Решение № 2902 от 13.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8439/2024
- Вид
- Решение № 2902
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2902 гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100108439 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от Г. П. Б. срещу ЗД „Бул Инс“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от З ЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 60000,00лв., частично от 80000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 01,03,2024год. ПТП, ведно със законната лихва от 14,04,2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 3093,03лв./ уточнение по молба вх.№100142/18,09,2024год./, представляваща обезщетение за имуществени вредиразходи за лечение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба-22,07,2024год. до изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 01.03.2024 г., в гр. Нови Искър, по ул. „Хаджи Д.", И. Е. И., при управление на л.а. марка „Рено", модел „Лагуна" с peг.N ********* на заден ход, с посока на движение от ул. „Банска" към ул. „Искърско дефиле", в района на No 26, не пропуска и удря правомерно пресичащата, от ляво на дясно по посока на движението пешеходка-Б.. Причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата, а именно чл. 5 от ЗДВП „Да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците" и виновно е причинил телесни увреждания на Г. П. Б..
Поддържа за ищцата да са настъпили неимуществени и имуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество. Въпреки извънсъдебно заявено искане за заплащане на обезщетение в срока за отговор не е налице плащане от 1 застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД „Бул инс“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на ПТП, както и да е причинено по вина на водача на лек автомобил Рено Лагуна. Релевира доводи за съпричиняване от страна на пострадалата, която е допринесла за настъпване на инцидента като в нарушение на правилата за движение по пътищата е предприела пресичане на необозначено за целта място и навлизайки внезапно на платното за движение, не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение. Оспорва причинените увреждания и разходи да се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва иска за имуществени вреди. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на
Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от представените доказателства- Констативен протокол № К -126 на СДВР, Отдел Пътна полиция, се установява фактът на настъпило на 01,03,2024год., в гр. Нови Искър, на ул. „Хаджи Д.“№26, пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. №*********, управляван от И.
Е. И. и Г. П. Б., в качеството на пешеходец.
Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 01,03,2024год.
/постановено определение по чл.146 от ГПК в закрито с.з. от 15,11,2024год./.
От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че произшествието е настъпило в гр. Нови Искър на ул.
„Хаджи Д.", на прав пътен участък. Ул. „Хаджи Д.” се състои от едно платно с обща широчина 8,8 м и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като не са маркирани пътни ленти. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Мястото на удара между МПС Рено и пешеходката по широчина на платното за движение на ул. „Хаджи Д.”, е на около 6 - 7 м. в дясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 10 м преди кръстовище. Ударът е настъпил в дясно на платното за движение, като автомобила се е движил близо до десния бордюр на заден ход. Скоростта на движение на лек автомобил „Рено" се определя експертно на база движението на автомобила на заден ход и разстоянието, на което се е придвижил около 5 - 7 м по данни на водача, при което се 2 определя на около 10 км/ч. Преди ПТП автомобилът е бил в спряло положение на ул.
„Хаджи Д.“ от дясната му страна. Ищцата е предприела пресичане на платното за движение от ляво надясно за автомобила и от задната му страна. Водачът на лек автомобил Рено е потеглил на заден ход. Когато пешеходката е достигнала в дясната част на платното за движение за посоката на автомобила, в същото време и автомобила е достигнал до траекторията на движение на пешеходката. Реализирало се е ПТП. Автомобилът със задната си част по средата е ударил пешеходката в лявата й страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходката, тя е качена частично върху задния капак на автомобила и в следващия момент е отхвърлена назад от автомобила, паднала върху терена;
Изложено е становище от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП да са субективните действия на водача на лекия автомобил Рено със системите за управление на автомобила, който се е движил на заден ход в момент, в който от задната му страна и от ляво на дясно се е движила пострадалата пешеходка.
Когато пешеходката е започнала да пресича платното за движение, автомобилът е бил в спряло положение. Когато ищцата е достигнала до средата на платното за движение, водачът на автомобила е потеглил на заден ход, като се е намирал на разстояние от мястото на траекторията на движение на пешеходката около 3 м. Пострадалата пешеходка е имала възможност да възприеме процесния автомобил, движещ се към нея на заден ход, когато той се е намирал на около 3 м. от нея. Разстоянието между пешеходеца и спрелия автомобил когато пострадалат е предприела пресичане е 9 метра. На мястото на инцидента няма обособена пешеходна пътека или други съоръжения за преминаване на пешеходци.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата е получила следните травматични увреждания:
- фрактура на дясната бедрена шийка. По характер тази фрактура е тежка и вътреставна — засягаща целостта на цялата тазобедрена става, кото води до това стоежа и придвижването без помощни средства да е невъзможно. От медицинска гледна точка е налице причинна връзка между процесното ПТП и описаното травматично увреждане по данни на медицинските документи и механизма на произшествието;
Ищцата е хоспитализирана като е проведено своевременно лечение с направената хемиартропластика (частично еднополюсно ендопротезиране, при което се поставя само единия полюс на тазобедрената става, заместващ увредената бедрена шийка, а самата ацетабуларна ямка, в която влиза главата на протезата си остава биологичната и върху нея не се интервенира). Извършена е по-щадящата частична смяна на ставата, каквато е показана при възрастни хора с множество придружаващи заболявания, вместо тоталното двуполюсно ендопротезиране. Смисъла от ендопротезирането е да не се залежава пациента, а да започне ранно повдигане в леглото още на следващия ден след операцията и ранно придвижване от начало с помощни средства, а след 2 седмици и без тях. Изложено е становище от вещо лице, че последващото увреждане на здравословното състояние от 30.03.2024 г., наложило втора хоспитализация във ВМА не е свързано с ПТП, респективно с проведеното първоначално оперативно лечение, нито с изписваните медикаменти, включително и за домашно лечение. По данни от епикризата се установява, че кървенето е предизвикано от пролонгиран прием на нестероидни противовъзпалителни средства, лекарства от групата на 3 диклофенака, волтарена, ибупрофена, кетопрофена и др. приемани често и като болкоуспокояващи, но за приема на такива не са давани указания.
Възстановителният период за подобен род травматично увреждане след ендопротезиране, при навременно адекватно проведено лечение и липса на усложнения, за възрастовата група на ищцата е 2 месеца, след което е пожелателно извършване на рехабилитация още около 1 месец. Два месеца след оперативната интервенция би следвало придвижването да е свободно и самостоятелно, без помощни средства, а евентуалното отклонение би било в резултат на други съпътстващи заболявания при ищцата.
Дадено е становище разходите за лечение, за които по делото са представени доказателства да са били необходими за лечебно-възстановителния период при пострадалата.
По делото са представени разходни документи, удостоверяващи имуществени вреди за обща сума в размер на 3093,03лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел-Богдана Б., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на св. И. И., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват обстоятелства по механизма на произшествието.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с пр. кв. чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за установено извършено противоправно деяние от водача на МПС.
Налице е нарушение на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му сигнализира за опасности /което в конкретния случай не е сторено и извършената маневра не е обезопасена/; Предвид установеното противоправно деяние, неоснователно е възражението на ответника за налично случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо формата на виновно поведение.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за 4 обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82250095-603b-41e7-91d1-019571f5ee75