Решение № 206 от 21.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кърджали, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200433 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № К-32/ 08.04.2025г. издадено от Кмет на Община Хасково, с което е наложено наказание по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. на Г. Б. Г. от гр.**** с ЕГН ********** за нарушение извършено на 11.02.2025г. в 14,01 часа в гр.Хасково на бул.България № 144 на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г., който настоява, че то е издадено при липса на съставомерност на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Твърди, че мястото на нарушението- пътно платно в гр.Хасково бул.България № 144 не е точното място на което е извършено, както и мястото не е в зоната на действие на знак „Б27“. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, като поддържа жалбата. В ход по същество той моли съда да уважи жалбата и да отмени наказателното постановление като им се присъдят направените по делото разноски. Пледира, че е нарушен принципа „non bis non idem“, защото нямало данни фишът да е анулиран. Настоява и че събраните по делото 1 доказателства не са потвърдили фактическия състав на извършеното нарушение, тъй като за мястото на нарушението гр.Хасково бул.България № 144 няма въведена забрана.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита, с която моли съда да отхвърли жалбата, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 11.02.2025г. свидетелите Н. И. и П. Г. били на работа като инспектори в *********. Около 14,00ч. извършвали обход по бул.България в гр.Хасково, когато в 14,01 часа на бул.България № 142 в гр.Хасково видели лек автомобил марка „******“ с рег.№ ******, който бил паркирал на пътното платно в зоната на действие на пътен знак В27, който забранява престоя и паркирането.

В автомобила нямало водач, поради това на место свидетелят Н. И. съставил Глоба с фиш серия Х №**** за нарушение извършено на адреса, който отчет таблетът им, а именно на бул.България № 144 в гр.Хасково, кой бил прикрепен към предната чистачка. На 14.02.2025г. жалбоподателят Г. Г. в качеството си водач и собственик на лекия автомобил марка „******“ с рег.№ ****** подал възражение срещу издадения му фиш до Кмета на Община Хасково. Във връзка с нея издадената глоба с фиш серия Х № **** била анулирана и на 06.03.2025г. свидетелят Н. И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу водача Г. Г. в присъствие на упълномощено лице от последния и на колегата си П. Г. по чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата извършено на 11.02.2025г. в 14,01ч. в гр.Хасково на бул.България № 144, който бил подписан с възражение от представителя на жалбоподателя. На тази база на 08.04.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

От извадка от цифров модел ГИС на Община Хасково се установява, 2 че в гр.Хасково бул.България за № 144 няма поставен забранителен знак, тъй като преди този административен адрес има кръстовище с ул.Враня, поради което забранителният знак В27 въведен след кръстовището на бул.България с ул.П.Р.Славейков, вече не важи, а забраната е валидна за № 142 на посочения булевард. Това е видно и от гласните доказателства събрани по делото.

Тази фактическа обстановка бе установена на база свидетелските показания на Н. И. и П. Г., както и писмените- цифров модел ГИС на Община Хасково, Жалба от 14.02.2025г., глоба с фиш серия Х № ****.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 23.04.20205г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 10.04.2025г.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са издадени за място на деянието, за което се установи, че няма поставен пътен знак, който да забранява престоят или паркирането на автомобилите. Освен това двамата служители на Община Хасково свидетелстват, че нарушение е извършено на бул.България № 142, а не на номер 144. Поради това настоящата инстанция намира, че не е налице пълно доказване на описаното в обжалваното постановление административно нарушение. Това е така, защото за да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение. В случая наказващият орган не доказа жалбоподателят да е извършил нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата, защото забрана за паркирането на МПС на мястото описано наказателното постановление не е имало, което означава, че недоказаното не се е осъществило. Не би могло да се приеме, че мястото на извършване на деянието, което е съществен негов елемент от обективна страна, и като такъв то пряко кореспондира с факта на извършеното нарушение, може да бъде поправено едва в съдебна фаза. Следвало е наказващият орган да извърши проверка, както го задължава закона, и да санира този порок в издаденото от него наказателно постановление. В случая се доказа, че мястото на 3 нарушението е различно от описаното, а за посоченото не важи забраната на паркиране на МПС. Поради това следва да се приеме, че не е доказано на посоченото място жалоподателят да е извършил административно нарушение, за което му е ангажирана отговорността по реда на ЗАНН. Всичко това влече отмяна на наказателното постановление.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че глобата с фиш не била анулирана, защото същото е видно както от самия акт, така и от гласните доказателства.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя 4 по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 400лв., поради което следва да се намали до този размер с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА, поради което следва да бъде намален. Същото след и по отношение на представения втория договор за правна защита и съдействие в размер на 300лв., който следва да се намали до минимално предвидения от 250лв. на основание чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., за всяко следващо съдебно заседание след второто проведено такова. Така сумата, която се следва за адвокатско възнаграждение е в размер на 650лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Хасково, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.14 от ЗМСМА) следва да понесе разноските по делото.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/ 08.04.2025г. издадено от Кмет на Община Хасково, с което е наложено наказание по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. на Г. Б. Г. от гр.***** с ЕГН ********** за нарушение извършено на 11.02.2025г. в 14,01 часа в гр.Хасково на бул.България № 144 на чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Хасково с адрес гр.Хасково пл.Общински № 1 представляван от кмета С.Н.Д., да заплати на Г. Б. Г. с адрес гр.********* с ЕГН ********** сумата от 650лв. представляваща направени разноски по делото за адвокатска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5