Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4929 от 31.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14517/2021
Вид
Решение № 4929
Подписан
31.10.2023
В сила
28.11.2023
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 4929 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110214517 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Едже 11“ ЕООД, с ЕИК , представлявано от Д Р Ч против Наказателно постановление № 482649-0125171 от 06.12.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В жалбата се релевират доводи, че не е осъществявана търговска дейност в периода на проверката, а само се е получала стока и поради това, както и изминалия кратък период от време от сключване на договора за наем на павилионите не е бил закупен касов апарат.

В проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се Д Ч- управител на дружеството. Същият поддържа жалбата и сочи, че в деня на проверката не е извършвал родажби, а само е подреждал стоката, като е чакал да излязат документите за фирмата. Моли съда да отмени санкцията, като непосилна за него. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на 1

НАП , редовно призован, не се явява, представлява се от Ю., с пълномощно по делото. Последният поддържа жалбата и излага доводи, че НП е правилно и законосъобразно и отправя искане за неговото потвърждаване. Не претендира разноски.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Л. А., работещ като старши инспектор по приходите в НАП, заедно със своя колега В В и служители на СДВР и КЗП, извършили на 07.06.2019г. около 12.00ч. планова проверка на търговски обект №148 А и №149 А, находящи се в гр. С, бул. „Р“ № , стокова борса „Илиянци“. При проверката установили, че стоката е изложена отвън, пред обекта, но не са извършили контролна покупка. И в двата обекта не открили фискално устройство, съставили протокол за извършената проверка, а впоследствие и АУАН за констатираното нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. Към протокола иззели като доказателство и договор за наем на помещенията. Свидетелят А. направил снимка на обекта в деня на проверката, която предостави на съда.

Въз основа на така съставения АУАН, на 06.12.2019г. било издадено и обжалваното наказателно постановление № 482649-0125171, с което при идентичност на описание на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Препис от наказателното постановление било връчено на жалбподателя на 11.09.21г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН серия АА №0125171, Протокол за извършена проверка № 0417156, Заповед от 17.05.2018г. за компетентност на администативнонаказващия орган, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля А., възприемайки ги като обективни и безпротиворечиви. От същите се установява факта на извършената проверка и направените констатации, които са обективирани в 2 съставения АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима, същата разгледана по същество се явява основателна.

За да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Макар на настоящия съдебен състав да е известна практика на касационната инстанция в обратния смисъл, не намира основания да се разграничава от досегашната си позиция, че отразените фактически констатации в акта за установяване на административно нарушение не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес/ вж.Постановление № 10 от 1973 на Пленума на ВС/.

Процесното наказателно постановление отговаря на изискванияна, посочени в чл. 57 ЗАНН – съставено е от легитимирано длъжностно лице, има дата на издаване и номер на НП, посочен е актът въз основа, на който се издава НП, името и длъжността на актосъставителя, данни за нарушителя, описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, законни разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, начин и срок за обжалване, подпис на длъжностното лице.

Наказателното постановление е издадено поради извършване на 3 нарушение, установено при проверка на жалбоподателя, който извършва в този момент търговска дейност, обектът работи и наличната стока е изложена за продажба.

Безспорно помещенията №148 А и №149А, находящите се в гр. С, бул.

„Р“ № изпълват смисъла на разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР към ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Страните не спорят по установената липса на монтирано фискално устройство в съответствие с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г., съгласно която лицата по чл. 3 от същата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съдът намира, че възражението на жалбоподателя относно това, че не е извършвана търговска дейност и само е получавал стока, е основателно.

Дружеството е вписано в Търговскяи регистър, но съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. всяко лице, което извършва продажби на стоки и услуги е длъжно да регистрира и отчита същите. Видно от предоставената от свидетеля А. снимка, стоките са изложени, но цени не се виждат. От представените доказателствата не става ясно по какъв начин контролните органи са установили, че жалбподателят е извършвал търговска дейност, няма и контролна покупка, която да потвърди осъществяване на търговска дейност и поради тази причина не може да се стигне до категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил нарушението. (вж.Решение № 784 от 7.03.2022 г. на СРС по а. н. д. № 1113/2022 г.), поради и което не е налице доказателствена обезпеченост, която несъмнено да установява, че дружеството към момента на проверката е осъществявало търговска дейност.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Страните не претендират разноски, поради и което съдът не дължи 4 произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482649-0125171 от 06.12.2019 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни Дейности“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на глава ХII от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5