Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1680 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6943/2025
Вид
Решение № 1680
Подписан
06.07.2026
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1680 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106943 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против А. Г. А. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият има задължения към ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****/11.10.2023 г., а именно: 3098,70 лв. - главница, дължима за периода от 11.06.2024 г. до 02.06.2025 г., 219,35 лв. -възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.06.2024 г. до 21.01.2025 г., 417,89 лв. - мораторна лихва, дължима за периода от 11.06.2024 г. до 02.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 2016/13.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 4193/2025 г. по описа на БРС.

Претендира се и просъждане на направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен горепосочения договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 3 910 лв., който е следвало да бъде върнат в сроковете и при условията на договора, на фиксирани месечни вноски, в срок до 11.04.2026 г. Твърди също така, че на 11.06.2024 г. ответникът е преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава и е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава - 11.06.2024 г. С оглед на това просрочие бА.та е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем с връчена на 21.01.2025 г. покана до длъжника, като с поканата му е бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението, но такова не е последвало. Претендираните със заявлението по чл. 417 от ГПК суми са били изцяло и предсрочно изискуеми, считано от 21.01.2025 г., като с исковата молба ищецът е направил изрично изявление за обявяване на 1 вземанията му по процесния договор за кредит за изцяло и предсрочно Сочи се, че към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 ГПК и към датата на предявяване на настоящата искова молба задължението по кредита към бА.та не е заплатено, поради което е предявен настоящият иск. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е предявен в законоустановения срок и е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и недоказан и се моли същият да бъде отхвърлен. Твърди се, че ищецът не е доказал по безспорен начин съществуването и размера на претендираното вземане, както и всички релевантни факти от фактическия състав на твърдяното правоотношение, като лисват доказателства за реалното предоставяне на кредита и постъпването на средствата по сметка на ответника или тяхното реално получаване от него, поради което не може да се приеме, че е възникнало валидно задължение за връщането й. Оспорена е правилността на изчисляване на претендираните лихви, както и размера на претендираното вземане. Сочи се също така, че липсват доказателства за наличие на просрочени и непогасени в срок вноски, които да обуславят настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост, поради което претендираното вземане в пълния му размер се явява недължимо. Заявено е изрично възражение, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Твърди се, че с представената Методология за определяне на референтния лихвен процент се въвеждат неясни, непрозрачни и трудно проверими условия относно формирането на лихвата и съответно на общия размер на задължението, което поставя потребителя в съществено неблагоприятно положение спрямо търговеца и нарушава изискванията за добросъвестност и баланс между страните. Посочените клаузи не позволяват на потребителя да предвиди икономическите последици от сключването на договора, поради което същите следва да бъдат квалифицирани като неравноправни и като такива са нищожни и неприложими.

Поради това, както и при евентуално установяване на недействителност на договора за потребителски кредит, според ответника следва да намери приложение разпоредбата на чл.

23 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи по кредита, съответно претенциите на ищеца за възнаградителна и мораторна лихва се явяват изцяло неоснователни и недължими.

Особеният представител на ответника не се явява в съдебно заседание, не ангажира доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4193/2025 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед № 2016/13.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът А. Г. А. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 3 098,70 лв. - дължима главница по Договор за потребителски кредит № ****/11.10.2023 г., сумата от 219,35 лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.06.2024 г. до 21.01.2025 г., сумата от 417,89 лв. – лихва за забава за периода от 11.06.2024 г. до 02.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за платена такса от 74,72 лв. и 584,16 лв. – адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта за изпълнение е бил връчен на длъжника по реда на чл 47, ал. 5 от ГПК, поради което на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за вземането си, като такъв иск е 2 бил предявен в срок и по повод на него е образувано настоящото производство.

По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № ****/11.10.2023 г., сключен между страните по делото, с който ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 3910 лв., който е следвало да бъде погасен на 30 месечни погасителни вноски в срок до 11.04.2026 г., (съгласно приложения погасителен план към договора), при променлива годишна лихва, годишен процент на разходите – 24,13 % и общо дължима сума – 5118,13 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 2 на договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисиони за обслужването на разплащателната сметка съгласно общите условия на бА.та, а в чл. 5 е предвидено, че кредитополучателят заплаща на бА.та следните такси и комисиони: 1. Такса за оценка на кредитоспособността при подадена молба за преструктуриране на задълженията по кредита в размер на 1,50 % върху преструктурираната сума, и 2. Месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителския кредит, в размер на 3,50 лв.

В чл. 9 на договора е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Съгласно чл. 14 при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, бА.та има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

Ответникът по делото не е оспорил сключването на горепосочения договор за кредит.

Като доказателство по делото е представена покана за изпълнение, връчена от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 074.01.2025 г., с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е уведомило ответницата, че обявява вземанията си по горепосочения договор за изцяло и предсрочно изискуеми - поради забава в плащанията, както и същата е поканена в 7-дневен срок от получаването на поканата да заплати на бА.та сума в общ размер от 3312,25 лв., ог щоиго 3 098,70 лв. – главница и 471,38 лв. – договорна лихва, както и сторените разноски за връчване на поканата и дължимата наказателна лихва за забава за всеки ден от допуснатото просрочие.

По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която е посочено, че ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 3 910 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1103,16 лв., разпределени на 30 месечни вноски, като кредитът е бил усвоен от А. А. на 11.10.2023 г. Вещото лице е установило също така, че ответницата е платила седем погасителни вноски по 151,39 лв. през периода 11.11.2023 г. – 11.05.2024 г., като към 21.01.2025 г. (датата на предсрочната изискуемост) са били просрочени и непогасени задълженията по 8 погасителни вноски (за периода 11.06.2024 г. 11.01.2025 г.) в общ размер от 1347,07 лв., от които 998,74 лв. – главница, 212,38 лв. – възнаградителна лихва и 135,95 лв. – мораторна лихва, а към 02.06.2025 г. задълженията на 3 ответницата по договора за кредит са били в общ размер от 3 735,94 лв., от които 3098,70 лв.

– главница за периода 11.06.2024 г. - 02.06.2025 г., 219,35 лв. – възнаградителна лихва за периода 11.06.2024 г. - 21.01.2025 г. и 417,89 лв. - мораторна лихва за периода 11.06.2024 г. – 02.06.2025 г. Посочено е също така, че последното плащане по кредита е извършено от ответницата на 21.05.2024 г., след което други плащания не са правени, включително след 02.06.2025 г.

Така представеното заключение не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че то следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.

При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан и основателен по следните съображения:

По делото се установи, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски кредит, като с подписването на договора ответникът е потвърдил, че е запознат с общите условия по договора и ги приема.

Установи се също така от заключението на вещото лице, че главницата по договора е била усвоена от ответника.

Така сключеният между страните договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което същият следва да отговаря на императивните изисквания на този закон, както и на ЗЗП.

При извършена служебна проверка на процесния договор, съдът намира, че не са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неоснователно е възражението на ответника в тази насока, съдържащо се в отговора на исковата молба, тъй като освен в договора ясно е точно са посочени размерът на годишния лихвен процент, годишният процент на разходите, както и общо дължимата от потребителя сума по договора, т.е. при сключване на договора същият е бил наясно със задълженията си по него, включително какво е реалното оскъпяване, но въпреки това е подписал договора и е усвоил главницата по него. Обстоятелството, че приложената от кредитора методология за определяне на референтния лихвен процент действително е сложна и за нейното разбиране са необходими по-задълбочени познания в областта на математиката и счетоводството не означава непременно, че при сключването на договора е допуснато нарушение по чл. 143 от ЗПК, водещо до неговата нищожност, тъй като в самия договор ясно и точно е посочен размерът на лихвения процент в цифрова величина, с който кредитолучателят се е запознал преди сключване на договора и се е съгласил с него.

В случая е спазена и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБългария.

Съдът намира, че процесният договор отговаря на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, поради което същият е действителен и обвързва страните по него.