Решение № 174 от 02.01.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Силистра, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Мирена В. С.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233400600176 по описа за 2023 година прие за установено следното:

С присъда № 7/15.02.2023 г. по НОХД № 196 от 2022 г. СРС е признал подсъдимия Д. И. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.4 от НК като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000лв.

На осн. чл. 68 от НК СРС е привел в изпълнение Споразумение по НОХД № 767/18г. на РС Добрич , по което подс. Н. се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден за заплати направените в наказателното производство разходи, както и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години, на осн. чл. 343г от НК.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозирана въззивна жалба от подс.

Н. с кратки мотиви, че в хода на съдебното дирене не са събрани категорични доказателства за виновна деятелност от негова страна. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат за невинен, алтернативно – присъдата да бъде изменена в частта на наложеното наказание с прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. Ведно с депозираната жалба е направено доказателствено искане за провеждане на допълнителен разпит на св. Я., което е било уважено по реда на чл. 327 от НПК.

1

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като в хода по същество се развиват доводи за незаконосъобразност на присъдата, най-вече с оглед на новосъбраните доказателства, които от страна на защитата се приемат за такива, изключващи виновно поведение на подс. Н..

ОП Силистра оспорва жалбата. Изразява становище за липса на основания за отмяна или изменяване на ревизирания съдебен акт, въпреки допълнителните доказателствени материали , събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Излага обширни контрадоводи срещу защитната версия на подсъдимия и неговите адвокати.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид жалбата и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на постановената присъда установи:

Първоинстанционния съд е извършил всички допустими следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

Приел е за установена една фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена, въпреки възраженията на защитата и въпреки проведеното въззивно съдебно следствие, и на кратко е следната:

Вечерта на 14.09.2019 год. срещу 15.09.2019 год. подсъдимият и свидетеля М.

Д. били в дискотека „РУЖ“ в гр. Силистра. Там се засекли и със св. Я., който обикалял по масите при различни компании. Тъй като тримата се познавали, доста време от вечерта прекарали заедно като употребявали алкохол. На няколко пъти подс. Н. и св. Я. посещавали тоалетната на дискотеката, където употребявали наркотични вещества. Единия път наркотика бил осигуряван от подсъдимия, а другия път от свидетеля Я.. След това двамата напуснали дискотеката и отишли до училище „Иван Вазов“, където продали наркотик на трето лице. После отново се върнали в дискотеката. Тогава подсъдимият си поръчал водка, а от бара, обслужван от свидетелката Д.а, си поръчал и сок.

По някое време подсъдимия излязъл навън. До масата му се приближил свидетеля Я., който взел чашата със сока. Разхождал се с нея. След това отново я оставил на масата.

Не след дълго посд. Н., св. М Д. и св. Я. излезли от заведението и отишли до магазин „Савой“. Там подсъдимият и свидетелят Я. се скарали, в следствие на което първия посегнал да удари последния. Не успял да го удари, но достигнал до чантичката, която свидетеля носил на рамото си. Дръпнал презрамката и я скъсал, след което я взел със себе си. Св. Я. избягал, но решил да проследи подсъдимия като междувременно позвънил на св.

Николов, който дошъл с такси. Последвали подс. Н. и св. М. Д. до дома на подсъдимия и след като видели, че двамата се качват в автомобила на подс. Н., св. Я. подал сигнал на тел.

112, че подс. Н. управлява лек автомобил след употреба на алкохол и наркотици, като изрично е казал, че му е била отнета и чантичката.

Полицейските служители – св. Йорданов и св. Колев били изпратени за проверка на подадения сигнал. По бул „Велико Търново“ в гр. Силистра, пред дом № 36, л.а. марка „Мерцедес С 200“ с per. № СС 0902 АТ бил спрян за проверка. Свидетелите 2 установили, че водачът – подс. Н. е в нетрезво състояние и поискали съдействие от органите за пътен контрол. На място пристигнал свидетеля Власов. Той извършил проверка на водача /подсъдимия/ с техническо устройство „Алкотест Дрегер 7510“, като пробата на водача отчела 1,44 промила съдържание на алкохол в кръвта. След това подсъдимия бил съпроводен до сградата на РУ - Силистра, където бил изпробван от св. Власов с техническо средство „Drager DrugTest 5000“ за наличие на наркотични вещества в организма. След извършената проверка с техническото устройство същото отчело употреба от страна на подсъдимия на наркотичните вещества - амфетамин и кокаин. Подсъдимия изразил несъгласие с показанията на техническото средство, поради което му е бил издаден талон за медицинско изследване №0060764 и съпроводен до ЦСМП гр. Силистра, където същият е дал кръвна проба и урина за изследване. За констатираните нарушения му е бил съставен АУАН, а в последствие бил задържан за срок от 24 часа в ПВЗ при РУ - Силистра. В доклада за проверени лица и преводни средства, полицейските служители са записали, че при спиране на процесния автомобил за проверка , през прозореца на пасажерската врата е била изхвърлена цигарена кутия с марихуана и амфетамини.

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-химическа експертиза № Е-074/16.09.2020 год. на Специализираната Лаборатория по химико-токсикологични изследвания (ЛХТИ) към ВМА - МБАЛ - Варна, в предоставената за изследване биологична проба - урина, взета на 15.09.2019 год. в 08.30 часа от подсъдимия, се е установило, че същата не е идентична с човешка урина и не е годна за химико-токсикологичен анализ за целите на експертизата. В предоставената за изследване биологична проба - кръв, взета на 15.09.2019 год. в 08.30 часа от подсъдимия, се е установило наличие на амфетамин, както и следи от метаболит на кокаин (бензоилекгонин), което е било доказано по надлежния ред посредством газ- хроматографски анализ. Тези съединения се класифицират като високорискови наркотични вещества и се намират под специален забранителен режим. В същата кръвна проба е било установено и наличие на етилов алкохол с концентрация 1.03 %о , което се доказва по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ.

За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният съд се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетели; заключението по съдебно-химическа експертиза, назначена в ДП и поддържано от вещото лице пред съда.

Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърлят обясненията на подсъдимия като недостоверни, с оглед на собствените му действия, от една страна, а от друга - като противоречащи на останалите доказателства и доказателствени средства.

Цялостният анализ на събраните доказателствени източници , установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са налице основания за преразглеждане и преоценка на същите.

В конкретния случай са налице такива досежно единствено свидетелските показания на св.

Н. Д., дадени в хода на въззивното съдебно следствие. Същите не се приемат от настоящата 3 инстанция , по никакъв начин не променят фактическата обстановка и направените правни изводи, но ще бъдат коментирани по-долу.

Защитата на подсъдимия навежда пред състава на СОС идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинстанционния съд – оспорват се показанията на св. Я., многократно се набляга на факта за нечовешката урина, прави се своеобразна интерпретация на данните от записите на тел 112. На тези възражения, макар и лаконично е било отговорено в мотивите към присъдата, които следва да бъдат допълнени с оглед отхвърляне защитната версия за липса на субективен елемент, доразвита пред СОС с категоричното твърдение, че св. Я. е поставил наркотик в чашата подсъдимия без негово знание и съгласие.

В хода на въззивното съдебно следствие за първи път св. Н. Д. заявява, че лично е видял как св. Я. слага в чашата на подс. Н. бяло вещество. Прави впечатление, че такива заявления не са правени, нито пред разследващия орган, нито пред първоинстанционния съд. Тези показания идват да доразвият защитната версия, която пред СРС е била само загатната. Тези свидетелски показания не могат да бъдат приети безрезервно за достоверни по няколко причини: Цели четири години този свидетел, въпреки да е роднина на подс. Н., не е споменавал „основен“ факт – поставяне на наркотично вещество в чашата на подсъдимия без негово знание, защото го е било страх. Нелогично звучи твърдението, че бил заплашван от св. Я. и това породило такъв страх у него, че не е предприел никакви действия да съобщи на съответните органи за вземане на адекватни мерки срещу св. Я.. След четири години мълчание, обаче, намерил защита при адвокатите на подсъдимия, като разкривайки истината се защитава. Как точно и каква именно защита е получил от тях не може да обясни. От друга страна в показанията на този свидетел са налични съществени противоречия с обясненията на подс. Н. и показанията на св.

Николова. Според Н. Николов подсъдимият имал чаша на бара, св. Я. отишъл до бара и взел чашата на подсъдимия, почнал да се разхожда с нея из заведението и Николов лично видял как сипва нещо бяло вътре. Според обясненията на подсъдимия тази чаша не е била на бара, а на масата . В тази насока са и показанията на св. Николова /съпруга на св. Н.

Николов/, която твърди,че Ж. Я. е вземал чашата от масата, а не от бара и се разхождал с нея. Тези противоречия сами по себе си са достатъчни, за да се приемат тези показания за недостоверни и целящи друг изход на процеса.

Житейската логика сочи, че в едно препълнено с хора нощно заведение, където светлината е изключително приглушена, при наличието на два бара в заведението, при обстановка - шумна и напрегната, при липса на персонал и посуда / „…имахме липса на персонал …аз изпълнявах и двете длъжности – барман и сервитьор.. чашите не достига… „ –св. Николова/ е невъзможно да следиш по всички маси какви чаши има и коя на кого е, кой я е взел, кой я е донесъл и т.н. Подобни твърдения звучат нелогично, а още по-малко се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Показанията на св. Я. са последователни и непроменящи се във времето, подкрепят се от установеното при полицейската проверка – подс. Н. е бил тестван за алкохол 4 и наркотични вещества и тестовете са били положителни. Тези резултати са били оспорени от подсъдимия и това е наложило вземането на проби от кръв и урина. В конкретния случай, при наличие на кръвна проба, в която има наличие и на алкохол, и на няколко вида наркотични вещества е без значение има ли взета проба от урина, дали същата е човешка или не - достоверни и значими са резултатите от химичното изследване на кръвната проба.

Не на последно място – при полицейската проверка през прозореца на автомобила е била изхвърлена цигарена кутия с налични в нея марихуана и амфетамини, което отново е в унисон с твърдяното от св. Я., че подс. Н. е съхранявал наркотичните вещества, с които е „черпил“ свидетеля, именно в кутия от цигари.

Неотносимо към казуса е и колко души са говорили по телефона с оператора на тел. 112. От този запис става ясно, че св. Я. лично се е обадил, категорично е заявил името си и е подал сигнал, че подс. Н. управлява автомобил след употреба на алкохол и наркотици. Тези свои действия , този свидетел, никога не е отричал и самодоволно е признал това пред подсъдимия, че той е съобщил на тел. 112, че подс. Н. управлява автомобила си след употреба на алкохол и наркотични вещества. Твърдението на защита, че своеобразното самопризнание на св. Я. „ Аз те накиснах. Аз те натопих“ може да означава „…аз ти сложих наркотика в чашата…“ противоречи на целия останал доказателствен материал.