Решение № 1936 от 03.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330112450 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Я. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната страна като ползвател на имот, находящ се в ***** магазин, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 361.66 лева през периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2021 г., която не била заплатена.

Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 43.00 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което било депозирано заявление за издаване на заповед 1 за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, която била връчена на длъжника като в срок постъпило възражение. Иска да бъдат установи задълженията.

Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват претенциите. Оспорва качеството на клиент. Твърди, че процесният магазин бил с адм. адрес ***** и в миналото бил топлоснабден имот, присъединен от „Групова абонатна станция“, находяща се на този адрес, с хоризонтална сградна инсталация.

Всички имоти със стопанско предназначение при построяването им имали самостоятелна топло, ел. и вик инсталации, без отношение към жилищните части на сградите и съответно имали самостоятелни договори с доставчиците. По презумпция, ответницата също била в договорни отношения с ищеца и би следвало да се отоплява от „Групова абонатна станция“, находяща се на адрес *****, чрез самостоятелно отклонение, но през 90-те години на миналия век, топлоснабдяването било прекратено и стопанските предприятия унищожили хоризонталната сградна инсталация, свързваща помещенията с абонатната станция на номер ****. Единствено в нейните помещения била запазена частично заедно с разрешителното казанче.

Не били налице изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, т.к. процесният магазин бил самостоятелен вход, находящ се в предната част на жилищния блок и не бил част от формиралите се отделни етажни собствености като фактически и правни отношения на различните входове в сградата, които били дори с различни номера **** и ****, но присъединени за целите на топлофицирането в една обща абонатна станция. За удобство, някои от тръбите на сградната инсталация преминавали през две от помещенията на ответницата, защото абонатната станция била под кота нула, а останалата площ били мазета на жилищната част от сградата. Ответницата, съгласно чл. 8 ЗУЕС, не била в правно-фактически отношения с входовете на жилищната част на сградата, не участвала в общото събрание на другите входове, не била вписана в книгите на етажните собственици на другите входове и не участвала в приходната им част на формиране на средства, нито била обвързана със сключените от тях договори, включително за топлоснабдяване. Няколкото тръби, с които била присъединена жилищната част на сградата към тяхната абонатна станция и преминавали /без да имат отоплителни тела – радиатори/ през помещенията на ответницата, били тяхна собственост и при поддръжката им те разходвали свои средства.

Ответницата не се водила потребител на топлинна енергия и не била задължено лице към ЕВН. Оспорва и размера на претенцията, тъй като изчисленията за ползвана топлинна енергия не били точни. Иска се отхвърляне на исковете.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу Я.

Д., по което е образувано ч. гр. дело № 6792/2022 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, качеството клиент на ответницата и приложимостта на общите условия. Поради това претенцията се основава на възникнало по силата на нормата облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата предвижда две условия за възникването на облигационното отношение, а именно: лицето да е собственик/титуляр на вещно право на ползване и да е присъединено към абонатна станция. Последното изискване се отнася за присъединяването на самият обект от етажната собственост, чрез което всъщност се предоставя възможността собственикът му да получава и да ползва доставяната до абонатната станция топлинна енергия. Този извод следва тълкуването на разпоредбата и използваното множествено число в „присъединени“ към абонатната станция.

Изискването за присъединяване е напълно логично, защото, без да е има такова (чрез съответния тръбопровод до имота) собственикът/ползвателят не би могъл да получава доставка. В тази връзка е приета и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която предвижда, че клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, т.е. за да има право ищецът да претендира плащане на топлинна енергия, вкл. отдадената от сградната инсталация, следва да се докаже възникването на облигационно 3 правоотношение чрез присъединяване на обекта на ползвателя към станцията, евентуално последващо прекратяване на топлоснабдяването към имота.

От приетата СТЕ, която съдът кредитира, се установява, че абонатната станция в жилищния блок, в който се намира имотът, върху който има запазено право на ползване ответницата, е работела и е подавала ТЕ за отопление. При изслушването си в о.с.з. вещото лице конкретизира, че самият обект-магазин, не е присъединен към абонатната станция и няма вертикални тръбопроводи, към които да се монтират радиатори. Установява се, че през имота преминава щранг-лира, която представлява вертикално отоплително тяло преминаващо през цялата височина на сградата.

Предвид тези данни, съдът намира, че не е изпълнено второто условия на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и имотът на ответника, макар да се намира в сграда етажна собственост, реално не е присъединен към абонатната станция, която я обслужва. Поради това между него и ищеца не е възникнало облигационно правоотношение на основание разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ.

Предвид липсата на възникнало на основание чл. 153 ЗЕ облигационно правоотношение предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Самото преминаване на отоплително тяло (общо за цялата етажна собственост, съгласно разясненията на вещото лице) през имота на ответницата не обосновава възникването на облигационно правоотношение, защото такава предпоставка не е предвидена в ЗЕ. Наличието на такова и отделянето на топлинна енергия в имота на ответницата, разкриват разместване на имуществени блага, но то не се урежда от правилата на чл. 153 ЗЕ, на които се позовава ищецът.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300 лева разноски за адв. възн.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3 7 срещу Я. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Я. Б. Д., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация”

ЕАД, следните суми: 361.66 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, магазин, за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021 г.; 43.00 левапредставляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 05.01.2021г. до 10.05.2022г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 11.05.2022г. до пълното и 4 изплащане, за които суми е била издадена Заповед № **** от 12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6792/2022 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, да заплати на Я. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева- разноските в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5