Решение № 262354 от 08.04.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14986/2019
- Вид
- Решение № 262354
- Подписан
- 08.04.2021
- В сила
- 08.04.2021
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213,ал.1 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 08.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на единадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 14986 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 518413/29.10.2018г. по гр.д. № 28814 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 125-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213,ал.1 от КЗ ( в сила от 01.01.2006т., отм), че З. „О.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** дължи на „А.”ООД,
ЕИК********, със съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5 заплащане на сумата от 272,70лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху лек автомобил „Хюндай” в следствие на транспортирането, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като З. „О.З.” АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на А.”ООД, ЕИК******** съдебни разноски от 625,05лв., като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм/ за горницата над
272,70лв. до предявения размер от 370,84лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху лек автомобил „Хюндай” в следствие на транспортирането, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като А.”ООД, ЕИК******** е осъдено да заплати на З. „О.З.” АД,
ЕИК ******** съдебни разноски от 92,76лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 3193792/26.11.2018г. по регистъра на СРС, от ищеца А.”ООД, ЕИК******** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че приложими са чл. 17 т.1, т.2 и т. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и вредите от увреждането на товар при превоза следвало да се определи по цени в Германия, където тези вреди били отстранени. В случая превозвания товар бил автомобил, той бил произведен 1 година преди увреждането, необходимо било да се отремонтира в официален сервиз,защото бил в гаранционен срок, стойността на ремонта му по фактурата бил 371,31лв. Щетата била настъпила в Германия, нелогично и икономически неизгодно било да се отремонтира в България, защото това би довело до по-големи разходи, релевантни били цените в Германия. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете З. „О.З.” АД, ЕИК ******** е оспорило жалбата. Изложил е съображения, че решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 23 , т.1 и т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочела, че при увреда на товар размер на обезщетението се определя съобразно цени в място, в което стоката е приета за превоз, а това било България., поради което и правилно СРС уважил иска до размера от 272,20лв., тоест по средни цени в РБългария, а не по място на увредата. Не било установено автомобил да е в гаранционен срок, а и това било ирелевнатнто. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба вх.№ 2012112/04.05.2018г. на А.”ООД,
ЕИК********, със съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5 срещу ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 229 вр. с чл. 226 от