Решение № 111 от 30.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Костинброд, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Н. при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело № 20251850100768 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от страна на Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. срещу Б. Н. Г., ЕГН**********, с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,т.1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с която е поискано да се признае за установено съществуване на вземане за следните суми: сумата от 2 517.15 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2024 г.; сумата от 409.99 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.11.2022 г. до 27.01.2025 г.; законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 03.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 75.29 лева, представляваща главница – за дялово разпределение за периода от 07.2022 г. до 04.2024 г.; сумата от 14.72 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 27.01.2025 г.;

Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №107/25 г. по описа на КРС, както направените разноски в хода на заповедното производство.

Претендират се и разноски, които са сторени в хода и исковото производство.

1

Ищецът сочи, че вземането произтича от това, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот в ЕС, находящ се в гр. С., ул. „*** с аб. № 19807, инсталация 4000193897, за посочения период.

Ответникът оспорва размера на начислените суми за топлинна енергия за процесния период, така и по отношение на начинът по който е била начислена. Релевира възражение, че за процесния период от време имотът не е бил в негова фактическа власт, като се навеждат твърдения, че е бил ползван от друго лице.

Сочи се, че имотът е съсобствен с лицето Н. Б. Н..

Релевира и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по делото и не взема участие в съдебно заседание.

Трето лице помагач на страната на ответника- Н. Б. Н.- оспорва твърденията на ищеца, че същият е лишен от възможност да ползва имота.

Релевира възражения в тази насока.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са о б е к т и в н о съ е д и н е н и установителни искове от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Б. Н. Г., с правна квалификация по чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е приложено ч.гр.д. №107/25 г. по описа на КРС, от което е видно, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца срещу ответника по настоящото дело, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №60/25 г., по реда на чл.410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника, да заплати на кредитора „Топлофикация С.“ ЕАД посочените в исковата молба суми.

В срок е подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство, поради което са били дадени указания на заявителя за предявяване на претенция спрямо длъжника за претендираните суми.

В срок е подадена искова молба по настоящото дело, поради което съдът намира, че производството по делото е допустимо.

От материалите по делото се установява, че с молба- декларация от 2

13.11.200 1г., ответникът по делото е поискал да бъде открита партида при ищеца за имот находящ се в гр. С., ул. „Т., като ответникът е обосновал правния си интерес за това действие, с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.08.1986 г., съгласно който, той заедно с Р. М. Ч. са придобили собствеността върху процесния имот/цитирания акт е приобщен към материалите по делото/.

Видно от удостоверение за граждански брак от 7.4.1977 г., ищецът и Р.

М. Ч. са сключили граждански брак в гр. С..

От договор №2086/20.03.2001 г., се установява, че между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС на блок находящ се в гр. С., ул. Т. е бил сключен договор за изготвяне на общата и индивидуалните сметки на потребителите на база реално постъпило количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация С.“ ЕАД. Договора е сключен въз основа на взето решение на общото събрание на ЕС, за което е приложен надлежен протокол.

От съобщение към фактура №103523661 от 31.07.24 г., се установява, че за периода от 01.05.23 г. до 30.04.24 г., е начислена обща сума на ищеца по делото в размер на 848, 98 лева за топлинна енергия.

От съобщение към фактура №1027850850 от 31.07.23г., се установява, че за периода от 01.05.22 г. до 30.04.23 г., е начислена обща сума на ищеца по делото в размер на 1185,79 лева за топлинна енергия.

От съобщение към фактура №1021575501 от 31.07.22г., се установява, че за периода от 01.05.21 г. до 30.04.22 г., е начислена обща сума на ищеца по делото в размер на 842,72 лева за топлинна енергия.

Видно от договор №Д-0-67/03.06.2020г., сключен между „Топлофикация С.“ АД и „Техем Сървисис“ ЕООД се установява, че ответникът е възложил на „Техем Сървисис“ ЕООД да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сгради с режим на ЕС и отчитане на същата.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот №44, том №1, рег.

№2126, дело №38/02.03.2021г., издаден от нотариус И.И.-Ж. с район на действие СРС, се установява, че Р. М. Ч., дарява на Н. Б. Н./син на ответника и трето лице помагач в настоящото производство/ 1/40 от недвижим имот находящ се в гр. С. , ул. „Т..

От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №144, том №1, рег.№4518, дело №131/12.05.2021г ., издаден от нотариус И.И.-Ж. с район на действие СРС, се установява, че Р. М. Ч., продава на Н. Б. Н./син на ответника и трето лице помагач в настоящото производство/ 9/20 идеални части от процесния по делото имот.

Съдът кредитира в цялост заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, като намира същите са достатъчно пълни, обосновани и ясно.

От СТЕ се извежда извод, че сградата в която се намира процесния имот е била с непрекъснато топлоснабдявана в процесния период, ищецът 3 ежемесечно е извършвал отчети на топломера в ЕС, който е бил преминал периодчен метрологичен контрол. Дяловото разпределение, извършено от ФДР „Техем Сървиси“ ЕООД, е било определено съобразно действащите подзаконови нормативни актове, а направените изчисления за дялово разпределение на топлинна енергия за топла вода, ТЕ от СИ, ТЕ за отопление са били извършени съгласно методиката за дялово разпределение.

Изчислената изравнителна сума за процесния период от СТЕ в размер на 508, 46 лева с ДДС за доплащане, като общата сума за заплащане в размер на 2978, 63 лева с ДДС. В последната сума се съдържа и сумата от 2470, 17 лева с ДДС по издадени фактури за прогнозни стойности.

Вещото лице е дало заключение и за това, че ежемесечните изчисления и отчисления за технологични разходи в абонатната станция, които са начислени по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потретената ТЕ за имота са изготвени в съответствие с изискванията на закона и цените за ТЕ през съответния период. Изготвеното заключение не е оспорено от страните по делото, като доколкото се подкрепя от останалите доказателство по делото следва да се кредитира в цялост От ССЕ може да се обоснове извод, че за целия процесен период се дължи сума в общ размер на 2826, 61 лева, от които 1448,29 лева за ТЕ, сума в размер на 886, 31 лева за топлинна енергия за БГВ и сума в размер на 492, 91 лева за изравняване. Вещото лице е отчело обстоятелството, че за имота е заплатена сума в размер на 151, 61 лева, като плащанията са отчетени през периода от 01.01.2022 г. до 01.05.2022 г./съобразно отразеното в таблицата към заключението/.

Вещото лице е отразило, че за периода от 05.21 г. до 04.22 г. са начислени прогнозни стойности в размер на 311, 70 лева, като реалният разход е бил размер на 842, 71 лева. Посочено е, че сумата за довнасяне за процесния период е размер на 531, 01 лева.

Наред с това вещото лице е дало заключение/ с уточнение в о.с.з./, че мораторната лихва върху претендираната главница от ответника по делото е сумата от 709, 70 лева.

Съдът намира, че за спора по делото не са относими представените от страните по делото документи свързани с книжа свързани с размяна на нотариални покани касаещи предаване или оспорване на фактическо владение/доколкото спора на делото е от друго естество и не се търси 4 посесорна или петиторна защита/, поради което намира, че същите не следва да се обсъждат и кредитират в настоящото производство.

При това положение спорно в производството е чия следва да бъде отговорността за дължимите суми за доставена топлинна енергия в имота за посочения период от време.

С оглед горното, съдът прие следното от правна страна:

Доказано е по делото, че имот находящ се в гр. С., ул. „Т.“ № ***, с аб.

№ 19807, инсталация 4000193897, за посочения в исковата молба период е бил в съсобственост между ответника- Б. Н. Г. и неговия син Н. Б. Н..

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота –собственост или вещно право на ползване.

В качеството си на собствени к на топлоснабдения имот ответникът се явява и потребител на топлинна енергия като битов клиент.

По тази причина и именно в качеството си на собственик, ответникът за процесния период се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

По делото се установи, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, поради което не е спорно, че за посочения период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба.

По делото не се ангажираха доказателства от които да е видно, че ответникът по делото е бил декларирал/заявил, че друго лице ползва или обитава процесния имот за посочения период, че е бил лишен от владението му пред ищеца, така и обстоятелството за промяна в съсобствеността/трансформация на СИО в обикновена съсобственост/. По тази причина, съдът намира, че в тази ситуация следва да се приеме, че 5 задължено лице за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период от време следва да се възложат в тежест на ответника. Последният от своя страна има право да претендира посочените суми от участвалото в хода на настоящото производство дело – трето лице помагач на негова страна съобразно притежаваните от всеки един от тях идеални части.

Следва да се отбележи, че ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което искане съдът намира частично за основателно, тъй като вземанията на ищеца за посочения п е р и од в заявлението и ИМ са погасени за периода от 05.21 г. до 12.21 г./включително/.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 03.02.2025 г., следователно от този момент настъпва и материално правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б", пр. І ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.