретният придобивен способ е покупко-продажба, преценката за вещния ефект на облигационната връзка следва правилата на този двустранен договор.
Когато само единият съпруг е страна по сделката, вещноправният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия съпруг, по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на СИО при действието на СК от 2009 г., предвид прекратяването на брака през *** г.
Опровергаването на презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от съпрузите, става чрез предявяване на иск (съответно възражение) за трансформация с правно основание чл. 23, ал. 1 и/или ал. 2 от същия СК от 2009г., основан на твърдения, че влагането на лични средства изключва приложението на презумпцията. При това, доказателствената тежест е за този, който предявява претенцията и той следва да установи пълно и главно твърдението си за вложени извънсемейни- лични средства в придобиването на конкретното вещно право.
Логически не е възможно да има общ принос по отношение на вещ или други права, които единият от съпрузите е придобил без никакви усилия от страна на другия.
Случаят, в който се прехвърля безвъзмездно парична сума, е именно такъв. Когато е извършено безвъзмездно прехвърляне на парична сума, то представлява дарение.
Титулярът на правата след прехвърлянето е лицето, което се явява в положението на надарен. Правата върху сумата са делими- могат да се прехвърлят частично, включително могат да се прехвърлят на низходящия и на съпругата. Когато титулярът решава да прехвърли правата само на низходящия си, той очевидно цели да облагодетелства само единия от съпрузите, а не семейството като цяло. Тъй като безвъзмездно прехвърлената сума на низходящ има последиците на дарение, съответно вещта, придобита срещу тази сума се явява лична собственост на облагодетелствания от прехвърлянето, а не СИО. В този смисъл: Решение № 727 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2010 г., IV г. о.
Лична собственост представлява и сумата придобита като обезщетение за неимуществени вреди, включително и обезщетението за нейното забавено плащане.
Същата е присъдена заради преживени от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия б. и ответницата няма принос за нейното придобиване. В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2/2022 г. и Решение № 455 от 15.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2023 г., I г. о.
3
Не се установява сумата от 50 000 лева да е била дарена и на другия съпруг. В тази насока по делото не бяха събрани доказателства, като няма и направено възражение в отговора на исковата молба.
Ангажираните от ответницата писмени доказателства и гласни доказателствени средства не опровергават изводите, защото се отнасят до други разходи, извършвани по време на брака й с ищеца. При иска за трансформация, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот, е изцяло обективенизследва се единствено характерът на вложените в придобиването средства. В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК.
Предвид горното и тъй като посочените суми покриват напълно цената на имота, е налице пълна трансформация. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. И., **********, с адрес: ***, че М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, притежава еднолично в резултат на трансформация на лично имущество, придобития по време на брака на страните с договор за покупко-продажба от *** г., оформен с нотариален акт № ***, том ***, н.д. ***/***г. на нотариус *** с рег. № *** на НК, вписан в СВ с рег. № *** от ***г., акт № ***, том ***, дело № ***/***г., недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КК и КР на гр. ***, с адрес:
***, намиращ се в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива- ***; площ- 84 кв.м., ведно с 4.268% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи СОС с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ведно с изба № ***, находяща се на *** етаж, със застроена площ от 1.40 кв.м., ведно с 0.036% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: изба № ***, изба № *** и коридор, ведно с прилежащите 4.304% от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, с адрес: ***, с площ 801 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно ползване- високо застрояване, номер по предходен план ***, кв. ***, парцел ***; при съседи: ***, ***, *** и ***.
ОСЪЖДА Д. А. И., **********, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, 4 сумата от 2824.00 евро- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5