Решение № 263 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. П., 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20245300900221 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 432 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

М. М. М. от ****, улица **************, твърди че на 06.10.2023 г. управлявала автомобила си Пежо 208 с рег. № ****. На кръстовището, между ****, спряла на червен сигнал зад спрелия пред нея лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ****. Усетила силен удар в задната част на автомобила си, от който колата й отскочила напред и се ударила в спрелия пред нея л.а. БМВ Х5.

Ударът отзад бил реализиран от л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № **** с водач Р. Д. Л., ЕГН **********, който не спазил дистанция със спрелия на червен светофар пред него участник в движението и станал причина за посочения пътен инцидент. Твърди също, че на виновния водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а всички участници в произшествието били освободени. На следващия ден тя била скована от болка, не успява да стане от леглото, оплаквала се от скованост, силно главоболие, болки във врата, гърба и ребрата по продължението на предпазния колан. Била откарана в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - Пловдив от своята майка, където след преглед било установено: навяхване на шията; контузия на шията; контузия на шийни, гръдни и поясни прешлени; кръвонасядане на ляво бедро; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица.

Неврологът й изписал обездвижваща яка, която да носи минимум 2 седмици.

Ищцата твърди, че повече от 2 седмици прекарала вкъщи, прикована за легло, с неописуеми болки, приемала обезболяващи. Почти невъзможно било движението на цялото тяло, защото то било покрито с охлузвания, синини и отоци. За всичките си физически нужди разчитала на майка си - тя й помагала с хранене, обличане, къпане, прием на лекарства и др. Била силно притеснена, че няма да се възстанови напълно, че вижда разтревожени родителите си, 1 притеснявала се, че е в тежест на всички. Лечението й било свързано с непредвидени разходи и непланувани трудности за цялото семейство.

Направени били множество разходи за транспорт, болничен престой, лекарства, хранителни добавки и други. Твърди, че в резултат на произшествието й била причинена и емоционална травма - не можела да спи спокойно, оплаквала се от кошмари, свързани с преживяното, постоянно съпреживявала ситуацията. Сменяла настроенията си без причина, не желаела да шофира, да се вижда с приятели. Режимът на живот коренно й се променил.

Около 3 седмици не ходела на лекции като първокурсничка в Медицинския университет, специалност «стоматология». Категорично отказвала да шофира, налагало се родителите й да я карат на лекции и до настоящия момент.

Твърди, че автомобилът, който виновният водач Р. Д. Л. е управлявал, има валидно сключена застраховка Гражданска отговорност в ЗАД Далл Богг:

Живот и здраве, полица №ВG 330/122003471465. С претенция вх.№6200 от 15.12.2023г. ищцата отправила искане за доброволно изплащане на обезщетение за така причинените й неимуществени вреди от ответника, каквото не било определено и платено.

Ето защо, моли да се осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от така описаното ПТП в размер на 29 000 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от деня на деликта - 06.10.2023г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ответното дружество „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на процесния автомобил. Оспорва механизма на настъпване на произшествието.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автомобила за настъпване на произшествието. Оспорва ищцата да е получила описаните в исковата молба неимуществени вреди, причинно-следствената им връзка с описаното произшествие, проведеното лечение, интензитета на болките и страданията, както и периода на възстановяване на ищцата. Твърди изключителен принос на ищцата за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент – поради непоставен предпазен колан. Оспорва иска за главница като силно завишен, както и твърдените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва и иска за присъждане на лихва върху обезщетението като твърди, че такава не се дължи в посочения от ищцата период.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен като доказателство АУАН Серия GA № 814753, съставен на 06.10.2023 г., против Р. Д. Л. ЕГН ********** от град ****, за това че на същия ден в ****, **** до № ****, в посока на движение към бул. ****, в качеството си на водач на лек автомобил с рег. № ****, марка Фолксваген, не 2 е оставил необходимото разстояние от намаляващия скоростта и спиращ пред него лек автомобил с марка Пежо с рег. № ****, блъска го отзад, в следствие на което ПМС Пежо отскача напред и се блъска в задната част на лек автомобил БВМ с регистрационен номер ****, с което реализира ПТП с материални щети по три броя МПС. Съставени са протоколи за ПТП с материални щети № 1822999 и 1823000. АУАН е подписан без възражения от виновния водач и е влязъл в сила.

Актът за установяване на административно нарушение и констатациите в него не са оспорени от ответното застрахователно дружество при приемането му като доказателство в открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2024 г.

Вината на делинквента при непозволено увреждане по см. на чл. 45 и сл.

ЗЗД се предполага. Ето защо, при наличие на влязъл в сила АУАН за извършено нарушение на чл.23, ал., от ЗДвП, което няма значението на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 ГПК, ответникът носи тежестта при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, на които същото е основано. Правното значение на влезлия в сила акт за установяване на административно нарушение не може да се отрече само на основание, че то няма задължителна сила.

В съдебно заседание, проведено на 21.10.2024 г., относно механизма на настъпване на процесното ПТП, е изслушан свидетеля С.Р.Б., водач на описания в АУАН автомобил с марка БМВ. Същият заявява: „Бях спрях на светофара на бул. „****“ преди Бетонния мост. Пред мен имаше патрулен автомобил, Полицейски, а зад мен не видях каква е колата. Нямам практика да помня кой е зад мен. Държах си спирачката и изведнъж усетих много силен удар в гърба. Слезнах от колата веднага. Видях, че зад мен колата имаше доста сериозен удар в моята. Веднага опитахме да извадим момичето, тъй като беше много шокирано. Тя беше шофьорът на задния автомобил, този който беше зад мен. Видях, че този автомобил беше „Пежо 206“. Вратата беше деформирана. Гледахме бързо да реагираме, тъй като тя беше с голям уплах, беше много притеснена, не беше на себе си. Изкарахме я от автомобила. Беше в доста стресирано състояние, не беше достатъчно адекватна, но все пак излезна от автомобила нормално и можеше да се движи сама. Бяхме около нея. Тя беше сама. Нямаше друг в нейния автомобил. Нейният автомобил беше ударен отзад от друга кола и беше влезнал доста навътре в автомобила. В момента на удара аз бях спрял на светофара. Ако аз не държах спирачката, щях да ударя предния автомобил. Затова и усетих толкова силно удара, защото моят автомобил, дори с крак на спирачка, помръдна. После отидохме до момчето, т.е. до третия автомобил, който я е блъснал отзад, и му казахме:

„Какво стана?“. Това, което си спомням, е, че той каза: „Извянявам се!

Извиняваме се! Загледах се!“. Това беше. И хората от полицейския автомобил ни казаха, че ще дойде специален автомобил от КАТ. Доста време чакахме – няколко часа. За мен, автомобилът, в който беше момичето, беше си спрял зад 3 нас. Т.е. момичето беше спряло и беше се наредило на светофара, както и ние.

Тя не ме е удари в движение. Беше ударена от задния автомобил, докато е била спряла.“

В същото съдебно заседание е изслушан и свидетеля Р. Д. Л.. Той заявява: „Спомянам си за пътно-транспортното произшествие (ПТП) на 06.10.2023 г. Аз участвах в него. Аз управлявах Фолксваген „Голф 4“. На светофара на влизане на бул. „****“ пред мен имаше две-три коли и патрулка.

Светва „Зелено“ и ние тръгваме, не сме се движи бързо, но аз се отплеснах за малко повече от момента и в това време спират на светофара, който е на Билата, даже нямаше и спирачен път. В смисъл, аз се отплеснах и чух удара.

Ударих колата, която беше пред мен. Най-вероятно тя е била спряла.

Автомобилът беше марка „Пежо“, но не знам какъв модел. Не е била голяма скоростта, с която съм карал в момента, 20-30 км в час, защото ние тръгваме от светофара. Ние тръгваме от светофара, завиваме по бул. „****“ и по-напред е светофарът, който е на Билата. Явно на този светофар е имало повече коли и в същия момент просто съм се отплеснал и ударих предната кола. Когато слезнах, отидох да видя човека в предната кола, въпросната М.. Тя беше в шок. Попих я: „Добре ли си!“. Тя каза: „Да, да! Чакай, чакай! Спокойно!“.

Нейната кола беше влезнала в предната. Не мога да кажа колко навътре. Не знам дали е можела да се движи нейната кола. Аз видях, че й е изтекъл антифирзът, най-вероятно радиаторът се е спукал. В момента на удара момичето можеше да се движи. Може би вратата на нейния автомобил беше деформирана малко. Съставиха ми акт…… В момента, когато забелязах предната кола, стана удара. Не мога да кажа дали е била спряла. Даже не успях да натисна спирачки. Най-вероятно е била спряла тази кола. Пострадалата е видях, когато беше в колата. Аз отидох до прозореца на нейната кола й и казах: „Добре ли си, добре ли си?“. Това момче, което беше в първата кола, той дойде първо да ни види. Аз докато си сваля колана, да отворя вратата, да слезна и да отида до нея, до колата, той беше вече там. Нямаше нужда да се вика медицинка помощ. Никой не е предложил да се вика такава.“ От така събраните гласни доказателства, неоспорени от страните, както и от заключението от неоспорената от страните КСМАТЕ, се изяснява следния механизъм на настъпване на процесното произшествие:

Р. Д. Л. е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № **** по източната пътна лента на платното за движение на бул. „****“ в гр. П. в посока от юг на север със скорост 20-30km/h. По същото време С.Р.Б. е управлявал л.а. „БМВ Х5“ с per. № ****, като е бил спрял в същата посока и в същата пътна лента на същия път преди кръстовището, образувано с ул. „К.“, а зад него М. М. М. е управлявала л.а. „Пежо 208“ с per. № ****, като е била спряла или се е движила с по - ниска скорост от тази на л.а. „Фолксваген Голф“. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е реагирал със закъснение на скоростта и разположението на л.а. „Пежо 208“, в резултат на което е настъпил удар. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а. „Фолксваген Голф“ и задната лява част на л.а.

„Пежо 208“. В резултат на удара л.а. „Пежо 208“ се е придвижил напред, при което е 4 срещнал препятствието л.а. „БМВ Х5“ и се е ударил в него. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Пежо 208“ и задната част на л.а. „БМВ Х5“. След ударите автомобилите са достигнали местоположенията им видни в снимковия материал. В резултат на произшествието са настъпили материални щети по автомобилите, а М. М.

М. - водач на л.а. „Пежо 208“ е пострадала.

От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № **** - Р. Д. Л., е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен - не съобразил и избрал скорост и дистанция от намиращия се пред него л.а. „Пежо 208“, така че да не допусне предотврати настъпване на удара.

Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.