Решение № 940 от 24.10.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. П., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20241720106417 по описа за 2024 година Образувано е по искова молба с вх.№ 25107/08.11.2024г. /с пк. 06.11.2024г./, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу В. Т. В., за установяване дължимостта на сумата от 563,61 лева, от които:

74,38 лв., дължими за период 06/06/2022-24/06/2022 г., от които:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 6.6.2022 г. сума в размер на 53,35 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 6.6.2022 г. сума в размер на 18,11 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 6.6.2022 г.

55,89 лв., дължими за период 25/06/2022-24/07/2022 г., от които:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 6.6.2022 г. сума в размер на 39,98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 6.6.2022 г. сума в размер на 12,99 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 6.6.2022 г.

63,88 лв., дължими за период 25/07/2022-24/08/2022 г., от които:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 6.6.2022 г. сума в размер на 39,98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление 1 на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 6.6.2022 г. сума в размер на 20,98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, и сума в размер на 2,92 лв. вноска по договор за лизинг) за базови аксесоари от 6.6.2022 г.

58,40 лв., дължими лизингови вноски по договор за лизинг за базови аксесоари от 6.6.2022 г. за период 25/09/2022-24/10/2022 г.

3 11 , 0 6 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва:

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер **** от 6.6.2022 г. сума в размер на 148,45 лв., представляваща три месечни такси.

По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 6.6.2022 г. сума в размер на 162,61 лв., от които сума в размер на 69.03 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 93,58 лв. за ТСЕ 306 32GB Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, ведно със законната лихва от подаване па заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД в подадената искова молба излага твърдения, че с ответника са били в облигационни отношения по посочения договор, едностранно прекратен от ищцовото дружество на 19.10.2022г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения в исковия размер.

Поддържа, че за посочените задължения са издадени фактури, като ответникът не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не са погасени. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез адв. М. – назначен особен представител моли съда да постанови справедливо решение, съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл.

342, ал.1 ТЗ по сключени договори за доставка на електронни съобщителни услуги и лизинг.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяването на следните обстоятелства: 1.) възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение в процесния период, породени от сочените договори за доставка на мобилни услуги (включително неустойка), допълнителни споразумения и договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание; 2.) е изпълнил задълженията си по тези правоотношения като реално е предоставил за ползване на ответника мобилните телефонни номера, през процесните периоди, че е доставил далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури; 3.) е предал за ползване мобилните устройства, предмет на договора за лизинг; 4.) изискуемостта на вземанията си; 5.) че е възникнало правото му да начисли неустойка, съгласно предвидените в договорите хипотези. При установяване на горните 2 обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, правопогасяващи или правоизключващи факти.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание (включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата.

Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложените по делото допълнителни декларации, озаглавени "Декларация - съгласие".

Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори за мобилни услуги и договор за лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени доказателства договори носят подписа на ответника. При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва извода, че "Теленор България" ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта. Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

По отношение на процесните фактури с клиент В. Т. В. в „Йеттел България“ ЕАД са отразявани счетоводни записвания редовно, съответно задължение, плащане и неплатени суми по процесните фактури. Общо дължимата от ответника сума по 3 процесните фактури е в размер на 563,61 лева, която няма данни или твърдения да е заплатена.

С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за установяване дължимостта на посочените суми за посочените периоди за доставка на услуги е основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял процесните услуги, тъй като е налице системното заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнително споразумение и договор за лизинг инкорпориран в тях. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените услуги.

Доказана е и претенцията за заплащане на цената лизинговите вещи. В договорите за мобилни услуги и в договор за лизингови вещи ответникът декларира, че е получил устройствата предмет на исковата претенция, поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Също така, в договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него, страните са постигнали съгласие, че при неплащане от страна на лизингополучателят, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, като договора е прекратенедностранно, поради неизпълнение от страна на клиента на 19.10.2022г., преди да бъде подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото липсват възражения, а още по – малко доказателства относно погасяване на това конкретно задължение за заплащане на дължимите лизингови вноски, то съдът приема, че същото е изискуемо и ликвидно, не като предсрочно изискуемо, а като задължение с настъпил падеж с изтичане на срока на договорите за лизинг.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Страната се е позовала на разпоредбите с посоченото съдържание, съдържащи се в договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг. В случая е налице прекратяване от страна на мобилния оператор на договорите за мобилни услуги и на договора за лизинг, налице е обща изискуемост поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл.2 от същите.

Въпреки неизплатената обща лизингова цена устройствата не са върнати. Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото нейния размер е ограничен до три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). Тази разпоредба компенсира ищецът за очаквания, но неосъществен приход с оглед продължителността на договора, поради което този иск е също основателен и следва да се уважи. Осъществен е бил правопораждащият фактически състав на неустойката и същата не съставлява по изложените съображения неравноправна клауза.