Решение № 142 от 22.07.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Оряхово, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100245 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. Л., с ЕГН:********** с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Х.Д.“ №34, чрез адв. Р. Р. от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Й.Г.” №41, с която е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София, че сключения между тях договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1079,90 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 900,00 лева, представляваща недължимо платена сума в периода от 29.04.2020г. до 31.11.2020г. по нищожен договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г.;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.8 от договора да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата в размер на 723,00 лева, платена в периода от 29.04.2020г. до 1

31.11.2020г. по нищожна клауза на чл.8 от договора.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №416022, сключен на 29.04.2020г. със „Сити Кеш” ООД, по силата на който се е задължил да върне получена сума в размер на 1200 лева на десет месечни вноски, при ГЛП 40,05℅ и ГПР 47,77℅.

Сочи се, че в сключения между страните договор е предвидено, че в срок от три дни кредитът трябва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители. В случай, че поръчителят е само един, същият трябва да получава възнаграждение в размер на поне 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите също така трябва да не са кредитополучатели или поръчители по други договори, сключени със заемодателя; да нямат задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за получаваните трудови доходи.

Релевира се, че ако такова обезпечение не бъде предоставено на основание чл.8 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1079,90 лева или общо дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и неустойка/ в размер на 2504 лева.

Твърди се, че ищецът е платил сумата в размер на 2100 лева, но договорът е нищожен и на основание чл.23 от ЗПК на връщане е подлежала само главницата, като разликата над сумата от 1200 лева до платената сума от 2100 лева в размер на 900 лева е платена без основание. Евентуално ако съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, то се твърди, че клаузата на чл.8, във вр. чл.6 от договора е нищожна и платеното по нея в размер на 723,00 лева подлежи на връщане.

Излагат се доводи, че нищожността на договора за кредит се обосновава на основание чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посочения ГПР в размер на 47,77 ℅ не отговаря на реално приложения. Това е така, тъй като при него неправилно е включена само договорната лихва, а трябвало да се включи и предвидената в чл.8 от договора неустойка.

В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото основание се твърди, че клаузата на чл.8 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита се, че неустоечната клауза в договора е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение, което изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София, че сключения между тях договор за потребителски кредит №416022, сключен на 29.04.2020г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 2 от ЗПК;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на договор за потребителски кредит №416022, сключен на 29.04.2020г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1079,90 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 900,00 лева, представляваща недължимо платена сума в периода от 29.04.2020г. до 31.11.2020г. по нищожен договор за потребителски кредит №416022, сключен на 29.04.2020г.;

- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е само клаузата на чл.8 от договора да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата в размер на 723,00 лева, платена в периода от 29.04.2020г. до 31.11.2020г. по нищожна клауза на чл.8 от договора.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди се, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като в случая са били спазени всички изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и ал.2 от ЗПК.

Сочи се, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като ГПР не е по-голям от пет пъти размера на законната лихва, а уговорената между страните неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Излагат се доводи, че неустойката е била уговорената между страните като санкция за неизпълнение, в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от предвидените в договора обезпечения – банкова гаранция или поръчител.

Релевира се, че при уговарянето на неустойката не е налице неравновесие между страните, поради факта, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.7, чл.9 от Договора и чл.29 от ЗПК.

Излагат се съображения, че ищецът е сключил с ответника цели 15 договора с уговорка за заплащане на неустойка, с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва предоставените заемни суми, а след това заведе искове за недействителност и връщане на суми.

Твърди се, че не е налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, като клаузите са уговорени индивидуално от потребителя при яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца, като тя е била налице, както преди сключването на договора, така и при подписването му. Това е така, тъй като в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и 3 размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит.

Именно поради това се твърди, че клаузите в договора напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, както и приложимата практика на СЕС.

Моли се съда да отхвърли предявените от А. С. Л. претенции като неоснователни.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г., сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „кредитор“ и ищеца А. С. Л. като „кредитополучател“ е, че последният е получил в заем сумата от 1200 лева, като е поел задължение да я върне на осем вноски в периода от 29.05.2020г. до 29.12.2020г..

От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР 47,77 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 224,10 лв. /двеста двадесет и четири лева и 10 ст./.

Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали споразумение, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем.

Съгласно чл.8 от договора за потребителски кредит, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1079,90 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение №1 към договора.

По делото, освен договора за кредит е предоставен и Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики на потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски, размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1200 лева и размерът на лихвата – 224,10 лева или общо сумата от 1424,10 лева. При това положение ГПР е в размер на 48,28 ℅, без в него да е включена и определената в чл.8 от договора неустойка в размер на 1079,90 лева. При включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР 4 по договора ще стане 794,18 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на ответното дружество по Договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г. е в размер на 2504,00 лв. /две хиляди петстотин и четири лева/, представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница – 1200 лева; лихва – 224,10 лева и неустойка – 1079,90 лева.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключения със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София Договор за потребителски кредит №416022 от 29.04.2020г. е нищожен, респективно клаузата за „неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ или сумата от 723 лв. /седемстотин двадесет и три лева/.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца А. С. Л., по силата на което има право да задържи получената по него сума от 900 лв. /деветстотин лева/ или сумата от 723 лв. /седемстотин двадесет и три лева/.

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна увеличаване размера на предявения втори главен иск до размера на сумата от 1304 лева /хиляда триста и четири лева/, представляваща недължимо платена сума в периода от 29.04.2020г. до 31.11.2020г. по нищожен Договор за потребителски кредит №416022, сключен на 29.04.2020г., както и увеличение на размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск до размера на сумата от 1079,90 лева, платена в периода от 29.04.2020г. до 31.11.2020г. по нищожна клауза на чл.8 от договора.