Решение № 88 от 20.06.2022, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Елин Пелин, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20211820200288 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Р. КР. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. К. ул. „С.” , срещу наказателно постановление № 7383/ 30.08.2021 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 4000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му или намаляване на наложеното наказание. Твърди се, че със смяна на УС на АПИ автоматично се изключва валидността на заповед № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019 г. на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Твърди се, че няма пълно описание на нарушението съобразно чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН – не е посочено как е установено, че няма издадено разрешение или че не е платена такса, тъй като непредставянето на разрешение в момента на проверката не води до единственият възможен извод, че разрешение не е било издадено или че не е платена дължимата такса. Не ставало ясно какви са характеристиките на пътя, дали е част от републиканската пътна мрежа или е част от общинска пътна мрежа. Твърди се, че не е посочено каква е максимално допустимата маса на провереното МПС и с какво окачване е ППС. Твърди се, че отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС 1 носят лицата, които извършват превозите по чл. 15, ал. 3 от Наредбата - собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Твърди се, че водачът на ППС, управляващ МПС с извънгабаритен товар следва да носи отговорност единствено и само на основание чл. 177, ал. 3 ЗДвП за нарушение на въведената забрана в чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не състава на чл.

53, ал. 1 ЗП. Посочената наказателното постановление разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата предвижда множество хипотези, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а жалбоподателят следва да гадае за кое точно нарушение е наказан и правилно и законосъобразно ли е сторено това. Твърди се, че наложената глоба от 4000 лева е силно завишена и не е съобразена с чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна не изпраща представител, а се представя становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че наказващият орган е оправомощен да издава наказателни постановления със заповед № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019 г. на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Твърди се, че отговорността е ангажиранана основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗП. Сочи се, че според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Сочи се, че ЗДвП регламентира правилата за безопасност на движение по пътищата, а ЗП правилата за ползване и безопасността на пътната инфраструктура. Твърди се, че нарушението е типично и не са налице предпоставки по чл. 28 ЗАНН.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.08.2021 г. на път III-6002, км 1+200 м на 3 км преди с. Мусачево в посока гр. София — гр. Елин Пелин свидетелите ЕМ. ЛЮДМ. СТ. и АДР. М. АНГ., служители на АПИ, спрели за проверка товарен автомобил, управляван от жалбоподателя Р. КР. Т.. Автомобилът бил натоварен с фракция. С електронна мобилна везна и техническо средство ролетка било измерено разстоянието между осите. Установено било, че при максимално допустима стойност от 19 тона, натоварването било към 36 тона.

2

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0008056 / 02.08.2021 г. от ЕМ. ЛЮДМ. СТ., главен инспектор АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура” за това, че на 02.08.2021 г., в 17.30 ч., на път III-6002, км 1+200 м на 3 км преди с. Мусачево в посока гр. София — гр. Елин Пелин, Р. КР. Т. е управлявал МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Мерцедес, модел Арокс с peг. № СВ2640СК, като водачът е осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без разрешение за дейност от специално ползване на пътищата (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ); ППС е тежко чл. 3, т. 2 на Наредбата - при измерено разстояние между осите 1.34 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 36.265 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.

7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата; измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1304/18 /5 м/; ППС превозва фракция, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Aктът e бил подписан от актосъставителя ЕМ. ЛЮДМ. СТ., свидетеля при установяване на нарушението АДР. М. АНГ., както и от жалбоподателя Р. КР. Т., като последният получил препис от него на 02.08.2021 г. срещу разписка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.

Приложена е разписка от ел. везна модел DFW-KR № 118844, която е подписана от Р. КР. Т..

В спедиционна бележка от 02.08.2021 г. е посочен материал фракция 0/63 за пътни основи количество 35.200 т.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 7383/ 30.08.2021 г. на Началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което му е наложено административно наказание глоба от 4000 лева на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС за горепосоченото нарушение.

Според представените заявление от 27.03.2008 г. и 16.04.2021 г. за проверка, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, подадено от Агенция Пътна инфраструктура за извършване на периодична техническа проверка в лаборатория в гр. Пловдив на електронна везна модел DFW-KR, с фабричен номер № 118844; паспорт на електронна везна модел DFW-KR, с фабричен номер № 118844; ЕОДекларация за съответствие и ролетка 1304/18 /5 м/ и Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН за определяне периодичността на проверките на везни с неавтоматично действие, се установява, че използваните при проверката и измерването преносима електронна везна и ролетка са одобрени технически средства, годни и технически изправни за извършване на измервания.

3

Представен е трудов договор от 18.03.2013 г. и справка от 20.03.2013 г., според които Р. КР.

Т. е приел да изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил в „РОЯЛ СПИДТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201407086 с основно месечно възнаграждение от 415 лева. Последното изменено на 440 лева с допълнително споразумение от 30.01.2015 г. към трудов договор от 18.03.2013 г.

Представени са заповеди № РД-11-1267/ 17.10.2019 г. и № РД-11-1266/ 17.10.2019 г. на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура” за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от горепосочените писмените доказателствата, както показанията на свидетелите ЕМ. ЛЮДМ. СТ. и АДР. М.

АНГ., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.09.2021 г. и е обжалвано на 08.09.2021 г.

АУАН е съставен от оправомощено лице в присъствие на един свидетел и са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН. В акта е вписан един свидетел - по съставяне на акта, който беше разпитан устно и непосредствено пред съда и чийто показания съответстват на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, описани са нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на извършването му.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за непълноти в описанието на нарушението. Съдът намира, че в АУАН прецизно словесно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно. Няма доказателства за издадено разрешение за осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство. Посочено е мястото на нарушението, което е част от републиканската пътна мрежа. Максимално допустимата маса на провереното МПС и окачването на ППС не са относими към констатираното нарушение. Съгласно Наредбата и ЗП разрешението се изразява в това ППС да има издадено разрешително, за да може да се движи по републиканската пътна мрежа или да е заплатило необходимата пътна такса, за което му се 4 издава квитанция. В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя ППС, не е било снабдено с нито един от двата документа. Нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено разрешение (при заплащане на определена такса), но в конкретния случай управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, предвиждаща това изключение.

В наказателно постановление е посочена санкционната разпоредба чл. 53, ал. 1 ЗП, като не е конкретизирана съответната точка - чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. Съдът намира последното за несъществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като санкционната разпоредба кореспондира с фактическата обстановка и съответната нарушена разпоредба.