Решение № 260282 от 23.02.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260282 гр. Пловдив, 23.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Таня

Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5835/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Е.Д.Я., действаща чрез пълномощника си адв. Н.А. против Наказателно постановление № 20 – 1030 - 000191 от 12.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Допълнително, по отношение допустимостта на процесната жалба, като подадена в законоустановения срок и приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи следното:

Съгласно регламента на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Ако посочените предпоставки са налице и е проявен съставът, възведен в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, се счита, че наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в НП.

Видно от представена по делото докладна записка, младши полицейският инспектор Н. при РУ ОД на МВР – Пазарджик е посочил, че при извършени проверки /без да е посочено кога/ на адреса на жалбоподателката в град *** за връчване на процесното наказателно постановление лицето не е било открито. При проведен разговор със съседка - В.Б., се установило, че на адреса не живее лице с такива имена и жилището е необитаемо. След извършена справка в системата на АИС на МВР полицейският служител установил, че Я. няма посочени нови постоянен и настоящ адрес.

От анализа на гореизложеното и при съобразяване на принципното положение, че лицето няма задължение да осигури постоянно присъстващ представител за получаване на съобщения на обявения пред административнонаказващият орган адрес, то настоящият съдебен състав намира, че органите на МВР не са предприели всички необходими действия за надлежното връчване на процесното НП. В тази насока следва да се посочи, че за да се приеме, че е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е достатъчно простото посещение на адреса, при което нарушителят да не е намерен, доколкото последният е в обективна невъзможност да знае кога ще бъде посетен за целите на връчването на издаденото му НП, а както вече бе казано лицето няма задължение да осигури постоянен представител за получаване на съобщения на обявения от него адрес. Ето защо, наред с посещенията на точния адрес на нарушителя, органите на МВР е следвало да оставят (на адреса), съответно да изпратят по пощата, съобщение на нарушителя във връзка с връчването на НП, като за всички извършени действия е необходимо да има надлежно съставени документи (напр. протокол, обективиращ извършеното действие).

Отделно от гореизложеното, от вниманието на съда няма как да убегне обстоятелството, че липсват данни за това кой е направил отбелязването по чл. 58, ал. 2 ЗАНН върху НП, тъй като, за да е валидно, последното следва да е извършено от наказващия орган. В случая следва да се отбележи още и това, че според последно цитираната правна норма НП се счита за връчено "от деня на отбелязването", а в НП е поставен единствено печат с ръчно написана (неясно от кого) дата на връчване, като липсва дата (и автор) на направеното отбелязване.

В аспект на гореизложеното за настоящия съдебен състав остава единствено възможния извод, че процесното НП е нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.01.2020 г. около 02:01 часа в община Родопи, на път Втори клас № II – 86 кръстовище с път I -8, Е.Д.Я. управлявала личния си лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № *** , като на посочените място и време жалбоподателката претърпяла ПТП, по повод на което на място били изпратени полицейски служители към ОД на МВР Пловдив, сред които и свидетелят А.С..

На жалбоподателката била извършена качествена проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM

– 0247, който отчел положителен резултат 0,96 на хиляда в издишания от жалбоподателката въздух. На водача бил издаден талон за изследване № 0034358, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“, където лицето следвало да се яви до един час от връчване на талона, който бил връчен лично на жалбоподателката в 02:45 ч. В издадения талон, Я. посочила, че не приема показанията от пробата с дрегера. Същата не дала кръвна проба.

На Я., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец, бил съставен АУАН бл. № 432866 / 29.01.2020 г., за извършено от нея нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателката подписала без възражения, като такива не били депозирани и в срока, визиран в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателката са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя А.С., които съдът кредитира като достоверни и добросъвестно дадени, както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, Протокол от проверка на анализатори на алкохол в дъха, справка за нарушител/ водач, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т.

5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, като възраженията на адв. А. в обратна насока не се споделят. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателката и да ограничава правото й по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателяката. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателката Я. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, за това, че на 29.01.2020 г. около 02:01 часа в община Родопи, на път Втори клас № II – 86 кръстовище с път I -8, е управлявала личния си лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № *** , след употреба на алкохол, а именно 0,96 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM

– 0247. Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като такива в обратна насока жалбоподателката и нейният процесуален представител въпреки неколкократно пердоставените им възможности не ангажираха.

Установява се, че Я. е била несъгласна с показанията на дрегера, като писмено е отразила това в издадения талон за медицинско изследване. Въпреки това обаче, същата не се е явила за кръвна проба в посоченото време и място, поради което законосъобразно и в съответствие с регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на алкохол в кръвта й е била установена въз основа на показанията на техническото средство. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението, релевирано процесуалния представител на жалбоподателката, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. с аргумента, че на Я. бил даден срок от 1 час, а не от 2 часа за явяване в лечебното заведение.

В случая следва да се акцентира върху изричния текст на сочената разпоредба, който посочва сроковете за явяване в своята т. 2, а именно – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. В случая, доколкото жалбоподателката се е намирала в близост до град Пловдив, макар и извън града и при съобразяване на времето на установяване на нарушението /през нощта/, респективно липсата на трафик по това време на денонощието, то на същата правилно й е било предоставено време в рамките на един астрономически час, за да се яви в посоченото лечебно заведение и да даде кръвна проба. Обстоятелството, че същата не се е възползвала от предоставената й възможност, води до правилната преценка от страна на административнонаказващият орган да се позове на показанията на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM – 0247.

Разпечатката съдържа 42 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82292021-c96d-455e-933e-aaaa5b8232b1