Решение № 79 от 12.03.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1643/2025
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- БИЛЯНА ДИНЕВА ОРТАКЧИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.106 · Закон за движението по пътищата
- чл.106, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.184, ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 79 гр. Казанлък, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510201643 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е е въззивна жалба от Д. С. С. с ЕГН **********, чрез адв.Е. Н. против Наказателно постановление №25-0284-000752 от 24.04.2025г. на Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, РУ-Казанлък. Със същото на жалбоподателя за нарушаване разпоредбата на чл.106 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.5, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 40 лева-20,45 евро.
Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.Е. Н., която поддържа жалбата и излага допълнителни доводи по същество. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з. В писмено становище на гл. юрискносулт Милен Алексиев се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
1
АНО е приел, че на 03.02.2025г. около 18.00 часа в община Казанлък, на път трети клас №608 км.1+700, жалбоподателя Д. С. като собственик на домашно животно крава с ушна марка BG/36-155288 го е оставил без надзор, като животното влиза в обхвата на пътното платно и е било блъснато от лек автомобил „********************“ с рег.№********, собственост и управляван от К.Ж.К., движещ се в посока юг-север. Настъпило ПТП с материални щети, описани в Протокол №1935812.
За горното бил Съставен бил АУАН сер. GA №1420946 от 04.0 2.2025г. за нарушение на чл.106 от ЗДвП, за това, че жалбоподателя не направлява или оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада и създава пречки /опасности/ за движението ПТП. Същият бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива. Административнонаказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника също по чл.106 от ЗдвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие, че не се установява от приложените и приети по делото писмени документи, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели .
С ъ д ъ т н е кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.
Прието е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.106 от ЗДвП, като на основание чл.184, ал.5, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание.
Съгласно чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че жалбоподателя Д. С. като собственик на домашно животно крава с ушна марка BG/36-155288 го е оставил без надзор, като животното влиза в обхвата на пътното платно и е било блъснато от лек автомобил „********************“ с рег.№********, собственост и управляван от К.Ж.К., движещ се в посока юг-север, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети, описани в Протокол №1935812. С това жалбоподателя не направлявал или оставил без надзор ППС с животинска тяга или стада и създавал пречки /опасности/ за движението ПТП – нарушение на чл.106 от ЗДвП. В наказателното постановление административно наказващият орган е възпроизвел същото словесно описание на нарушението и го е подвел под правната квалификация на чл.106 от ЗДвП.
Както актосъставителят, така и наказващият орган са предоставили непълна правна квалификация, като са отразили единствено, че е нарушена разпоредбата на чл.106 от ЗДвП, без да съобразят, че същата се състои от две 2 алинеи към дата на деянието, разписващи различни хипотези, като не е посочена от коя точно алинея е била нарушена. Съдът счита, че така допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и наказателното постановление са от категорията на съществените, като същите водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и до необхоД.ст от пълна отмяна на атакуваното наказателно постановление само на това основание.
При възприетата фактология, съдът счете, че ако в случая АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност с наказателното постановление като е имал предвид нормата на чл.106, ал.1 от ЗДвП, то неправилно е приложен материалния закон, тъй като жалбоподателя не може да бъде субект на нарушение по цитираната разпоредба.
Съдът намира, че така изложените в акта и наказателното постановление факти са несъставомерни по възприетата правна квалификация. Съдът следва да посочи, че нормата на чл.106, ал.1 от ЗДвП гласи, че Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. На първо място следва да се отбележи, че субект на това нарушение може да бъде единствено водач, съгласно първата норма на пътно превозно средство с животинска тяга, на животно или стадо съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, .25 от ДР на ЗДвП , а именно, "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Видно от събрания доказателствен материал, въззивникът не може да притежава такова качество. Същият дори не е собственик на животното, а е работник на длъжност Р-к смесено растително и животинско стопанство – видно от приложените по делото : копие на паспорт за едро преживно животно №2462462; Длъжностна характеристика на работник смесено растително и животинско стопанство; Трудов договор №1/11.03.2021г. на Д. С. С.. Фактът, че животно, за което се е грижел е било блъснато от преминаващо моторно превозно средство, по никакъв начин не може да го ангажира, доколкото същия не притежава изискуемото се качество "водач". От горното следва резонния извод, че въззивника не може да бъде субект на това нарушение, респективно да носи административнонаказателна отговорност за твърдяното нарушение.
Видно от изложеното по-горе, не са изнесени такива факти и не е описано подобно деяние, извършено от жалбоподателя С., именно като водач на животно. Допуснатите нередовности в съставения акт и наказателното постановление, предвид липсата на основни реквизити в тях, представляват съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява да е извършил, съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителят се защитава на първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Критерият за същественост на процесуалното нарушение винаги се свързва с ограничаване на правото на защита привлеченото към отговорност лице да се ориентира относно параметрите на предявената му отговорност – фактическите и правните рамки 3 на вмененото му административно нарушение. В случая става дума за порок, възпрепятстващ възможността и на контролиращата съдебна инстанция да формира еднозначни изводи относно волята на решаващия орган по фактите и приложимия закон, водещи до нарушение на принципа за разкриването на обективната истина. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, и за което той санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Неотразяването на минимално изискуемите реквизити п о чл.42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, или тяхното въвеждане по начин, който не позволява на нарушителя да формира еднозначни изводи относно волята на актосъставителя, винаги се явява съществено процесуално нарушение.
Въпреки, че изложеното е достатъчно за отмяната на наказателното постановление, по същество съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.106, ал.1 от ЗДвП. Тази норма има за адресати на въведените с нея задължения водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада. Видно от акта и атакуваното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана като собственик на въпросното животно, но законът не предвижда такава отговорност за собственика, нито за лице, което отговаря за животното .
Субект на нарушението по чл.106 от ЗДвП може да бъде само лице, което отговаря на легалната дефиниция за водач, дадена в § 6, .25 от ДР на ЗДвП . В случая не се установи на процесната дата и място Д. С. да се е намирал изобщо в района на нарушението, да е водил или карал посоченото в наказателното постановление животно, поради което и не може да е извършител на вмененото му административно нарушение. Нещо повече от наличните по делото доказателства - ДЗ от 03.02.25г., се установява дори, че същия е бил извън населеното място към 03.02.25г. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Н а последно място, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лева-20,45 евро, на основание чл.184, ал.5, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП. Цитираната санкционна разпоредба обаче, предвижда налагане на административно наказание на водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движението по пътищата, когато в резултат на тона нарушение са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица.
Санкционната разпоредба на чл.184, ал.5, вр. ал.1, т.1 от ЗДвП, също предвижда, че глоба се налага на водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и на водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който наруши правилата за движение по пътищата. Жалбоподателят дори да беше доказано, че е негов собственик, не може да бъде извършител на вмененото му административно нарушение, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за водач. За 4 собственици на животни, оставили ги без надзор и станали причина за настъпване на ПТП, такава отговорност не е предвидена. В случая се касае до реализиране на административнонаказателна отговорност, като е недопустимо материалноправните норми, определящи субекта на нарушението, да се тълкуват разширително.
В случая следва да се посочи, и че административнонаказателната разпоредба към датата на деянието, предвижда по ал.5 : Когато в резултат на нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер 100 лв. В случая в на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лева - 20,45 евро, на основание цитираната разпоредба.
Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/822cd2be-99d9-4388-8afe-8e572e958b13