Решение № 7872 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7872 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110145068 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „фирма“, чрез юрк. К. З., срещу Агенция „(агенция)“ ((агенция)), с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 403,39 лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, ведно с включени ликвидационни разноски в размер на 20 лева, ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на дължимата сума).

В исковата молба се твърди, че на 03.03.2018 г., в (град), (адрес) срещу магазин „Т.“, лек автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер), управляван от В. Д. Н., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно като реализира ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № (номер) от (дата) г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие пред ищеца като застраховател е образувана щета № (номер) по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № (номер) със срок на валидност от 16.04.2017 г. до 15.04.2018 г. При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС, а именно сумата в размер на 3 383,39 лева. Сумата е изплатена в полза на застрахованото лице с платежно нареждане от 16.04.2019 г. Тъй като се касае за реализирано произшествие на път, стопанисван от ответника, според ищеца същият не е изпълнил задълженията си по поддържането на пътищата, което е дейност по осигуряване на 1 необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществената застраховка „Каско“, за ищеца се е породил правният интерес за предявяване на иск срещу Агенция „(агенция)“ в размер на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 20 лева. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Агенция „(агенция)“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. М. Г.. Процесуалният представител на първо място възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ставало ясно каква е скоростта, с която се е движил процесният лек автомобил, попадайки в твърдяната неравност на пътя. Счита иска за допустим, а по същество – за неоснователен. Отбелязва, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 410, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че според описанието, дадено от ищеца, пътният участък, в чиито рамки се е реализирал инцидентът, е част от републикански път I-9, преминаваща през урбанизираната територия на гр. (град). Според чл. 30, ал.

5 от ЗП ответникът осъществява дейности по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души, каквото населено място гр. (град) не е. На осн. чл. 30, ал. 3 ЗП вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗП, между (агенция) и Областно пътно управление – гр. (град) и Община (община) е сключено Споразумителен протокол от 18.09.2017 г. за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в границите на урбанизираната територия на гр.

(град). Навежда, че обстоятелствата относно настъпването на пътния инцидент, неговия механизъм и състоянието на пътния участък към момента на настъпването му, са останали неизяснени. Възразява да е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Освен това счита, че поведението на водача на автомобила и в частност скоростта на движение на автомобила е в пряка връзка с настъпване на процесното ПТП. Навежда, че е налице хипотеза на неспазване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвид което навежда възражение за съпричиняване от поне 50 % от страна на водача, управлявал увредения лек автомобил.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение. С отговора ответникът на основание чл. 219, ал. 1 ГПК прави искане за привличане като трето лице - помагач Община (община), което е допуснато с определение 01.10.2023 г.

Третото лице – помагач изразява становище за неоснователност на иска, за което излага подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 2 убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Следователно отговорността на ответника Агенция „(агенция)“ е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1) наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2) ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3) наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност (вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата).

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената по делото застрахователна полица № (номер) (лист 9 от делото), със срок на валидност от 16.04.2017 г. до 15.04.2018 г. и общи условия на ищеца (лист 22-34 от делото), се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка „(марка)“, модел 3

(модел), с рег. № (номер), с което ищецът е приел да покрива риска от последици от злополука при ПТП по собствено на застрахования МПС.

Наличието на застрахователно правоотношение, както и че ищецът е обезщетил застрахования се установява и от съвкупната преценка на останалите представени по делото доказателства по делото: протокол за ПТП № (номер) от (дата) г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие; опис-заключение (л. 10-12 от делото); експертиза по щета № (номер); сравнителна експертиза по щетата № (номер); доклад по щета № (номер)/1; преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на собственика на увреденото МПС за сумата от 3383,39 лева (л. 21 от делото).

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласните доказателства, чрез разпита на свидетеля В. Д. Н., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за доказано следното: в срока на действие на застрахователния договор на 03.03.2018 г. в (град), (адрес) срещу магазин „Т.“ е настъпило застрахователно събитие - ПТП, при което лек автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер), управляван от В. Д. Н., е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, вследствие на което на процесния автомобил са причинени материални щети, чиято реална стойност, според заключението на експерта е в размер на 2948,34 лева. Свидетелят Н., който се явява и лицето, което е управлявало процесния автомобил, подробно изяснява обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП на 03.03.2018 г. в гр. (град) – поради попадане в необозначена пътна неравност (дупка) е спукал две гуми и една въздушна възглавница. Пояснява, че дупката е била дълбока около 20 била и се е намирала точно на кръговото движение на изхода от гр.

(град) към гр. (град), завой надясно към к. к. (курорт). Съдът намира, че показанията на свидетеля Н. са достатъчно подробни и логични, като кореспондират и с приетите писмени доказателства. От заключението по изготвената автотехническа експертиза се изяснява, че всички увреждания на процесния автомобил „(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер), отразени в описа на застрахователя и протокол за ПТП № (номер) от (дата) г. се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Предвид това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм.

Не е спорно между страните, а и видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от ищеца на собственика на увредения автомобил се установява, че за настъпилото застрахователно събитие застрахователят-ищец е изплатил на собственика на увреденото МПС сумата от 3383,39 лева за причинените на застрахованото имущество щети, поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането. Както беше посочено и по-горе експерта е констатирал, че действителната стойност на причинените щети по процесния автомобил 4

„(марка)“, модел (модел), с рег. № (номер) възлизат на сумата в размер на 2948,34 лева, като обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 лева и 25 лева.

От посочените доказателства се установява механизма на настъпване на вредите, неизправността на пътната настилка и характерът на повредите на МПС. Не е спорно, че процесният пътен инцидент е настъпил на републикански път. Основният спорен по делото въпрос е кое е лицето, което отговаря за състоянието на пътната настилка, където е настъпило процесното ПТП. По делото се установи, че процесното ПТП е настъпило в (град), (адрес) – на кръговото движение на изхода от гр. (град), за което няма спор, че е част от републикански път I-9. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост и тяхното управление се осъществява от Агенция „(агенция)“, която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според чл. 30, ал. 3 ЗП, Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона - чл.