Решение № 236 от 16.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пазарджик, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200018 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Л.“ ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК ****, против Наказателно постановление №13-2300521 от 30.11.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че в случая не е налице трудово правоотношение, а такова по договор за изработка по ЗЗД, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Настоява се, че в НП не са обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с процесното нарушение. Оспорва се доказателствената стойност на Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, се представлява от процесуалните представители- адв.П. и адв.Г.- редовно упълномощени, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и пледират за отмяна на атакуваното НП. В писмено становище по съществото на спора доразвиват съображенията, изложени в жалбата, като акцентират върху обстоятелството, че в обжалваното НП погрешно е отразен номерът на АУАН, въз основа на който е издадено същото. Такива възражения релевират и по отношение номера на НП, посочен в съобщението, с което последното е било връчено на нарушителя. Претендират сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна- АНО, редно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител- юриск.Н. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП, излагайки в депозираните писмени бележки по съществото на спора пространни аргументи за неговата правилност и законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател е санкционирано с атакуваното НП за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 30.06.2023г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Н.

М. В. ЕГН **********. Последният бил заварен да престира труд, като опъва тел, облечен в работни нефирмени дрехи, при извършена на посочената дата, около 11:30 часа, в обект на контрол- лозов масив, находящ се в землището на с.Лесичово, обл.Пазарджик, проверка от инспекторите при Д“ИТ“Пазарджик- св.Т. Д. и колегата й св.Л. Т.. Освен св.Н. В. на обекта били установени да работят още няколко лица, които извършвали различни дейности, свързани с подмяна и укрепване на конструкцията на лозовия масив. Проверяващите инспектори съставили списък на заварените на място лица, които положили подписи в него срещу имената си. На същите били предоставени за попълване Декларации по чл.402 от КТ. Съгласно отразената в собственоръчно попълнената и подписна от св.В. декларация /л.10/, същият работел на обекта от три-четири дни, на длъжност „общ работник, с работно време от 6ч до 14ч, с почивни дни- събота и неделя, при трудово възнаграждение от 50 лева /надник/ на ден. В декларацията било отбелязано също и това, че св.В. не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП, и екземпляр от сключен трудов договор.

По време на проверката на място, извършена от инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик, пристигнал агрономът на „Л.“ ЕООД- П. Н., който потвърдил, че извършващата се на място дейност от заварените да престират труд лица се осъществявала именно за дружеството жалбоподател. На Н. била връчена призовка/л.17/ до законния представител на дружеството за представяне на документи относно условията, при които се полага труд на въпросния обект.

В указания в призовката ден в сградата на Д“ИТ“-Пазарджик се явил управителят на дружеството- Генка Нанкина и производственият му директор- св.А. Т., които представили договор за изработка/л.18-20/, сключен между „Л.“ ЕООД- като изпълнител и „К.“ ЕООД- като възложител и собственик на имота, с предмет- подмяната на подпорната конструкция на лозовия масив, както и граждански договори за една част от заварените на обекта да полагат труд лица. За св.Н. В. бил представен граждански договор 2 от 29.06.2023г. /л.13-15/.

За извършената проверка от инспекторите при Д“ИТ“- Пазарджик бил съставен Протокол №ПР2324617/28.07.2023г. /л.22-24/, в който били отразени направените констатации и дадените предписания. Протоколът бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател на 31.07.2023г.

Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелства, представените документи и изготвените справки относно действащи трудови договори в ЕИС на ИАГИТ- Регистър трудови договори /л.11,12/, св.Л. Т. приела, че между „Л.“ ЕООД и завареното да работи лице- Н. В. било налице трудово правоотношение, за което нямало сключен трудов договор към момента на проверката в обекта. Посоченото било квалифицирано от проверяващата като нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, съгласно които отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор. В тази връзка срещу дружеството бил съставен АУАН №132300521/08.08.2023г. в присъствието на управителя на дружеството, на която бил предявен и връчен срещу подпис. Срещу дружеството жалбоподател били съставени още няколко АУАН за същото нарушение по отношение на останалите установени при проверката на място да престират труд лица.

Против така съставения АУАН №13-2300521/08.08.2023г. в законоустановения срок постъпило писмено възражение от страна на дружеството жалбоподател, което не било уважено от АНО, поради което на 30.11.2023г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на управителя на дружеството на 06.12.2023г., видно от известие за доставяне /л.9/, а жалбата против НП била подадена от законния представител на наказаното дружество чрез АНО до съда на 20.12.2023г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което същата се явява процесуално допустима.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. Д., Л. Т., Н. В. и А. Т.. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, съдържащи се в материалите по АНП, както и гласните доказателства, инкорпорирани в показанията на св.Д., св.Т. и св.В., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Като инстанция по съществото на спора, в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН.

Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на управителя и законен представител на дружеството нарушител, на когото е бил предявен и връчен срещу подпис. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от 3 надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника и неговите пълномощници, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в атакуваното НП неправилно бил посочен номера на АУАН, въз основа на който то е издадено. Съставеният АУАН е с № 13-2300521/08.08.2023г., а посоченият в НП АУАН е с № 132200521/08.08.2023г. Съдът счита, че в случая е допусната техническа неточност при изписването на номера на АУАН в НП, доколкото е налице несъответствие само в една от цифрите му. Видно от съдържанието на АУАН и на НП е, че се касае за едно и също нарушение, описано по ясен и недвусмислен начин, който дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява, какви са съставомерните факти и обстоятелства /описани пълно и точно/, като по този начин в пълна степен е гарантирано правото му на защита, а така също и възможността съдът да извърши своя контрол по законосъобразност. Предвид изложеното, въпреки допуснатата техническа неточност, напълно ясно е, че АНО при своето произнасяне се е запознал със съдържанието именно на процесния АУАН, въз основа на който е издал атакуваното НП. С връчването по надлежния ред на преписи от двата акта- констативен и санкционен, в които е налице пълно съответствие при словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация, обосноваващите го доказателства и данните за нарушителя, по никакъв начин не е нарушено правото на наказаното лице да разбере какво административно обвинение му е повдигнато и да организира правилно своята защита.

По същите съображения без значение в случая е и сочената „нередност“ при връчването, изразяваща се в това, че в писмото, с което НП е изпратено за връчване /л.8/, отново била допусната техническа грешка при посочване номера на атакуваното НП. Факт е, че НП е било връчено на санкционираното дружество, а видно от съдържанието на жалбата и изтъкнатите от пълномощниците на въззивника възражения по същество, несъмнено същият е било наясно със съдържанието и на НП, и на АУАН.

Неоснователни съдът намира и възраженията, направени в жалбата и доразвити в писмените бележки по съществото на спора, касателно вида на процесното правоотношение. В жалбата се твърди, че дейността на св.Н. В. по опъване на тел в лозовите насаждения представлява престация, но не във връзка с изпълнение на задължения по трудово правоотношение, а по граждански договор за изработка. Действително, между трудовия договор и договорът за изработка са налице известни прилики, което прави „удобни“ за някои работодатели използването на облигационните отношения за прикриване на реално съществуващи трудови такива. Всичко това налага извършването на съпоставка между основните елементи на всеки един от двата вида договори с цел разграничаването им и установяването на действителния характера на процесните правоотношения. Трудовият договор 4 се сключва в писмена форма между работника/служителя и работодателя за възмездно предоставяне на работна сила от страна на работника/служителя, като с него се уреждат мястото, характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи. Трудовото възнаграждение е това, което получава лицето за труда, който полага, като то може да бъде определено и „според изработеното“. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата странавъзложител, който от своя страна следва да заплати възнаграждение за изработеното според резултата. При трудовия договор работодателят упражнява контрол и предоставя материали за работата, ако е необходимо.