Решение № 41 от 02.03.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Харманли, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.А АТ. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20255630200567 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Л. И.,ЕГН **********,от гр. Ст. З. ул. Б. Ж.

** ет. * ап. **, чрез пълномощник адв.Ем.Ж. срещу Наказателно постановление № 25-0271-000704 от 25.08.2025 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.183 ал.7 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 300.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В жалбата се развиват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН.Сочи,че постановлението не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.Не били описани в пълнота обстоятелствата при които е извършено нарушение по смисъла на чл.6 т.1 от ЗДвП.Конттираното нарушение не кореспондирало с действителната фактическа обстановка.Счита,че нарушенията извършени при съставяне на АУАН и НП,са му попречили в пълнота да разбере административното нарушение.Поради, което се моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява.Представлява се от пълномаощника адв.Ем.Ж.,който поддържа жалбата и в писмено становище доразвива доводите в нея, отново моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо 1

№271000-9401/11.11.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призовани не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 22.07.2025г. в 11,40 часа в гр.Симеоновград,на ул.В.Левски,при обстоятелства:в гр.Симеоновград, на път III-503 в посока юг до кръстовище с ул.В.Левски,управлява личния си автомобил ЛА Тойота Корола,рег.№ ********,като не спазва пътен знак В2,поставен за временна организация на движението.АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,който го е подписал без възражение.Такова не е подадено и след издаването му.

От правна страна: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 27.10.2025г.,а жалбата е подадена на 05.11.2025г.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По доказателствата: Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите Т.– актосъставител и св.Г.,свидетел по акта.От страна на жалбоподателя е поискан и е допуснат до разпит св.М..

Събрани са писмени доказателства: Наказателно постановление № 250271-000704/25.08.2025г. на Началник група към ОДМВР-Хасково, РУХарманли; АУАН серия GA № 1333788/22.07.2025г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министър на МВР; Заповед за преназначаване на държавен служител на длъжност в МВР № 8121К-1097/31.03.2015г.; Типова длъжностна характеристика; Заверено копие от структурите числящи се към РУ-Харманли; Справка за нарушител/водач на лицето И. Л. И. с ЕГН **********;От същата се установява,че жалбоподателя е правоспособен водач с налични 19 контролни точки и притежава СУМПС, издадено на 25.10.2021 г. валидно до 25.10.2031 г.

Изискани са доказателства,които са представени с писмо с вх.№ 11002/18.12.2025г. от АПИ, Областно пътно управление - Хасково, към което е приложен проект на временната организация за движение на пътния участък.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис 2 срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място –че на 22.07.2025г. в 11,40 часа в гр.Симеоновград,на ул.В.Левски,при обстоятелства:в гр.Симеоновград, на път III-503 в посока юг до кръстовище с ул.В.Левски,управлява личния си автомобил ЛА Тойота Корола,рег.№ ********,като не спазва пътен знак В2,поставен за временна организация на движението.

Видно е ,че има противоречие за мястото на извършване на нарушението.Нарушението било извършено в гр.Симеоновград,на ул.В.Левски ,при обстоятелства:в гр.Симеоновград, на път III-503 в посока юг до кръстовище с ул.В.Левски.Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП.Поради посоченото по-горе различие,става ясно, че не може да се установи мястото на нарушението.В АУАН посочването на мястото на извършване на нарушението е описано по същия начин.По тази причина съда намира,че при издаването на АУАН и НП са налице съществени процесуални нарушения,а именно непосочване на място на извършване на нарушението,задължителен реквизит съгласно чл.42 ал.1 т. 3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Посочено е,че водача не се съобразил с пътен знак В 2.Липсват каквито и да е данни къде е бил поставен знака и за кой пътен участък се отнася,както и посочване на участъка в мерни единици-метър или километър.На представените схеми на пътни участъци,съда не установи поставен знак В2 от с.Васил Левски до гр.Симеоновград. Поради това съда ,счита че не е посочен пътен знак,който водача е нарушил.При липса на посочен пътен знак, съда не може да упражни контрол върху съставомерността на нарушението.Това поведение неправилно е било квалифицирано като административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и му е наложено наказание "Глоба" и лишаване от права на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП. Издавайки обжалваното НП административнонаказващия орган не е приел дори, че навлизайки срещу пътен знак В 2, жалбоподателя не се е съобразил със забраната на този знак. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да не навлизат след знак В2. Цитираната като нарушена правна разпоредбата – чл.6 ал.1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на пътен знак В2 е посочено в чл.47 ал.3 от ППЗДвП, а именно да не навлизат след този знак и в двете посоки. Тоест чл.6 т.1 от ЗДвП се допълва от 3 друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци, а с оглед конкретно посочения пътен знак В2, това е чл.47 ал.3 от ППЗДвП.

Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на "законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат след пътен знак " В2, административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.

Констатираното процесуално нарушение е съществено и не може да бъде отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посоченото процесуално основание. В контекста на изложеното следва да се подчертае отново, че разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП - създава общо правило за поведение, което не може да бъде самостоятелно инкриминирано, като пораждащо задължения за водач на МПС ,в този смисъл е Решение № 160 от 14.04.2020г.,постановено по НД № 667/2019, ІІІ НО на ВКС). Разпоредбата визира четири самостоятелни хипотези: несъобразяване поведението на водача със 1) сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2) със светлинните сигнали, 3) с пътните знаци и 4) с пътната маркировка като за да бъде съставомерно нарушението всяка една от тях следва да бъде обвързана с конкретно правило за поведение, което в дадения случай не е изпълнено и съставлява нарушение по съответния текст от закона. Обвинението представлява единство от две части: фактическа страна (релевантните факти, обуславящи състава на нарушението) и юридическа страна (правната квалификация на деянието).

Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението (фактическа и юридическа). Непосочването на точната правна 4 квалификация на нарушението и непълното словесно описание на нарушението в АУАН и НП е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере точно какво административно нарушение му се вменява.

На следващо място, не може да бъде споделена тезата за обвързваща сила на АУАН съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. По силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН вр. с чл.14 ал.2 от НПК,в административнонаказателния процес доказателствата нямат предварително определена доказателствена сила. Да се придаде подобно доказателствено значение на документ с преимуществено процесуално значение, със съставянето на който се повдига обвинение срещу едно лице, би било в нарушение на презумпцията за невинност по чл.16 от НПК. Последната несъмнено би била накърнена ако се пристъпи и една от основните разпоредби, предвидена в процесуалния закон, която гарантира, че обвиняемия няма да може да се третира като виновен в хода на процеса, а именно забраната за прехвърляне на доказателствената тежест върху него. Той никога не е длъжен да доказва, че е невинен- чл.103 ал.2 от НПК.

Настоящия съдебен състав намира, че от въведената в НП фактическа обстановка административнонаказващият орган лаконично е възприел, че управлявайки

МПС, жалбоподателят не е спазил пътен знак В2.Административнонаказващият орган не е отразил, че жалбоподателя е навлязъл след пътен знак В2, забраняващ влизането на МПС в двете посоки, поради въведена временна забрана за движение. Никъде, при въвеждане на описанието, наказващият орган, не е посочил обстоятелството, което е обусловило въвеждането на временна организация. И в двата документа бланкетно е посочено, че жалбоподателя единствено и само не е спазил пътен знак В2. Изобщо не е изследвано забраната дали е била въведена във връзка с временна организация на движението, не е посочен съответния акт, издаден от надлежната администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята компетентност да е въвела временни ограничения в движението за процесния участък, мястото, което обхваща ограничението, както и срокът за който е въведено. Съобразявайки въведеното в Акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него НП описание на процесното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че наказващият 5 орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно поведение от страна на водача, а именно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, извършено при наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл.183 ал.7 от ЗДвП.Въведеното фактическо описание на вмененото на жалбоподателя деяние е бланкетно и не съдържа правнозначими факти, от които да се обоснове извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП.