Решение № 251 от 19.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Стара Загора, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900070 по описа за 2022 година

Предявени иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане за присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 25.09.2021г. по АМ „*“ се е движил лек автомобил марка „*“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от В. С. Д. с ЕГН **********. В района на 213км. на десен завой, поради движение с несъобразена скорост, водачът на МПС загубил контрол, отклонил се вляво по посока на движението и се блъснал в средна разделителна ивица.

Вследствие на удара, се отклонил надясно по посока на движението и се блъснал в СПО.

При процесния инцидент пострадала ищцата Г. К. Ш. с ЕГН ********** в качеството си на пътник в самокатастрофиралия автомобил.

Местопроизшествието е посетено от компетентните органи на МВР, които са съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувано и водено ДП № 255/21 г. по описа на ОДМВР Стара Загора, пр.пр. № 9145/21 г. по описа на РП Стара Загора, ТО Раднево.

Счита се, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „*“ с peг. № ***, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на 1

ЗДвП, обективирани в чл.20, ал.1 и ал.2.

Пострадалата е откарана с екип на СПО в УМБАЛ „***“ АД- Стара Загора с оплаквания от силни болки в областта на глава, корем, шия, гърди, гръб, горен крайник; гадене, световъртеж. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти е поставена диаганоза:

Политравма. Мозъчно сътресение. Фрактури на ребра- 3-то, 4-то вляво, 3-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 12-то вдясно. Контузия на белите дробове двустранно.

Фрактура на процеси спинози на Th2, ТЬЗ, Th4, Th5, Th6, Th7, Th8, Th9, ThlO, Thll, Thl2 и фрактура на трансверзалните израстъци на LI, L2, L3, L4, L5 вдясно. Ретроперитонеален хематом/излив. Фрактура на лява лопатка.

Порезни рани в областта на бедрото. С оглед характера на травмите, Ш. е приета в болничното заведение под активно наблюдение и лечение.

Поставена е на постелен режим, проведена е медикаментозна терапия, порезните рани са обработени. След отпадане необходимостта от денонощно лекарско наблюдение ищцата е освободена за продължаващо домашно лечение с дадени указания за пълен режим на покой и прием на лекарствени средства.

Получените от ПТП множество травми са причинили на пострадалата болки и страдания, които са били със значителен интензитет първите 1,5-2 месеца, като възстановителният период продължава и към днешна дата.

Предвид характера на нараняванията, пострадалата следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. На практика била изправена пред затруднение при посрещане обикновени битови потребности като хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки. Изпитвала непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леко движение, трудно повлияващи се от обезболяващи. Били съпроводени от гадене, световъртеж, главоболие, които са довели до липса на тонус, чувство на обща отпадналост и проблеми със съня.

Твърди се, че ищцата водела активен начин на живот, а последиците от ПТП довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието на човек, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност. Възвръщането към обичайните делнични занимания коствал дълъг период от време, болки и търпение. ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние - станала тревожна, неспокойна, напрегната. Чувства се безпомощна, в тежест 2 на близки и роднини. Що се касае до психологическите последици от инцидента - изживяния стрес и душевни страдания ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.

Посочва се, че по отношение на лек автомобил марка „*“, модел „***“ с peг. № *** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” при „Д.“ АД със срок на действие от 09.03.21г. до 08.03.21г., като на основание чл.

429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съобразно изискванията на чл. 380 КЗ ищцата отправила до застрахователя писмена претенция вх. № 310В035235/09.11.21г., с искане за определяне и изплащане на обезщетение. С писмо Изх. № 310001363/08.02.22г. застрахователят уведомил, че отказва плащане по щетата.

Предвид изложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което „Д.“ АД, ЕИК *** да бъде осъдено да заплати на ищцата Г. К. Ш. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва:

26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/ като частично предявен иск от общ размер на претенцията 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 25.09.21 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „*“, модел „***“ с per. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.22г. - датата на постановения от Застрахователя отказ, до окончателно изпълнение на задължението;

Претендират се направените в производството разноски в това число и тези за адвокатска защита и съдействие.

В съдебно заседание от 15.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск от 26 000 лв., предявен като частичен от 80 000 лв., който да се счита предявен за пълния размер от 80 000 лв.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение по чл.

3

369 от ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32-ра от ГПК.

На следващо място заявява, че намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва, както по основание, така и по размер.

Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното „Д.“ АД по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за вредите, които ищеца твърди да търпи.

Посочва, че договорната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач, но за да е налице деликтна отговорност, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача, в пряка причинно следствена връзка, с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, както и причинно следствената връзка на последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.

Ответникът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован при ответника водач, в пряка причинно следствена връзка с което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди. Посочва се, че по делото е представен единствено препис от Констативен протокол за ПТП, в който не са установени причините и обстоятелствата, поради които водачът е загубил контрол над управляването от него МПС, като изрично е посочено, че същите са в процес на изясняване.

С оглед горното се счита, че процесното ПТП може да е последица от неправомерно поведение на друг участник в движението, на друго трето лице или случайно събитие, както и може и ищецът да е допринесъл за настъпването му.

Посочва се, че съгласно практиката на ВКС констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила 4 относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.

Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП ППС-та.

Доколкото протоколът на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на соченият за виновен водач. В случая ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протокола не е подписан от соченият за виновен водач.

Предвид гореизложеното, се оспорват твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, водач.

Посочва се, че изцяло ищцова е доказателствената тежест да се проведе пълно и главно доказване на оспорените положителни твърдения.

На следващо място, се посочва, че претенцията за неимуществени вреди в пълният й заявен размер за силно завишена и неотговаряща на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока, относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Счита се и че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което се оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.

Изрично се оспорват твърденията за непрестанни силни болки, усилващи се при най-лекото движение, както и появата на тревожност, неспокойствие и напрегнатост.

Посочва се, че видно от ангажираната по делото медицинска документация, констатираните телесни повреди не са били животозастрашаващи, лекувани са успешно и в рамките на обичайния период за това, като не са налице негативни остатъчни последици. Не се установяват травми годни да обусловят болки и страдания за продължителен период от време. Счита, че следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът е приемал 5 болкоуспокояващи (видни от медицинската документация по щетата и твърденията в исковата молба), като не се твръди същите да не са му действали, т. е. да е имал резистентност към приложените медикаменти.

Посочва се, че болкоуспокояващите премахват и/или силно редуцират болковата симптоматика по сила, интензитет и продължителност, което налага извода, че ищецът е изпитвал физически болки и страдания за много по - кратък от твърдения период от време, тъй като е ползвал обезболяващи.

В обобщение намира твърдените в исковата молба неимуществени вреди за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и, че същите са изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.

Счита, че следва да бъде отчетено и че съгласно константата съдебна практика и правна доктрина в областта на обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на справедливият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат ценени както икономическата обстановка в страната към процесният период, така и стандарта на живот, така че обезщетението да не води до лукс или завишаване на същия. Посочва се, че целта на закона е обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или изкуствено да повишава стандарта на живот на пострадалите лица, а да бъде балансиран, обективен и адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. В този ред счита, че търсеният от ищеца размер на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху него сформира крайна сума, която нямат своята социална и икономическа обосновка, и излиза извън обезщетителният характер на плащането. Твърди се, че присъждането на подобна сума би било в разрез с целта на закона, за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.

С оглед всичко изложено, ответникът намира така предявеният иск за неимуществени вреди, за неоснователен и недоказан в пълният му заявен размер.