Определение № 1789 от 03.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 03.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20268002100578 по описа за 2026 година

Производството е образувано по касационна жалба от Г. Д. Т., чрез адвокат Т. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Пазарджик № 419/13.10.2025г. по в. гр. д.

№470/2025г. в частите, с които: упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. е предоставено на майката Н. С. П.-Т.; определено е местоживеенето на детето С. Г. Т. при майката Н. С. П.-Т. в [населено място], [улица]; определен е режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите и Г. Д. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Насрещната страна Н. С. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Л.

Б., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС, при точно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила и след съобразяване интересите на детето. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Велинград, постановил друго, с което предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г. Т. на майката Н. С. П.-Т. и определил местожителството на детето при майката; определил режим на лични контакти на бащата Г. Д. Т. с детето С. Г. Т., както следва: всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите; осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на децата Д.

Г. Т. и С. Г. Т.. С влязлото в сила решение на първостепенния съд сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод; родителските права по отношение на детето Д. Г. Т. били предоставени на майката, на бащата бил определен режим на личен контакт и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв. С решението в обжалваната му част, родителските права по отношение на детето С. Г. Т. били предоставени на бащата Г. Д. Т.; на майката бил определен режим на личен контакт и същата била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300лв.

Въззивният съд посочил, че при изслушването им и двамата родители заявили готовност и желание да се грижат за детето С.. Майката посочила, че желае и двете деца да живеят при нея, тъй като между тях съществувала дълбока връзка – двамата играели заедно в махалата, търсели се и имали обща приятелска среда. Посочила още, че С. боледувал често и тя била добре запозната със здравословното му състояние, като полагала необходимите за него грижи; не отказвала и не препятствала контактите на детето с неговия баща и поддържала доброто му име. Констатирал, че според бащата детето С. било свикнало повече с него, тъй като цяло лято той се грижел за него, а след това отивало при другите си баба и дядо, но не и при майка си; имал възможност да работи когато поиска и можел да отделя повече време за неговото възпитание; държал да съхрани връзката си с детето. Според бащата разликата между децата била голяма и те имали различни интереси. Голямото дете не искало да идва при него.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Писанка Н. П.

(майка на ищцата), от които приел за установено, че след раздялата на страните през месец 2 февруари 2024г. голямото дете живеело преимуществено при тях, а малкото дете – при баща си. Децата били там, където желаят. Те били еднакво привързани към двамата родители и имали много близка емоционална връзка с тях. Приел, че бащата купувал на децата играчки, дрехи, а майката ги водила на ваканции, на море, детски центрове, празнуване на рождени дни, като за последния рожден ден се включил и бащата. Според свидетелката детето С. почесто било при баща си, но когато било болно било при своята майка.

Съдът кредитирал и показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника – М. А.

Т. (негова майка) и М. А. М., от които приел за установено, че бащата разполагал с необходимите битови условия, финансови средства, имал желание и готовност да се грижи за малкото дете С.. То било силно привързано към него и за разлика от голямото дете (М.), често преспивало при баща си. Според свидетеля Т. грижите за Д. били поети от неговото раждане от бабата и дядото по майчина линия, а детето С. живеело при тях, защото майката се върнала на работа веднага след като навършило една година. Посочила още, че след раздялата на страните детето С. останало да живее при баща си, като само два месеца през лятото преспивало в дома на майка си, защото там имало повече деца. Не посещавало редовно детска градина, понеже често боледувало и тогава за него се грижел бащата, подпомаган от бабите.

Съдът посочил, че според представения по делото социален доклад на отдел „Закрила на децата“ при ДСП – [населено място] и двамата родители притежавали родителски капацитет, необходим за полагане на адекватни грижи по отглеждането и възпитаването на децата Д. Г. Т. и С. Г. Т., както и за посрещане на всички техни потребности. Според доклада, в обитаваните от родителите жилища били осигурени необходимите хигиенно-битови условия за отглеждане на двете деца; те били обградени от подкрепяща среда в лицето на бабата и дядото по майчина линия Писанка П. и С. П., съответно бабата и дядото по бащина линия – М. и Д. Т.. Социалните работници посочили, че е в интерес на децата да продължат да получават нужните родителски грижи, необходими за пълноценното им израстване и развитие и да контактуват редовно и пълноценно с двамата родители. Констатирали, че след раздялата на родителите, детето Д. Т. се отглеждало предимно от бабата по майчина линия и майката, докато детето С. се отглеждало предимно от бабата по бащина линия и пренощувало редовно в жилището на бащата. След раздялата връзката на бащата с децата не била прекъсвана. Той осъществявал постоянни контакти с тях и те редовно пребивавали в неговото жилище. Между родителите съществувала добра комуникация по отношение на децата, което допринасяло да не чувстват и преживяват дълбоко раздялата им, да растат обичани и щастливи, обградени с внимание.

Въззивният съд отбелязал, че пред първата инстанция страните представили споразумение по чл.51 от СК за съвместно упражняване на родителските права по отношение на децата Д. и С., което било прието от съда за нередовно и не се поддържало в хода на производството.

Приел, че в хода на брачния процес, дори да не са направени конкретни искания във връзка с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, съдът е длъжен да изследва този въпрос, с оглед най-добрия интерес на децата, поради което направил извод за допустимост на обжалваното решение.

3

Съдът посочил, че по делото липсват данни за отчуждение между майката и детето С., съответно за прекъсване на връзката помежду им. Майката не създавала затруднения и не препятствала осъществяването на личните отношения на бащата с двете деца, нито имала поведение, което представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, не е изгубила родителския си авторитет и връзката й с децата не била прекъсната. Съдът приел, че и двамата родители са направили необходимото, за да преминат през сложната житейска ситуация на раздялата им с необходимата отговорност към техните деца. Отбелязал, че детето С. от раждането си и до раздялата на своите родители през м. февруари 2024 г. живеело основно при своя баща. Приел, че към настоящия момент детето пребивавало ту при единия, ту при другия родител, което положение без ясни правила му се отразявало негативно, поради нарастващото напрежение между родителите от неразрешения между тях спор.

Въззивният съд отбелязал, че децата се нуждаят от стабилност и сигурност при отглеждането им. Приел, че детето С. било във възраст, в която имало нужда от сигурна и трайна емоционална връзка със своята майката, която била от голямо значение за неговото физическо, психическо и социално развитие. Развил съображения, че за С. е важно да общува с по-големия си брат Д., като житейският опит от това общуване ще е в интерес и на двете деца, тъй като ще способства за създаването и поддържането на здрава емоционална връзка между двамата родни братя. С оглед на това заключил, че най-добрият интерес на детето С. е да живее със своята майка, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д., тъй като ще осигури правилното му развитие и възпитание и ще допринесе за установяване на трайни и стабилни отношения с неговия по-голям брат.

В заключение направил извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето на детето С. да бъде определено при нея. Определил режим на личен контакт на детето С. с неговия баща Г. Д. Т. – всяка първа и четвърта седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; двадесет дни годишно през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на рождените дни на детето от 13,00 часа до 18.00 часа, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между родителите, като осъдил Г. Д. Т. да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 300,00 лв. считано от датата на подаване на исковата молба 26.07.2024 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.

За да бъде допуснато касационното обжалване е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, същите да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда.

Въпросите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По тези въпроси касаторът следва да обоснове и наличието на предвидените в ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Когато страната се позовава на основанието по т.1, тя трябва да обоснове разрешаването на поставените въпроси противоречие със задължителната практика на ВКС 4 и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и с практиката на ВКС (решенията по чл.290 от ГПК), която следва да бъде посочена. Когато претендира допускане на обжалването в хипотезата на т.3, страната трябва да изложи съображения, че разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (посочва се коя), или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите (изясняване на правната норма) са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (т. 3). Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).