Решение № 439 от 03.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502490 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК и представлява повторно разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.

С решение № 1174 от 23 февруари 2018г. по гр. д. № 2050/2015г.

Софийски градски съд, І ГО, 12 състав е осъдил С. Ц. В. да плати на ДФ „Земеделие“ сумите: 457 017, 01 лева – главница /на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/; 19 852 лева – мораторна лихва /на основание чл. 86 от ЗЗД/; законната лихва върху главницата от 13.02.15г. до цялостното й изплащане; 20 324 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него; отхвърлил иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 19 852 лева.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника С. Ц. В. срещу решението по гр. д. № 2050/2015г. на СГС. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на процесуалния закон във 1 връзка с изготвяне на доклад по делото и непроизнасяне по доказателствените му искания, неправилен извод за преустановяване действието на договор № 3247/01.10.2007г., както и за извършени от жалбоподателя нарушения на договора, в това число неправилен извод, че Е. Л. има надлежно учредена представителна власт да прекрати договора за аренда, иска отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявените искове.

Насрещната страна ДФ „Земеделие“ е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

За да постанови решението си по предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани от договор, по силата на който ответникът като „ползвател“ е получил целева безвъзмездна финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. с цел създаване на 210 дка лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на специализирана земеделска техника. Ответникът не е провел доказване, че е изправна страна, а от представените от ищеца доказателства и от събраните гласни доказателства е установено, че е нарушил договорни клаузи, като е бил лишен от основание, поради предсрочно прекратяване на договор за аренда с община Тунджа, да стопанисва земите, в които са разположени лозовите масиви, а придобитата с предоставените от ответника средства земеделска техника е била отчуждена през „13г.“ в полза на трето лице. Тези действия съдът е приел за пряко нарушение на чл.4.18 от договора в рамките на 5 години, визирани в тази клауза, считано от усвояване на средствата, станало на 08.05.2009г. При това положение, е заключил СГС, е възникнало правото на ищеца да претендира връщане на цялата предоставена финансова помощ. Извън това съдът е приел за установено и, че процесните насаждения не се стопанисват според уговореното, съобразно установеното при проверката им, което ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е опровергал. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата, на която е приел, че е настъпила забавата – 11.09.2014г., когато при условията на чл. 47 ГПК ответникът е получил покана за връщане на главницата.

2

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение и с оглед посоченото в жалбата срещу правилността му (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), намира следното:

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо.

След отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречието му с т. 2 от цитираното ТР за въззивното производство, делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд по същество на спора, което предпоставя валидност и допустимост на обжалвания акт (чл. 294, ал. 1, изр.

2 ГПК), от която въззивният съд следва да изходи при решаването на спора. А по същество, доводите срещу правилността на обжалвания акт са неоснователни като резултат, въпреки събраните доказателства при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, поради което същият следва да се потвърди като правилно като резултат.

Исковете, предмет на разглеждане, са предявени от ДФ „Земеделие“ срещу С.В., като съдът е сезиран с искане за връщане на безвъзмездна финансова помощ от 457 017,01 лв. и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19 852 лв. за периода от 11.09.2014г. до 12.02.2015г., до който размер и период делото е останало висящо. Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор № 3247/01.10.2007г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предпресъединителна програма на Европейски съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). По силата на този договор ответникът В. е получил безвъзмездно финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. за извършване на дейности, посочени в Приложение № 1 към него и за изпълнение на бизнес плана, въз основа на който е сключен договорът, а именно – „създаване на 210 дка лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на специализирана земеделска техника“. Сумата, представляваща финансова помощ, била преведена по сметка на ползвателя на 08.05.2009г. При извършена проверка от ДФ “Земеделие“, възложена със заповед № 921/25.03.2014г., чийто резултати били обективирани в контролен лист СИМ 5 М 01, било установено, че обектът на инвестицията, финансиран по програма САПАРД, не функционира според договореното предназначение, 3 защото техниката не е налична на мястото на инвестицията; лозовото насаждение в с.*** е в лошо агроекологично състояние, а подпорната конструкция не е налична; лозовото насаждение в с. *** е изкоренено и подпорната конструкция към него не е налична. Ищецът твърди още, че прекратяването на договора за аренда с община Тунджа, което е установил – с допълнително споразумение от 07.05.2012г., - който бил правното основание за ползване на земите в с.***, върху които е създадено лозовото насаждение, както и установеното отчуждаване на земеделската техника на 12.07.2013г. и на 16.07.2013г., а и непредставянето на застрахователна полица за 2010г., представляват нарушения на чл. 4.17 и 4.18 от договора, както и на чл. 27, ал.

1, т. 1 и 2 от Наредба № 14 от 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ (Сапард).

Нарушението се изразява в нарушение на задължението придобитите активи да не се отчуждават/ да се преотстъпва ползването им за срок от 5 години – в случая до 08.05.2014г. При това положение, поддържа ищецът, приложима била клаузата на чл. 8.1 от договора вр. чл. 31 от Наредба № 14/2001г. (понататък цитирана по този начин), по силата на които ответникът дължи връщане на предоставената финансова помощ ведно със законната лихва от деня на извършване на нарушението. Въз основа на изложените обстоятелства ДФ „Земеделие“ е предявил осъдителни искове за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер от 457 017,01 лв. която ответникът не върнал и след нотариална покана, връчена на 11.09.2014г. по реда на чл. 47 ГПК, и за заплащане на лихва от 19 852 лв. за периода от 11.09.2014г. до 12.02.2015г., за колкото е пренесена висящността на спора пред въззивния съд.

Ответникът В., чрез назначения си особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е предприел и защита по същество срещу исковете с възражения, които са и в предмета на въззивното производство съобразно релевираните в срока за въззивно обжалване и за отговор на въззивната жалба доводи. Той счита, че исковете са неоснователни по следните съображения: договорите за аренда, сключени от него, за имоти в с.***, в които са създадени лозови насаждения са действащи, въпреки прехвърлянето на имотите на „Агра Голд“ ЕООД (както се твърди в исковата молба ), а изводът 4 за лошо агроекологично състояние на тези насаждения е направен от проверяващи без подходяща образователна квалификация и опит, освен че не е подкрепени с факти; оспорил е и изводите за липса на подпорна стена.

Възразил е, че допълнителното споразумение (ДС) за прекратяване на договора за аренда с община Тунджа е сключено чрез Е. Л. като негов пълномощник без същата да има представителна власт, а евентуално счита, че тя е договаряла във вреда на представлявания, както и, че не отговаря на действителността, че насажденията са изкоренени, което сочи, че се извършва по регламентиран ред и се документира. По този начин ответникът е оспорил и записванията в контролния лист относно изкореняването на насажденията.

Ответникът, чрез особения си представител, е възразил още, че липсват доказателства да е отчуждавал земеделската техника, въпреки данните, че същата е регистрирана на „Александър Виниардс“ ООД, а обстоятелството, че техниката не била намерена на място не било ясно как се интерпретира, при положение, че няма как тя да се намира на полето. Във второто поред въззивно производство ответникът, чрез особения си представител, при указана му, с оглед отменителното решение на ВКС, тежест на доказване на възраженията от отговора на исковата молба, която пада върху него (чл. 154, ал. 1 ГПК), е поискал и съдът е уважил тези искания ищецът да бъде задължен да представи доказателства за образование и професионална квалификация на И. И. Д. и Г. Ж. Г. – лицата, извършили проверката, както и за представителната власт на Е. Л..

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следното:

Не се спори, че страните са сключили договор № 3247/01.10.2007г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предпресъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). По силата на този договор ответникът В. като „ползвател“ е получил от Фонда безвъзмездно финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. за извършване на дейности, посочени в Приложение № 1 към него и за изпълнение на бизнес плана, въз основа на който е сключен договорът, а именно – „създаване на 210 дка лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на специализирана земеделска техника“. Сумата, представляваща финансова 5 помощ, е преведена по сметка на ползвателя на 08.05.2009г. Съгласно уговореното в договора, Фондът има право да упражнява контрол, включително и последващ, като в това число извършва и проверка на място, за целево използване на субсидията в срок от 5 години след плащането (чл.4.1 – 4.3). Ползвателят е поел задължение да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана; задължил се е да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок до 5 години от изплащането на финансовата помощ (чл.

4.17 и чл.4.18). Задължил се е и да застрахова активите за срок от 5 години в полза на Фонда за посочени в Приложение № 2 на договора рискове (чл. 5).

Договорът се прекратява и чрез едностранно писмено предизвестие от Фонда при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, като срокът на предизвестието е 7 дни (чл. 7, б.“г“). При неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване, съгласно чл.8.1 от договора. В Приложение № 1 към договора е описана инвестицията като освен създаване на лозов масив с подпорна конструкция (№ 1) е индивидуализирана и земеделската техника под № № от 2 до 12, подлежаща на закупуване. В заявката за плащане по договора като място на инвестицията е посочено с.*** и с.*** община Тунджа, Ямбол.