Решение № 372 от 25.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Перник, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500533 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 614 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 143/2024 г. Районен съд – Перник е осъдил Община Перник с ЕИК 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св.

Иван Рилски“ № 1A, да заплати на А. А. М., с ЕГН: ********** сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки, страдания и стрес, причинени от инцидент – спъване и падане, от неравност на тротоара, образувала дупка, настилката, настъпил на *** в ***, на ул. “***“ в близост до блок № *** и пред вход Б, довели до навяхване и разтягане на ставни връзки на дясна глезенна става ведно със законната лихва върху сумата 3500 лв., считано от датата на увреждането – ***, до окончателното й изплащане, както и разноски съобразно изхода на спора - 290лв.

С решението е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, причинени от инцидента, описан по-горе, за сумата 3500 лева, представляваща разликата между уважения размер 3500 лева и пълния предявен размер от 7000 лева поради неоснователност на претенцията в тази част. На осн. чл. 78 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.

А. М., чрез адв. Т. П., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, 1 постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд е постановил своето решение без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства. В продължение се сочи, че при определяне размера на присъденото обезщетение, съдът не е преценил причинените травми, техния интензитет и продължителност, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Навеждат се твърдения, че присъденото обезщетение е в крайно занижен размер и същото не е съобразено със съдебната практика и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция, а предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник, представлявана от С.В. – кмет, чрез процесуален представител Р. С. – началник отдел „ПО“, с който се излага становище, че искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в пълния предявен размер от 7000 лева е неоснователно. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост в съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.

52 от ЗЗД. В допълнение се отбелязва, че съгласно константната съдебна практика на обезщетение подлежат единствено преките е непосредствени вреди от увреждането, резултат от непозволено увреждане. Моли се съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея съображения да бъдат оставени без уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

2

Релевираните във въззивната жалба на А. А. М. оплаквания се отнасят единствено до определения от първоинстанционния съд размер на претендираното обезщетение, т.е. в пределите на въззивната проверка влиза единствено обсъждането на въпроса за правилното приложение на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В тази връзка, настоящия съдебен състав намира, че районният съд правилно и въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за основателност на иска до сумата от 3 500,00 лева.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

В настоящия случай, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Ц.В.Д.. Същата установява, че в момента на инцидента ищцата е претърпяла силна болка, а впоследствие – същата е имала нужда от помощ в ежедневието си. Свидетелката е заявила, че ищцата е плакала всеки ден, не можела да се движи и въобще не е ставала от леглото. Свидетелства, че ищцата е могла да се самообслужва, но не е могла да кара кола, тъй като травмата е била на десния крак.

Заявила е, че пълното възстановяване на ищцата е отнело около шест месеца.

Изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза установява, че при инцидента, ищцата е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на дясна глезенна става, като медикобиологичния характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се още, че при ищцата е проведено консервативно лечение с имобилизация с ортеза на дясна глезенна става и последваща физиотерапия и рехабилитация, както и че лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 40 дни.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е изяснило, че е възможно след посочените 40 дни ищцата да изпитва болки при ходене, като обичайния период за възстановяване на ставните връзки е около 20-30 дни.

По делото не се установяват трайни последици от процесния инцидент, което обстоятелство също е съобразено от съда при определяне на справедлив размер на обезщетението. По делото не са ангажирани и доказателства, които да установяват други болки и страдания, свързани с битовия живот на ищцата в периода на възстановяване и след това, поради което и след анализ на събраните доказателства, настоящия съдебен състав споделя извода на районния съд, че справедлив еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размера от 3 500,00 лева. При определяне на този размер, настоящата инстанция 3 съобрази възрастта на ищцата, периода на възстановяване и взе предвид тежестта на получените наранявания. Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в определения размер, ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.

Предвид горното и доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд - Перник следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна.

Същата не претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.

Мотивиран от горното, Пернишкия окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 143/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник с ЕИК 000386751, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A сумата от 100,00 лева /сто лева, 00 ст./, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4