Решение № 4779 от 03.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4779 гр. София, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110215397 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. С. А. срещу ЕФ серия К, № 7066442, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за обявяване на фиша за незаконосъобразен, като се твърди, че същият страда от конкретни процесуални пороци, т. е. практически се иска неговата отмяна. Възиваемата страна СДВР излага писмено становище, т. е. възражение по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в което се излагат конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на ЕФ, като се претендира неговото потвърждаване и присъждането на юрисконсултско възнаграждение (виж и по-долу във връзка с това писмено становище!).

От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа) и от огледания в съдебно заседание снимков материал по преписката освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 17.02.2023 г. и 05.10.2023 г. /с изричното уточнение, че в приложената по този въпрос справка е отбелязана дата на влизане в сила съвсем очевидно като такава при липса на жалба, доколкото в същата справка е отбелязана дата на жалба, явяваща се по-ранна от така отбелязаната дата на влизане в сила/) се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна уредба и неслучайно в полза на застъпваното тук становище за допустимост на така използваната техника е и /еднозначно/ практиката на ВКС), с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал регистриран ползвател на процесното МПС, както и с изричното уточнение, че 1 съответният предходен ЕФ, посочен в процесния такъв, е бил влязъл в сила на 31.10.2022 г. и е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, санкционирано по чл. 182, ал.

1, т. 3 от ЗДвП, като се установява още съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесната автоматизирана система към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване през метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), както и използването й съобразно параметрите на одобрения тип и изискванията на производителя, а и това, че срещу родения през 1988 г. жалбоподател към процесната дата 15.02.2023 г. имало издадени и влезли в сила над 10 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е възложен н органите на МВР, като отделните елементи на доказателствената съвкупност не съдържат вътрешни противоречия или такива помежду си и не са налице логически обосновани основания за съмнение в достоверността им (с направената по-горе бележка относно отбелязването /и причината за това/ на дата на влизане на процесния ЕФ в сила, което към момента не се е случило в действителност) от гледна точка на източника или съдържанието на информацията (не са налице основания и за съмнение относно автентичността им), респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе, с уточнението, че въззивникът е лице по чл. 189, ал. 5, изр. 1 вр. чл. 188, ал. 1, изр.

1, предл. 1 от ЗДвП, а именно лице, на което е било предоставено превозното средство, като за този извод не е необходимо депозирането на декларация от собственика по реда на чл.189, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, имайки предвид вписването на ползвателя при регистрацията на превозното средство, което в случая е достатъчно основание от него да се търси отговорност за превишаването на разрешената скорост!), в това число като е налице повторност по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП (нарушението по визирания по-горе предходен ЕФ е било от същия вид /на ограниченията на скоростта/ като процесното), като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително като липсват нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден.

Соченото в жалбата ТР №1/2014 г. на ВАС касае нормативна уредба, която не е била актуална към посочената по-горе процесна дата, към която дата приложима се е явявала действащата и понастоящем редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която не изисква отсъствие на контролен орган при установяване на нарушението (такова отсъствие, както и на самия нарушител, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата й редакция /действала както към процесната дата, така и след нея до момента/ свързва с издаването на ЕФ и това е съвсем очевидно при непредубеден прочит – „…се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител…“); никаква пречка няма в този ред на мисли ЕФ да бъде издаден въз основа на заснемане с мобилна (а не стационарна) автоматизирана система.

Следва да се има предвид и това, че изискването за предварително обозначаване на осъществявания чрез АТСС контрол отпадна още през 2017 г. посредством изменение на чл.

165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, която законова промяна впоследствие (много преди 2023 г.) намери отражение и в съответната подзаконова нормативна уредба. Процесният ЕФ отговаря на законовите изисквания за съдържание съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП; други изисквания към съответния вид ЕФ релевантната нормативна уредба не съдържа (включително не съдържа изискване за посочване на физическо лице – издател, а само за посочване на издаващата ЕФ структура на МВР), а приравняването на последиците на влезлите в сила ЕФ и НП съгласно ЗДвП в никакъв случай не представлява аргумент за това, че законодателят поставя същите изисквания към съдържанието на ЕФ като към съдържанието на НП (волята на законодателя 2 е друга и това е очевидно от съдържанието на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП). Еднозначно е посочено в атакувания фиш, че се касае за неспазено ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, като е посочено нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т. е. не се касае за неспазване на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, в който случай приложима би била разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП (очевидно е, че автомобилът, с който е извършено процесното нарушение, не се явява ППС от категория „М“ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, нито пък самоходна машина по смисъла на същата разпоредба, за които две категории ППС в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено различно от 50 км./ч. ограничение на скоростта за населено място). Следва да се уточни, че на съда служебно е известно, че приложеното писмено становище (писмено възражение срещу жалбата по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), с което се изчерпва участието на процесуалния представител на СДВР, явяващ се упълномощен юрисконсулт, е бланково (по бланка, в която обичайно се правят леки изменения по отделните дела /както и по настоящото дело/, съобразени с конкретния обжалван ЕФ, като например относно дата и място на извършване на нарушението, конкретна стойност на превишението на разрешената максимална скорост, конкретна нарушена разпоредба и други подобни, но практически с излагане на едни и същи доводи по същество и по правило без вземане на отношение към конкретните изложени от страна на съответния жалбоподател оплаквания), поради което присъждането на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в полза на СДВР в действителност, независимо от изхода на делото, би противоречало на принципа на добросъвестността по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, респективно не се следва такова присъждане.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 7066442, на СДВР.

Не присъжда разноски в полза на СДВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3