Акт от 28.10.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1544 гр. П., 28.10.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09315 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.

422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н.Л.С., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1157,08 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 1011,41 лева за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, сумата от 145,67 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04741/2018г. по описа на Районен съд – П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това суми.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции.

В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът, чрез представляващия го особен представител, пледира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3502 от 06.07.2018г. по ч. гр. д. № 04741 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч.: заверено копие на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която съдът цени като извънсъдебно признание на факти) и заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***. на нотариус И.И., се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. С оглед на това съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege (по силата на закона), от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.

142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че топломера в АС е минал последващи проверки – метрологичен контрол, за което са съставени съответните документи – Свидетелство за проверка № 01007 на топломер № ***, с отразено заключение, че съответства на одобрения тип. Срокът на годност на проверката е 2 години, като последната проверка, извършена преди исковия период, е била на 25.07.205г. Установява се, че технологичните разходи в абонатната станция са предварително приспаднати.

От обсъжданата експертиза се установява още, че след отоплителен период 2016г. – 2017г. е осигурен достъп а отчет на индивидуалните разпределители, като начислената топлинна енергия е за три отоплителни тела на максимална оценка по мощност (с оглед липсата на индивидуални разпределители на отоплителните тела) и разход на топла вода по главен отчет 30 м.3 . Видно е, че при разпределението на топлинна енергия от фирмата за дялово разпределение е спазена методологията на приложение към чл. 61 от Наредба 16-334 за топлоснабдяване. Установена е малка разлика в осчетоводяване на сумата за корекция при изравнителните сметки – с 0.76 лв., която разлика, обаче, е в полза на ответника. Досежно самите изравнителни сметки – установено е, че същите са връчени на представител на СЕС – лице на име Р.от ***, на 12.07.2017г.

В заключение вещото лице е посочило, че са налице договори за услугата „дялово разпределение”, сключен между ищцовото дружество и ФДР, обслужващо процесната сграда, а именно: Договор № 125 от 11.12.2007г., Договор № 119 от 11.12.2009г. и Договор № 96 от 08.12.2011г.

От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза се доказа, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 1011,41 лева. Следователно предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размерг.