Решение № 2800 от 01.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2800

Хасково, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700357 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Я. С. Д. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2551351/25.02.2026г., издадена от инспектор към РУ Хасково, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. З “гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед, като се претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмо рег. № 2125/19.03.2026г., се изпраща за прилагане по делото административна преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 25.02.2026г. e издадена процесната заповед, с която на оспорващата e наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. З “гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта e мотивирана с това, че в [населено място], по [улица]в посока парк „Кенана“, Я. С. Д. управлява лек автомобил Т. Я. с рег. № [рег. номер], собственост на К. З. Д., като при проверката се установява, че автомобилът е без ЗГО и е с прекратена регистрация.

Като издател на заповедта е посочен Д. Д. К. – на длъжност инспектор РУ Хасково, при ОД на МВР Хасково. Сочи се че същият е упълномощен да състави настоящата ЗППАМ със Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Видно от инкорпорираната в процесната заповед разписка, същата е била връчена на жалбоподателката на датата на издаване 25.02.2026г.

Жалбата е подадена чрез административния орган по пощата на 10.03.2026г., видно от пощенското клеймо.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, в законоустановения срок и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, предвид което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по доводи различни от изложените в нея. Следва да се посочи, че съдът дължи пълна проверка за законосъобразност на оспорения акт, независимо от посочените в жалбата доводи за нейното оспорване.

При извършената от съда проверка по реда на посочените в нормата на чл. 146 от АПК основания за оспорване на административните актове, се установи липса на представени от страна на органа надлежни доказателства удостоверяващи неговата компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че задължение на административния орган е да докаже с допустими и относими доказателства всички материално правни предпоставки изискуеми към законосъобразното издаване на оспорения акт. Към същите на първо място се отнася компетентността на органа издал акта.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Тази доказателствена тежест изрично е указана на ответната страна с протоколно определение от 12.05.2026г., по реда на чл.171, ал.5 от АПК. Съдът е обърнал внимание на ответната страна, че представената по делото административна преписка е непълна, като е посочено че същата не съдържа доказателства сочещи заеманата от издателя на акта длъжност към кой сектор, група или звено се числи, съобразно цитираната в акта Заповед №272з-199/19.01.2023г. Изрично е указано, че при липса на представени доказателства относно компетентността на издателя на акта, делото ще бъде решено при наличната доказателствена съвкупност. Указанията на съда са съобщени на административния орган със съобщение, получено на 15.05.2026г. по електронен път. В отговор на съобщението по делото е постъпило писмо вх. № 4101/02.06.2026г., ведно със Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково, като в писмото се сочи, че от заповедта е видно кои са оправомощените длъжностни лица към ОД МВР Хасково да прилагат принудителни административна мерки по ЗДвП. По делото не са постъпили доказателства, удостоверяващи, заеманата от издателя на акта длъжност – инспектор към РУ Хасково, към кой сектор, група или звено на съответното РУ се числи. Видно от така представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково, последната не сочи конкретната длъжност на държавния служител оправомощен да издава актове от вида на процесния, а същите служители са групирани по принадлежност към определен сектор, група или звено. При липса на представени доказателства по делото към коя група, сектор или звено се числи заеманата от издателя на акта длъжност, само и единствено от представената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР Хасково не се установява по безспорен начин предоставената на органа компетентност да издава заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства, удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за решаващата воля на съда са обстоятелствата поради което органа е проявил процесуалното бездействие в доказателствена насока, при изрично указаната доказателствена тежест. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт се явява нищожен.

Изложеното води на извод за липса на компетентност у страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се следват разноски. Такива действително са извършени от същата в размер на 5,11 евро – внесена държавна такса. В производството, с молба - становище се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокатско дружество „Г. и М.“ предвид осъществената от адв. М. правна помощ в производството и представения между жалбоподателката и дружеството договор за безплатна правна помощ и съдействие. Предвид действителния обем от осъществената правна помощ и характера на производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде определено в минимално предвидения в чл. 8, ал.3 от Наредба №1/2004г. размер от 511,29 евро, за която сума следва да се осъди ОД на МВР Хасково.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ :

ОБЯВЯВА за нищожна № GPAM 2551351/25.02.2026г., издадена от инспектор към РУ Хасково.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Я. С. Д. от [населено място], разноски по делото в размер на 5,11 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата в размер на 511,29 евро, представляваща определено от съда възнаграждение за правна помощ по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�