Решение № 117 от 01.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Б. , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500079 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от “Л.М.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б, ул. Т. А. № *, представляван от Г.Т. и Н. Н. срещу Решение № 908211/ 20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3053/ 2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както и за необоснованост.

Наведени са в жалбата оплаквания, че е налице самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искови претенции, тъй като е налице друг ред за защита от страните. Поддържа се, че по делото не е спорно, че до 31.12.2018 г. ищците и ответника са били обвързани от договори за наем на процесиите идеални части, а след тази дата договорите са прекратени и нови не са сключвани, като ответника е продължило ползването на въпросните идеални части. При изложеното се прави довод, че е налице друго основание за искова претенция, предвиден в чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, а не реда по чл. 59 1

ЗЗД, поради което съдебният акт, с който този иск е бил уважен се явява неправилен.

При евентуалност се поддържа, че фактическия състав по чл. 59 от ЗЗД е осъществен, като съдът неправилно е отхвърлил възражението за прихващане, релевирано в отговора на исковата молба. Навежда се, че въззивника не ползва неоснователно собствените на ищците идеални части, а това право произтича от сключения договор за концесия, като реда за уреждане на отношенията между ищците и ответника е регламентиран в чл.

16 от Договора, като ал. 4 на цитираната разпоредба предвижда, че срещу ползването на идеалните части на ищците /в хипотезата, когато не е обособен самостоятелен обект за тях/ дружеството ще им дължи определено възнаграждение. Сочи се, че по този ред от страна на „Л.М.“ ООД са заплащани суми в полза на ищците за цялата 2019 г., което не е спорно по делото, а и се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза, като съдът отхвърлил това възражение, като приел, че ищците не са страна по договора за концесия, поради което и същият не може да ги обвърже и да уреди отношенията им с ответното дружество.

Поддържа се, че на дневен ред излязло противопоставеното от въззивника възражение за прихващане. Същото изхожда от тезата, че ако договорът за концесия е непротивопоставим на ищците и ако същият не може да се приеме за съглашение, което урежда отношенията им с ответното дружество, то би се оказало, че всички платени по този договор суми в полза на ищците, са платени без правно основание. Така след като договорът за концесия не обвързва ищците, то уреденият в него начин на ползване на техните идеални части от въззивника, всъщност не би породил правни последици спрямо тях. Закономерната последица на това е, че ответникът ще изпадне в ситуация, в която би се оказало, че не е разполагал с правно основание да ползва процесиите ид. ч. и съответно - платените за тяхното ползване суми /с основание за плащане „плащане съгласно процент ид. части от концесионния договор“/ са платени без правно основание. Сочи се, че вместо да достигне до това заключение, изводимо от логическата последователност на собствените си разсъждения, обсъждайки платените от въззивника суми съдът вече е възприел едно съвсем различно виждане - че плащането им „е ставало на основание посочения договор“. Поради това те не били неоснователно получени. Поддържа се, че несъвместимо с правилата на облигационното право е да се приема, че частта, в която договорът предвижда право на въззивника да ползва тези идеални части не е породила действие, а частта, в която са предвидени дължимите суми затова ползване е породила действие.

Навежда се, че правото на въззивника да стопанисва процесната сграда произтича от сключен договор за концесия, който ищците сами представят към исковата си молба. Прави се довод, че именно този договор следва да 2 намери приложение в отношенията между страните, като в чл. 16, ал. 4 от Договора е уредено приложимото в настоящия случай правило - при непостигане на споразумение по ал. 2, то „Л.М.” ООД се задължава да заплаща припадащата се част от годишното концесионно плащане на собствениците, всеки от конто притежава по 0.903% от правото на собственост. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Договора годишната концесионна такса е в размер на 274 000,00 лв., като до момента /и за цялата 2019 г./ въззивника заплаща изцяло припадащата се на ищците част от това концесионно възнаграждение.

Поддържа се, че всички имуществени права на ищците са удовлетворени, поради което и не разполагат с иск по чл. 59 от ЗЗД, като се сочи, че по никакъв начин не се установява наличието на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, тъй като не е налице неоснователно ползване на имота, нито пък е налице неизпълнено задължение за съответното заплащане от страна на дружеството.

Навежда се, че неправилно съдът отхвърлил възражението за намаляване на обезщетението на ищците с частта, представляваща ДДС.

Оспорва се довода на съда, че в случая ищците не дължат ДДС, поради което няма как претенцията им да бъде намалена като се приспадне ДДС, като се сочи, че на последното по делото открито съдебно заседание вещото лице инж. Х. Г. пояснил, че е изчислил средния пазарен наем за сходни обекти като процесния като в изчисленията си е включил дължимия данък добавена стойност. Прави се довод, че посочената от него стойност на средния месечен наем от 10 евро/кв. м. е с начислен към нея ДДС. Тъй като обаче /както правилно посочва съда/ ищците не дължат ДДС /а и обезщетенията не са сред вземанията, които се облагат с ДДС/, то определената от вещото лице стойност следва да бъде намалена с начисления ДДС при нейното определяне.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички негови части, като съдът постанови друго такова с което, да отхвърли исковете.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Окръжен съд – Благоевград, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 3

ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, а това се установява въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, че ищците притежават части от сграда с идентификатор *, находяща се в гр. Б., както следва: по наследство ищеца А. Т. К. е собственик на 0,903%, равняващи се на 53,52/5927 квадратни метра идеални части; по дарение ищеца В. А. Ш. е собственик на 0,903%, равняващи се на 53,52/5927 квадратни метра идеални части, чрез замяна ищеца Б. П. Б. и Д. С. Б. /съпрузи/ са собственици на 0,903%, равняващи се на 53,52/5927 квадратни метра идеални части. Не е спорно и това, че посочените по - горе части се ползват от ответника, включително и към релевантния по делото период – месец януари 2019 г..

По делото не се спори, че на 12.09.2011 г. в гр. Б. е сключен концесионен договор между Община Благоевград /концедент/ и „М.“ ООД, сега „Л.М.“ ООД /концесионер/, който договор е за срок от 25 години и се отнася за процесната сграда с идентификатор * по КК на Благоевград, с предмет на договора право на експлоатация, реконструкция, разширяване, извършване на строително - монтажни работи, рехабилитация и ремонт, осъществяване на търговска и други стопански дейности в обект: Сграда с предназначение „сграда за търговия” - частна общинска собственост с идентификатор * със застроена площ от 871 кв.м. Не е спорно също така, че до 31.12.2018г. ищците, от една страна, и ответника, от друга, са били обвързани по силата на договори за наем на процесните идеални части от имот с идентификатор *, както и че след тази дата нови договори за наем не са сключвани.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи, че месец януари 2019 г. в полза на ищците от страна на ответното дружество са изплатени чисти суми, както следва: На А. Т. К. 187.63 лв., съгласно банково извлечение № 40/21.03.2019 г., с основание: плащане съгласно процент идеални части по концесионен договор. На В. А.

Ш. - 187.63 лв., съгласно банково извлечение № 40/21.03.2019 г., с основание: плащане съгласно процент идеални части по концесионен договор, На Б. П. Б. и Д. С. Б. /съпрузи/ - 187.63 лв., съгласно банково извлечение № 40/21.03.2019 г., с основание: плащане съгласно процент идеални части по концесионен договор. Извън процесния период също са заплащани месечно парични суми в размер на по 187.63 лв. за всеки от ищците.

4

Също така е назначена и съдебно - техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Х. И., което сочи, че средният пазарен наем за месец януари 2019г. на имот с идентификатор * по КК е 10 евро на кв.м.

Конкретно е посочено, че месечният пазарен наем за всеки от ищците А.К.

В.Ш., Б.Б. и Д.Б. /за последните двама общо/ за месец януари 2019 г. е в размер на по 1047 лв.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като пълни, ясни, обосновани, като не възниква каквото и да било съмнение в тяхната правилност.

Оспорването на ответната страна на експертизата на вещото лице съдът намира за напълно неоснователно, доколкото самият ответник не е предоставил на вещото лице необходимите и поискани документи за изготвяне на експертизата с твърдения за конфиденциалност. Предвид на това вещото лице Г. е изготвил заключението си за средния месечен наем на база други сходни обекти, отдавани по наем в близост да процесната сграда.

Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването му, тъй като е налице твърдение за ползване на имот, без налично договорно основание, което сочи на отговорност за неоснователно обогатяване. Налице е обогатяване на трето лице, което се е обогатило за сметка на ищеца, който е обеднял. Това е фактически състав на неоснователното обогатяване, при който едно лице получава без правно основание по друг начин - това означава обогатяване посредством действия на обогатилия се, които представляват вмешателство, посегателство в чужда правна сфера – ползване на чужд имот, като обогатяването следва от обстоятелството, че е не плаща наем за ползването, но отдава под наем на трети лица - т.е. получил е имуществена облага, която може да се оцени в пари. В този случай обогатяването се дължи на това, че ползва недвижим имот, без да плаща наем, като отдава имота под наем на трети лица, на друго лице без правно основание. При тези обстоятелства, на основание чл. 59 от ЗЗД, възниква правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, но до размера на обедняването.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на тази разпоредба изисква наличието на следния сложен фактически състав: 1. Ищецът да е обеднял- да е намаляло имуществото му; 2. обогатяване на друго лице- ответник-наличие на имотно облагодетелстване 3. генетична връзка между обогатяването и обедняванетообогатяването и обедняването да са настъпили в резултат на едни и същи действия или факти; 4. липса на основание - придобиване по друг начинобогатяване посредством действия на обогатилия се, които представляват 5 вмешателство, посегателство в чужда правна сфера; 5. да няма друг иск, с който обеднелият да може да се защити.