Решение № 2586 от 29.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11186/2023
- Вид
- Решение № 2586
- Подписан
- 29.04.2024
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2586 гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100111186 по описа за 2023 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – „Банка ДСК” АД, твърди, че съгласно Договор за ипотечен кредит от 20.09.2021г., сключен между него и ответника - Е. В. П., бил предоставен банков кредит за сумата от 125 000 лева, със срок за издължаване от 300 месеца, считано от датата на разрешаване/усвояване на кредита - 05.10.2021г.
С оглед изложеното, банката моли да се призна е за установено по отношение на ответника, че дължи:
- главница: 121 617,31 лева (******* при Банка ДСК ЕАД);
- договорна лихва: 2 073,64 лева за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г.;
- санкционираща лихва: 18,55 лева за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г. вкл.;
- законна лихва съгласно ТР на ВКС № 3/2017 - 347,22 лева за периода от 09.05.2023г. до 17.05.2023г. вкл.;
- заемни такси и разноски в общ размер на 321,74 лева;
Законна лихва и разноски.
Ответникът - Е. В. П., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното производство). В о.с.з. е изложено преклудирано възражение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на 1 страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между страните, на 20.09.2021г., е сключен договор за кредит и че той е обявен за предсрочно изискуем.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че дългът възлиза на претендираните суми, като освен това е имало частично плащане, която обхваща главница и лихви.
Съдът може да констатира и служебно неравноправна клауза - Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о., но в случая такива не се констатират.
В о.с.з. (в хода по същество) ответникът заявява, че: Като краен резултат моля да произнесете решение, за това че не дължа аз парите, а собственика на къщата всъщност. Дългът е обезпечен с къща. Аз каква вина имам, че не могат да продадат къщата реално. Това, наличното валидно трудово правоотношение (видно от възражение по чл. 414 от ГПК), както и частичното плащане (аргументи в тази насока могат да се почерпят от Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д.
№ 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС и Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС ), се възприема от решаващия орган като признания за неизгоден за страната факт/и обстоятелства установяващи, че дългът е дължим. Ответницата е била наясно какво прави, като самият довод е и преклудиран (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и например - Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; и Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.) . Договор, както бе посочено, е сключен с ответницата, която е основен длъжник. Евентуалния различен фактически ползвател на сумата е ирелевантен. Наличието на обезпечение на дълга, в случая е без значение. То евентуално ще бъде реализирано след влизане в сила на това решение.
Исковете са основателни. по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 2 537,57 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, съобразно уважената част от исковете, са в размер на 3 410,07 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ; чл. 92 и 86 от ЗЗД, за установено по иска предявен от „Банка ДСК” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявана от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2, чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с peг. № ********, том 1, акт 171 от 07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от НК, e-mail: ********, срещу Е. В. П., ЕГН **********, гр. Божурище, ул. *******, тел.
******* e-mail: ***********, че ответникът дължи следното:
- сумата от 121 617,31 (сто двадесет и една хиляди шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки) лева, главница по Договор за ипотечен кредит от 20.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023г. до окончателното ù изплащане (******* при Банка ДСК ЕАД);
- сумата от 2 073,64 (две хиляди седемдесет и три лева и шестдесет и четири) стотинки, лева договорна лихва за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г.;
- сумата от 18,55 (осемнадесет хиляди петдесет и пет стотинки) лева, санкционна лихва за периода от 05.10.2022г. до 08.05.2023г. вкл.;
- сумата от 347,22 (триста четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лева, законна лихва, за периода от 09.05.2023г. до 17.05.2023г. вкл.; и - сумата от 321,74 (триста двадесет и един лева и седемдесет и четири стотинки) лева, заемни такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Е. В. П., ЕГН **********, гр.
Божурище, ул. *******, тел. ******* e-mail: ***********, да заплати на „****** ДСК” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявана от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2, чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с peг. № ********, том 1, акт 171 от 07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от НК, e-mail: ********, сумата от 2 537,57 (две хиляди петстотин тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Е. В. П., ЕГН **********, гр.
Божурище, ул. *******, тел. ******* e-mail: ***********, да заплати на „****** ДСК” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, представлявана от С.Л.С. и Д.Н.Н.-И. – Изпълнителни директори, съд.адр.: гр. София. бул. „******* ет. 2, чрез ю.к. М. Г. Б., упълномощена с пълномощно с peг. № ********, том 1, акт 171 от 07.04.2023 г. на нотариус Д. Н., нотариус с peг. № 609 от НК, e-mail: ********, сумата от 3 410,07 (три хиляди четиристотин и десет лева и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен 3 съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4