Решение № 226 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900331 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, от А. К. Г., чрез пълномощник адв. Д. А., против ЗК „Лев Инс“ АД, за осъждането му да и заплати сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и телесни увреждания при ПТП, настъпило на 11.09.2023 г., предизвикано от водача на автобус марка МАН Лион С, с peг. № ****, който имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, както и сумата от 2000,44 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за заплащане на лекарски прегледи, медицински процедури и медикаменти, за лечение на получените при посоченото ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 07.03.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендира се и заплащане на сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2023 г., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, ищецът А. Г. пътувала в автобус на „Автотранс – 2000“ ООД, марка Ман Лион С, с peг. № ****, управляван от Г. Т. П., като при приготвяне за слизане и заставане до средната врата на автобуса, поради рязко задействане на спирачната уредба на автобуса, политнала рязко назад, като се изпуснала от тръбата, на която се държала, паднала на пода на автобуса, почти до шофьора, между предните 1 седалки, а върху нея паднала и кондукторката. След това ищцата А. Г. не могла да се изправи, като при падането ударила тялото, левия си крак и главата си, при което претърпяла множество травматични увреждания, описани в исковата молба, обощени кръвонасядания в седалищната област, **** без открита вътрешночерепна травма, счупване на ляв ****, ****, контузия на долната част на гърба и таза, контузия на коляното, като веднага след инцидента била откарана от екип на Бърза помощ за преглед и лечение в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД Пловдив. След инцидента ищцата не била възстановена физически, като от причинените и от инцидента счупване на левия **** изпитвала и към момента на подаване на исковата молба болки при различни движения и в определена позиция на крака, сакрококцигеалната сублуксация причинила перманентно изкривяване на костта и болка, която се провокирала от обичайни движения, дори от обикновено сядане на стол, а увреждането на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с **** М51.1 - **** Л5-Ес1;

**** Л5, Eсl в ляво също предизвиквали затруднения, като и пречели да упражнява физически труд, включително работа, която се извършва в седнало положение.

Освен физическите увреждания психиката на ищеца също се увредила, като тя изпитвала тревожност, напрежение, нарушения в съня, изпитвала страх да се вози в автобус, които страдания се засилили при загуба и на работата и, в резултат от влошеното си здравословно състояние, затворила се в себе си и станала константно тъжна.

Срещу водача на автобуса не било образувано досъдебно производство, като му било наложено административно наказание глоба с Наказателно постановление № 231030-004865, ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив от дата 05.10.2023 г.

От името на ищеца била депозирана пред ответното дружество застрахователна претенция, но в законоустановения срок не било определено и изплатено обезщетение, а страните не постигнали и съгласие за размера на дължимото обезщетение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в който заявява, че не оспорва, че е страна по сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по полица BG/22/123000517499 с период на валидност 15.02.2023 г. - 14.02.2024 г., касаеща автобус Ман Лион С, Сити Г, с peг. № **** и че на 07.03.2024 г. от ищеца е предявена претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ и образувана щета № 0000-1000-03-24-7205.

Оспорва изцяло исковите претенции и по основание и по размер, като счита, че не е налице извършен деликт от водача на застрахования автобус, доколкото не се установява негово противоправно поведение, връзката между такова противоправно поведение на водача на автобуса и падането на ищеца, като твърди, че причината за това е нейното противоправно поведение, изразяващо се в несъобразяване с указанията на водача и персонала на автобуса и незаемане на устойчиво положение на 2 тялото, като се държи на дръжките в автобуса. Оспорва и причинната връзка между падането в автобуса и причинените от това травми, описани при приемането в болнично заведение на ищеца, проявили се след месец. Оспорва и причинната връзка между направените разходи и травмите и периода на проявлението им.

Алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредите от противоправното поведение на ищцата, която нарушила правилата за движение, а именно изискването да изпълнява указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство, да не стои на стъпалата или на други опасни места, да заеме достатъчно устойчиво положение на тялото, като се държи за дръжките в автобуса или за седалките, което е довело до загуба на равновесие и това е причина за получаване на нараняванията й, поради което и моли отговорността на застрахователя да бъде намалена, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът намира предявените искове допустими. Предмет на установяване по делото е не извършване на престъпление, а на деликт, като пречка за провеждане на производството, съгласно дадените разрешения от въззивната и касационна инстанции, е единствено образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение срещу посочения делинквент за извършеното деяние, от което са произтекли вредите, при което настоящото производство подлежи на спиране. Но дори и да се приеме противното, то това би бил въпрос по същество, влияещ на основателността на предявения осъдителен иск.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в становището си по същество в съдебно заседание и в писмена защита, моли претенцията му да бъде уважена в пълен размер, доколкото е доказана от събраните по делото доказателства, като моли показанията на разпитаните по делото свидетели – водач на автобуса и ****, да бъдат преценени внимателно. Претендира разноски, съобразно представен списък.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, тъй като по делото не е доказано противоправно поведение на водача на застрахования при него автобус, който, съгласно изискванията на закона, при възникване на опасност е намалил скоростта и е спрял, за да предотврати сблъсък. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 11.09.2023 г. е било посетено ПТП, при което при рязко спиране на автобус Ман Лион С Сити Г с peг. № ****, управляван от Г. Т. П., е пострадала ищцата А. Г., 3 която паднала и си ударила главата и тялото. От приетата по делото административна преписка във връзка с издаване на наказателно постановление № 23-1030004865/05.10.2023 г. се установява, че е бил издаден акт № 1056113/11.09.2023 г. за установяване на административно нарушение против Г. Т. П. за това, че при управление на автобус Ман Лион с сити Г с peг. № ****, в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“, до номер 100, с посока на движение от север към юг, при превозване на пътници, преди потегляне и по време на движение, не осигурява всички условия за безопасното им превозване, а именно при рязко спиране на автобуса, пътник - А. К. Г. от град **, пада и си удря главата с което допуска ПТП с пострадало лице, с което виновно е нарушил чл.132, т.2 ЗДП. За така установеното нарушение на водача на автобуса е било съставено Наказателно постановление № 23-1030-004865 от 05.10.2023 г., с което е наложено административно наказание глоба, на осн. чл. 185 ЗДП.

Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, а това обстоятелство е удостоверено и в протокола за ПТП, че за водача на МПС Ман Лион С, Сити Г, с peг. № ****, към датата на ПТП е била сключена застраховка

Гражданска отговорност на автомобилистите по полица

BG/22/123000517499 с период на валидност 15.02.2023 г. - 14.02.2024 г., с ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.

Не се спори и се установява от представената по делото застрахователна преписка, че на 07.03.2024 г. от ищеца е предявена претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ и образувана щета от ответното застрахователно дружество с № 0000-1000-03-247205. Не се спори между страните, че няма изплатено обезщетение по претенцията.

От представените по делото седем болнични листа е видно, че ищецът, за период от датата на настъпване на ПТП - 11.09.2023 г., до 04.02.2024 г., без прекъсване, е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност, първоначално поради травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, ****, счупване на ****, увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с ****.

Със заповед на управителя на „Д. Инженеринг“ ООД, гр. Пазарджик, е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, с посочени причини за прекратяването – влошено здравословно състояние на лицето, довело до невъзможност за изпълнение на трудовите задължения.

Разпитани по делото за установяване на механизма на ПТП и доказване на направените възражения за съпричиняване от ответника са свидетелите П., **** на автобуса, и свидетеля С. – **** в автобуса. Показанията на същите съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и възможната им заинтересованост, доколкото и двамата свидетели се стремят да се оневинят за настъпване на уврежданията на ищеца, 4 като показанията им цени само в частта, в която се подкрепят от останалия събран доказателствен материал и изводите на КСМАТЕ. Показанията на свидетелите, в частта, в която се кредитират от съда, са категорични по отношение на фактите, че автобусът, **** от свидетеля П. е бил пълен, като в автобуса е имало над 100 човека, включително правостоящи, същият се е движел с ниска скорост, около 20-30 км./час поради това, че е потеглял от спирка, като при приближаване до обществения паркинг на бул. „Цар Борис III Обединител“, преди хотел „Тримонциум“ е натиснал рязко спирачката на автобуса, при което ищцата е загубила равновесие и паднала до шофьорската кабина. Дошла полиция и бърза помощ, която отвела ищцата в болница.

Свидетелят С. заявява, че и тя е паднала, при рязкото задействане на спирачката, тъй като тя била „скоростна спирачка, внезапна спирачка“. Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно причините за рязкото задействане на спирачната уредба на автобуса и на свидетеля С. за това къде се е намирала ищцата непосредствено преди да бъде задействана. Свидетелката С. заявява, че е била с гръб по посока на движение на автобуса и зад предната седалка, а в същото време твърди, че ищцата е седяла на предната седалка зад нея, а и е видяла и автомобила, който натиснал автобуса така, все едно иска да го измести, но не разбрала какво прави, защото паднала в обратна посока на тази, в която паднала ищцата, което противоречи и на изводите на приетата КСМАТЕ. Свидетелите на дават конкретни показания каква е била опасността, която е избегнал водача с рязкото натискане на спирачките, като не помнят нито вида, нито цвета, нито номера на автомобила, който твърдят да е „засякъл“ и „притиснал“ автобуса, нито на какво разстояние е бил от автобуса, дали е навлязъл в лентата на автобуса, поради което и в тази им част съдът ги преценя като неубедителни.