Решение № 3995 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203555 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Д. В., ЕГН **********, чрез адв.И. Е., адвокат при .................... адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. София, ул. „...................., против наказателно постановление № СО-Т-В-22-03-043/26.07.2022 г., издадено от Заместник - кмет на Столична община за извършено нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, с което на основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като издадено в несъответствие с материалноправните норми и при неспазване на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи в посока нередовното връчване на обжалваното НП на жалбоподателката. Сочи се липсата на доказателства за осъществявана от жалбоподателката търговска дейност, като се излагат подробни доводи в подкрепа на това, че липсва основание за ангажиране на нейната административнонаказателна отговорност. Изтъква се наличието на трудово правоотношение между жалбоподателката В. и дружеството „....................“ ЕООД, собственост на което са били наличните стоки, продавани от В.. Изрично се посочва, че в длъжностната характеристика на жалбоподателката не влизат задължения по снабдяване с разрешение за извършване на търговия и/или представянето на такова, тъй като това е типична организационна дейност, отговорност за която носи именно търговецът – „....................“ ЕООД. В тази връзка сочи, че жалбоподателката не е субект на нарушението, за което е санкционирана. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на правото на Европейския съюз. Прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателката В. В. - редовно призована, не се явява, не се явява и нейният процесуален представител – адв. Е..

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. к., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на съдебното следствие и от представените писмени доказателства се установява по безспорен начин реализирането на състава на административно нарушение от жалбоподателката В.. Отбелязва, че по никакъв начин не може да се направи извод, че лицето е наето за извършване на търговия на открито. Заявява, че дори да се приеме, че лицето извършва дейност от чуждо име и за чужда сметка, това не променя обстоятелството, че контролният орган и АНО са приложили правилно разпоредбата на нарушената Наредба.

Счита, че следва да се вземе под внимание легалната дефиниция за понятието търговец, по смисъла на Наредбата и по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която разпоредба препраща към нормата на Наредбата. Сочи, че наложеното наказание е в минимален размер, въпреки че жалбоподателката многократно е извършвала нарушения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. От доказателствата по делото е видно, че нарушителката е била търсена само веднъж за връчване на издаденото НП, като в известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена. Без да предприеме никакви допълнителни действия за лично връчване, АНО директно е отбелязал, след текста на наказателното постановление, че същото е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е влязло в сила след формалното изтичане на срока за обжалване. Предвид изложеното съдът приема, че не са били предприети всички необходими действия по връчване на наказателното постановление - не е била направена справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен протокол за проверка на адреса на лицето, не е било търсено съдействие от общината или полицията за връчване на издаденото НП. Въз основа на горното е изводима липсата на предпоставки за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Един единствен опит за връчване чрез куриер, при който е отбелязано, че пратката не е била потърсена, не обосновава пристъпването към процедура по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което съдът прие, че депозираната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

Към 09.01.2022 г. жалбоподателката В. Д. В. имала сключен трудов договор с „....................“ ЕООД за длъжността „продавач-консултант“.

В това си качество, на 14.05.2022 г. около 12:45 часа, в ...................., ул. „....................“ ъгъла с княз „Б.“, извършвала търговия на открито - продажба на варена и печена царевица и чипс от мобилно съоръжение, заемащо разгърната площ от около 2 /два/ кв.м. публична общинска собственост.

Съответното обстоятелство било възприето от Г. И. Д.-Ст., заемаща длъжността старши инспектор в „Столичен инспекторат“ към Столична община, и колежката й – свидетелката З. А.Л. – също служител на „Столичен инспекторат“ към СО. Те изискали от жалбоподателката да представи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „В.“. Такова не било представено от жалбоподателката В. В., поради което св. Д.-С. й съставила АУАН № 22-03-043/14.05.2022 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

2

23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен лично на жалбоподателката В., като на предвиденото място за възражения В. изрично посочила, че работи към дружеството „....................“ ЕООД на трудов договор, като посочила и номера на договора. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката депозирала и писмени възражения срещу така съставения акт, в които сочи, че не е извършвала търговска дейност от свое име, а че въпросните продажби е осъществявала на база сключен трудов договор с „....................“ ЕООД.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата заместник-кметът на Столична община издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Г. ........ и З. Л. и писмени - заповед № СО-РД09- 2027/29.11.2011 г.; заповед № РД-09-567/20.06.2013 г.; заповед № СО- РД-092540/12.12.2014 г.; длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ в районен инспекторат към Столичен инспекторат към Столична община; трудов договор № 00006/09.01.2022 г. ведно с длъжностна характеристика на длъжността „продавачконсултант“; допълнително споразумение към трудов договор от 09.01.2022 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388223013606/09.01.2022 г.; служебни бележки, издадени от Столична община – 2 броя.

Посредством показанията на актосъставителката ........... се установиха времето и мястото на извършената проверка и обстоятелството, че В. В. била заварена да предлага за продажба описаните в АУАН и НП стоки. Съдът кредитира показанията й като обективни, последователни, логически издържани и лишени от заинтересованост. Посредством тях се изясни, че процесните стоки били предлагани именно за продажба, доколкото свидетелката възприела пряко и непосредствено посоченото обстоятелство, по отношение на което впрочем не се спори от страните.

Относно показанията на свидетеля при съставяне на акта – З. Л., съдът намира, че същите следва да се кредитират, доколкото потвърждават установени при разпита на актосъставителя обстоятелства, релевантни към предмета на доказване.

Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените по делото писмени доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № СО-РД-092027/29.11.2011 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г. и длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“.

Посредством приложените копие от трудов договор, допълнително споразумение към същия и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се изясни обстоятелството, че към дата 14.05.2022 г. жалбоподателката В. Д. В. се е намирала в трудово правоотношение с дружеството „....................“ ЕООД, като е изпълнявала длъжността продавач-консултант.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални документа отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е извършено - в това число времето и мястото, на които е осъществено.

3

Относно опорочената процедура по връчване на наказателното постановление, настоящият състав отчита това като несъществено нарушение на процесуалните правила, доколкото опороченото действие по връчване на издаденото НП има значение единствено за възможността на санкционираното лице да обжалва НП, респ. за преценка дали жалбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Дори да се приеме, че процесното НП не е връчено надлежно, по принцип това действие няма да се отрази на законосъобразността на самото НП, която се преценява единствено с оглед наличието на процесуалните и материалноправните предпоставки за неговото издаване, сред които не е връчването на НП, хронологично следващо неговото издаване.

С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателката или да представляват формални основания за отмяната на така издадения санкционен акт.

Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се изясни безспорно, че на посочените в двата акта време и място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ, представляваща публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „В.“, въведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/.

Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:

Действително жалбоподателката В. Д. В. е лицето, което на посочените време и място - на 14.05.2022 г., около 12:45 ч., в гр. София, район „В.“, ул. „....................“ ъгъла ..........“, предлагала за продажба варена и печена царевица и чипс от мобилно съоръжение, заемащо площ от около 2 /два/ кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „...“.