Решение № 111 от 25.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600226 по описа за 2024 година Производство по Глава 33 НПК.

Постъпило е искане от адв. С. К. като защитник на осъдения Т. Д. К. за възобновяване на ВНОХД № 964/2023г. по описа на Окръжен съдПазарджик, по което с решение № 192 от 19.12.2023г. е потвърдена присъда № 1/30.01.2023г., постановена по НОХД № 81/2022г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с която е осъден за извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

В искането са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, тъй като не били констатирани по искане на защитата съществени противоречия в показанията на св.Н. Ф. на съдебното следствие и от разпита му на досъдебното производство, както и за липса на мотиви на първата инстанция относно възражението за наличие на неизбежна отбрана по чл.12 ал.1 НК, поради което се иска възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд от стадия на съдебното следствие.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за 1 възобновяване е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и предвид на наведените в искането основания за възобновяване на делото, приема за установено следното:

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Основният довод в искането, който се разглежда от защитата на осъдения К. на плоскостта на процесуалните нарушения от категорията на съществените, ограничили правото му на защита по време на разглеждане на делото, е непроизнасянето на първоинстанционния съд по искането на адв. К. да бъдат констатирани противоречия в показанията на св.Н. Ф., дадени на съдебното следствие и на разпита му на досъдебното производство пред разследващия орган. Подс.К. е бил предаден на съд за нанасяне на средна телесна повредасчупване на долната челюст на К. Д. по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК, като в обвинителния акт е описан механизма на причиняване на телесното увреждане чрез два удара с юмрук в лицето на пострадалия така, както са заявили на досъдебното производство свидетелите- очевидци на инцидента, един от които е Н. Ф.. На разпита си пред съда по време на съдебното следствие, видно от протокола от съдебното заседание по делото на 29.11.2022г./ л.113 /, свидетелят е посочил същите обстоятелства, които лично е възприел по време на деянието- „Аз видях Т. К. как нанася удари на К. с ръка, с юмрук. Мисля, че два пъти го удари.“. Адв. К., както вярно е отразил и въззивният съд, първо, че не е направила изрично искане за прочитане показанията на св. Н. Ф. по реда на чл.281 от НПК, второ е поискала да се констатират противоречия в показанията на този свидетел за обстоятелства, които не касаят нанасянето на ударите от подсъдимия К. на пострадалия Д. и с които е причинен съставомерния резултат, а се отнасят за показанията на свидетеля Ф. по отношение на другите двама свидетели, присъствали на инцидента- В. Б. и Г. Р. / дали и те са били удряни от подс. К. /. Следователно противоречия между показанията на св. Н. Ф. от досъдебното производство и по време на съдебното следствие относно съставомерните факти не са налице, за да бъдат прочетени по съответния процесуален ред и да бъдат констатирани съществени противоречия, още повече, че първият съд никъде в мотивите си към осъдителната присъда не се е позовал на показанията на св.

Ф. от досъдебното производство. При все това, макар и да липсва изрично определение на съда по чл.281 НПК, видно от съдебния протокол, а това е констатирал и въззивният съд, след искането на адв. К. е продължил разпита на св. Ф. за обстоятелства, които е заявил на досъдебното производство и тяхното изясняване- напр.“Спомням си, че е ударил В. Б., но да е паднал- не помня, а и как точно го е ударил не помня, минало е време и то сутринта в 4,00 часа, видях, че замахва, че го удря, но не помня. Това, което си спомням и казвам днес е истина.“, след което защитата е заявила, че няма повече въпроси към свидетеля.

На следващо място в искането се твърди, че първоинстанционният съд не е дал отговор на възражението на защитата за извършване на деянието при 2 условията на неизбежна отбрана като алтернативно нейно искане. При мотивиране на присъдата, съдът е приел, че правната квалификация на деянието е по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК и е ясна волята му за осъждане на подсъдимия К. именно за извършено виновно престъпление, което изключва приложението на института на неизбежната отбрана. Процесуалната коректност обаче е изисквала съдът да даде изричен отговор на това възражение на защитата, с който въпрос се е занимала втората инстанция по фактите, като окръжният съд изрично е изложил мотиви за липсата на неизбежна отбрана и защо правната квалификация на деянието е именно по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК, с което е изпълнил законовите изисквания за съдържание на въззивното решение, заложени в разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК.

С оглед на изложените съображения се налага извода, че при разглеждане на делото и изготвяне на мотивните съображения на решаващите съдилища не са допуснати наведените в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила и същото следва да се остави без уважение, поради което ПАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. К. като защитник на осъдения Т. Д. К. за възобновяване на ВНОХД № 964/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3