Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 502 от 22.11.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 724/2024
Вид
Решение № 502
Подписан
22.11.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10, параграф 2, буква "и" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • параграф 2, буква "з" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • параграф 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.14 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря Е. М. Р. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500724 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 919 от 8.07.2024 г по гр. Дело № 953/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИ Л предявените от „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис. 4, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, срещу Д. Т. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, ул. „К.П.“ №*, за признаване на установено, че ответникът дължи, сумата от 8227,82 лв. главница по ДПК№PLUS-17234678/19.08.2019 г., 5328,46 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2021 г. до 11.12.2023 г., 1448,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2021 г. до 28.12.2023 г., ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 4071/28.12.2023 г. по ч. гр. д. № 7293/2023 г. по описа на РС Плевен.

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявените от „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1 бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис. 4, осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. чл.240, ал. 1 от ЗЗД вр. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 86 и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, срещу Д. Т. Е., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, ул. „К.П.“ №*, за осъждането му да заплати сумата от 8227,82 лв. главница по ДПК№PLUS 17234678/19.08.2019 г. за периода от 20.11.2021 г. до 20.11.2026 г., 5328,46 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2021 г. до 11.12.2023 г., 1448,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2021 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на дълга Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението в е постъпила от Агенция за събиране на вземанията ЕАД , в която се възразява,че неправилно РС е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се, че законът не изисква посочване на методика за изчисление на ГПР и в договора за кредит следва да се посочат всички разходи по кредита, но това изискване следва от разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.14 от ЗПК, а тази разпоредба не е включена в обхвата на чл.22 от ЗПК относно основанията за недействителност на договора за кредит. Според въззивника застраховката не е клауза , а договорно правоотношение и не е била предмет на цесията. Според въззивника сключената застраховка не е елемент от договора, застрахователната премия не е постъпила при кредитора, а при трето – лице – застраховател. Според въззивника задължението на кредитополучателя е ясно разписано в договора, той е бил напълно информиран за неговия размер, а при изчисляването на годишния процент на разходите не следва да се включват разходи, различни от покупната цена на стоката. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна. В подадения отговор се твърди, че м ГПР, посочен в договора за кредит не са били включени всички нормативно посочени по закон разходи, които следва да фхормират ГПР като по този начин кредитополучателя е въведен в заблуждение относно действителния размер на разходите по договора за кредит. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.

2

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основания за нищожност на процесния договор за кредит

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че въз основа на заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е образувано ч. гр. д. №7293/2023 г. на РС Плевен, по което е издадена Заповед за изпълнение № 4071/28.12.2023 г., срещу Д. Т. Е., за следните суми: 8227,82 лв. главница, 5328,46 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2021 г. до 11.12.2023 г.; 1448,86 лв. обезщетение за забава за периода от 21.11.2021 г. до 28.12.2023 г., ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 300,10 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрк. възнаграждение. В законоустановения срок съгласно чл.

414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника-ответник по делото, поради което с Разпореждане № 976/23.01.2024 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Препис от разпореждането е връчен на 31.01.2024 г. и на 20.02.2024 г. са представени доказателства за предявена искова молба.

Видно е било, според РС, от представения ДПК №PLUS17234678/19.08.2019 г., е, че е сключен между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ и Д. Т. Е., ЕГН **********, със следните параметри: 10 000 лв. размер на кредит, 4704,00 лв. застрахователна премия, общ размер на кредита:

10 000 лв., такса ангажимент 350,00 лв., 84 месечни вноски, по 321,38 лв. месечна вноска, ГПР 32,31%, лихвен процент 26,86% и обща стойност на плащанията: 26 995,92 лв. Съгласно т.2 от условията на договора, застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на месечните вноски към кредита, а кредитополучателят заплаща и такса ангажимент срещу задължението на кредиторът да сключи договора при 3 фиксиран лихвен процент. Кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. От сключените между страните споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор от 05.05.2020 г., се установява, че заплащането на месечни вноски № 9,10,11 е отложено за срок от три месеца, а размера на месечните погасителни вноски се променя съгласно погасителния план към споразумението. Вследствие на промените кредитополучателя дължи общо 27 644.20 лв., вместо 26995.92 лв. Между страните е сключен и договор за застрахователно поръчителство по силата на който, ответникът е възложил на кредитора срещу възнаграждение, да посредничи при сключване на застрахователен договор, като възнаграждението се дължало на застрахователя и е уговорено като част от застрахователната премия.

Видно от сертификат

№

PLUS17234678/19.09.2019г. е било , че потребителят е присъединен към групов застрахователен договор със застрахователно покритие за „смърт“, „инвалидизация над 70%“, „безработица над 30-дни“, „продължителен болничен“ и „хоспитализация над 3 дни“, при различни застрахователни суми според настъпване на някои от горепосочените покрития. Срокът на застраховката е уговорен като равен на срока на договора за кредит.

На 15.02.2022 г. е б и л сключен рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания между ищцовото дружество и „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ по силата на който последният е прехвърлил вземанията си на ищцовото дружество. С потвърждение за извършената цесия цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за прехвърлените вземания, посочени в приложение № 1 от 11.04.2024 г. към рамковия договор. Видно е било от представеното приложение № 1 е, че ДПК PLUS №1723468/19.08.2019г. с длъжник Д. Т. Е., фигурира в приложението за прехвърлени вземания под № 728. Цесионерът е представил и две уведомително писмо с изх. № УПЦ-П БНП/PLUS-17234678, но с различна дата на съставяне – 11.04.2023 г. и 04.12.2023 г.. Първото уведомление от 11.04.2023 г. е адресирано до Д. Т. Е. и съдържа покана за погасяване на задължение в размер на 14 544,40 лв., но не съдържа волеизявление на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем. Такова волеизявление се съдържа едва във второто уведомление от 04.12.2023 г., видно от съдържанието му на стр. 2 (гръб). От заверения препис на известие за доставяне на „Български пощи“, л.36 по делото, се установява според РС, че 4

19.04.2023 г. получателят Д. Т. Е., е получил пратка, съдържаща уведомително писмо с изх. № УПЦ-П БНП/ PLUS-17234678 чрез лице от домакинството – майка. От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че сумата по договора за кредит е усвоена на 19.08.2019 г., като същата е преведена по сметка на ответника с платежно нареждане – 9650,00 лв., и е автоматично удържана такса ангажимент в размер на 350,00 лв. До датата на съставяне на приложение № 1 от договора за цесия, по договора постъпили плащания в размер на 11 149,06 лв., с които е погасена 2220,19 лв. главница, 6968,88 лв. договорна лихва и 1960,00 застраховка. Така към 11.04.2023 г. останала неизплатена главница в размер на 7779,82 лв.; договорна лихва от 5323,04 лв., застраховка 448,00 лв.; лихва гратисен период 648,18 лв. или общо 14 199,04 лв. Вещото лице е констатирало, че тези непогасени суми са прехвърлени с договора за цесия на 11.04.2023 г., като на същия ден и на 13.04.2023 г. потребителят погасил общо 642,76 лв. в БНБ Париба. Цедентът уточнил на вещото лице, че отнесъл тази сума за погасяване на 361,02 лв. законна лихва и 281,74 лв. договорна лихва, но същите не били преведени на ищцовото дружество, независимо, че има постъпили такива след изготвяне на Приложение № 1. По данни на ищцовото дружество на 12.05.2023 г. постъпило плащане в размер на 642,76 лв. от ответника, с която е погасена част от договорната лихва, като така от 5971,22 лв. договорна лихва се дължало 5328,46 лв. Вещото лице е заключило още, че обезщетение за забава е 1096,83 лв., от която 345,36 лв. за периода от 21.11.2021 .г до 11.04.2023 г., и 751,47 лв. за периода от 12.04.2023 г. до 28.12.2023 г. Към датата на исковата молба – 21.02.2024 г. лихвата за забава възлиза в размер на 1458,78 лв.

Прехвърлената главница представлявала пък сбор от главницата по договора за кредит-7779,82 лв. и остатъка от застраховката -448 лв. На последно място, вещото лице е констатирало, че ГПР по договора включва договорна лихва от 26,86 % и такса ангажимент от 350 лв., което е в размер на 32,31%, и когато се добави и застраховка от 4704,00 лв., по 56 лв. месечно, ГПР е в размер на 43,64%.

От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че използваният шрифт в договора за кредит е „Garamond” с големина 12 пункта. Горната фактическа обстановка се установява, според РС, от събраните писмени доказателствени средства и заключения на вещи лице, на които съдът дата пълна вяра, тъй като са изготвени от компетентни вещи лица, а заключенията 5 са обективни, пълни и обосновани.

РС е приел, че са предявени допустими, п р и първоначално обективно кумулативно съединяване три положителни установителни иска с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност, при отхвърляне на положителните искове, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ, чл. 86 и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за същите суми. Налице е бил пълен идентитет между сумите, предявени с исковата молба и издадената заповед за изпълнение с оглед приложеното ч. гр. д. № 7293/2023г. на РС Плевен.

Исковата молба е постъпила в срок от заявителя срещу същия длъжник.

РС е приел за безспорно установена първата предпоставка, а именно, че между „БНБ ПАРИНА ПЪРСНЪЛ ФАЙНЕНС“ и ответника Д. Т. Е., като кредитополучател, е възникнало заемно правоотношение по силата на което кредитополучателят е усвоил сумата от 9650, 00 лв. по посочената от кредитополучателят банкова сметка/стр. 3 от договора и заключение на ССЕ/.

Кредитополучателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят потребител, поради което намират приложение нормите на ЗПК. Формата за действителност съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е спазена, като в тази насока, според РС, е неоснователен доводът на ответникът, тъй като видно от съдържанието на договора е, че е подписан на всяка страница от ответника, както и и че той е получил екземпляр от договора, преддоговорна информация.