Решение № 1427 от 24.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.П.С при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ПЕЙЧЕВА като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20201110144584 по описа за 2020 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

24.02.2022 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На двадесет и пети януари

В публично заседание две хиляди двадесет и втора година

ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С

Секретар Белослава Пейчева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С гражданско дело 44584 по описа за 2020 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „СБАЛХЗ ЕАД“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „П.П“ № 6, представлявано от Б.В.С, против „МС Ф. АД“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, район „Овча купел“, ул. „Земляне“ № 35, представлявано от изпълнителния директор Даниела Атанасова, за установяване по отношение на ответника, че „МС Ф. АД“ АД дължи на „СБАЛХЗ ЕАД“ ЕАД сумата от 4 203,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за доставка на лекарствени продукти по договор за обществена поръчка № ***** от 12.11.2015 г., със законната лихва върху главницата от 04.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, претендира направите по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.11.2015 г. между страните бил сключен договор за обществена поръчка № ***** с предмет периодични доставки на лекарствени продукти, при договаряне на начина на заявка и доставка на последните. Също така твърди, че в договора страните уговорили и клауза за неустойка в случай на забава на заявена доставка. На 03.04.2017 г., в 8,58 часа, по силата на сключения между страните договор, ищецът извършил заявка по електронната поща на определени видове лекарствени продукти в посочен в заявката брой. Сочи, че заявката била изпълнена забавено и частично на 18.04.2017 г. Излага твърдения, че ответникът дължи заплащане на договорена неустойка в общ размер на 4 203,72 лв. Независимо от отправените покани ответникът не платил договорната неустойка. На 04.05.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано гр.д. № 16635/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. Срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника, по повод на което ищецът предявява исковата си претенция. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „МС Ф. АД“ АД. Ответникът, чрез законния си представител, оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не оспорва наличието на договорно отношение между страните, като твърди, че договорът е действал до 12.11.2016 г., а чл. 41 от същия съдържа забрана за промени и допълнения. Излага твърдения, че към момента на извършване на доставката между страните не са били налице договорни отношения във връзка със сключения договор за обществена поръчка. Не оспорва частично изпълнение, за което е приел изпълнение. Оспорва претендираната неустойка.

Прави възражение за погасителна давност на претендираната неустойка. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № 16635/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 15.06.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „МС Ф. АД“ АД, ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати на „СБАЛХЗ ЕАД“ ЕАД сумата от 4 203,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за доставка на лекарствени продукти по договор за обществена поръчка № ***** от 12.11.2015 г., със законната лихва върху главницата от 04.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 134,07 лв. направени по делото разноски, от които: сумата от 84,07 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило 2 възражение от длъжника. В предвидения едномесечен срок заявителят „СБАЛХЗ ЕАД“ ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения заверен препис от договор за обществена поръчка № 78 от 12.11.2015 г. се установява, че същият е сключен между страните в настоящото производство с предмет: периодични доставки на посочените в остойностените технически спецификации – приложение № 1 лекарствени продукти, при договорени цени.

От представения заверен препис от електронно писмо се установява, че на 03.04.2017 г. болнична аптека НСБАЛХЗ е дала заявка за следните лекарствени продукти: Etosid 100 mg – 240, Cytoblastin fl. 10 mg – 20 и Cytocristin fl. 1 mg – 200. От представения заверен препис от фактура № 1000013707 от 18.04.2017 г., издадена от ответника с получател ищеца се установява, че същата е за доставка на следните лекарствени продукти: Етозид 100 мг, 250 броя с цена за брой от 6,07 лв. без ДДС, и Цитокристин 1 мг, 200 броя с цена за брой от 8,30 лв. без ДДС, като стойността на стоките е в размер на 3 813 лв. с включено ДДС. Фактурата е подписана от представители на страните. На същата дата е съставен приемо-предавателен протокол за описаните във фактурата продукти по вид и количество.

От представения заверен препис от заявка се установява, че на 12.06.2017 г. болнична аптека НСБАЛХЗ е дала заявка за следните лекарствени продукти: Cytocristin fl. – 190 броя и Cytoblastin fl. – 30 броя. От представения заверен препис от фактура № 1000013811 от 12.06.2017 г., издадена от ответника с получател ищеца се установява, че същата е за доставка на следните лекарствени продукти: Цитобластин 10 мг, 30 броя с цена за брой от 16,29 лв. без ДДС, и Цитокристин 1 мг, 190 броя с цена за брой от 8,30 лв. без ДДС, като стойността на стоките е в размер на 2 478,84 лв. с включено ДДС. Фактурата е подписана от представители на страните. На същата дата е съставен приемо-предавателен протокол за описаните във фактурата продукти по вид и количество.

От представения заверен препис от фактура № 1000013908 от 01.08.2017 г. се установява, че същата е издадена от ответника с получател ищеца за сума в общ размер на 15 450,48 лв. с включено ДДС, подписана е от представители на страните, като на същата дата е бил съставен и приемо-предавателн протокол описаните във фактурата продукти по вид и количество.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че страните са търговци, регистрирани съгласно изискванията на ТЗ, както и че между страните са налице договорни отношения по повод сключен договор за обществена поръчка на лекарствени продукти, описани в приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от същия. Спори се за изпълнение на договорни задължения, както и относно действието на договора към момента на процесната поръчка.

Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две функции – да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно неизпълнение, така и за забавено изпълнение.

В чл. 25, ал. 1 от сключения между страните договор страните са договорили, че при забава от страна на изпълнителя на доставка, продължила повече от 24 часа, изпълнителят дължи неустойка в размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, а в ал. 2 е договорено, че за неизпълнение на всяко едно от задълженията си по договора, различни от посочените в ал. 1, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден върху стойността на доставката, по отношение на която е неизпълнението.

В конкретния случай са изложени твърдения за забава в доставката на два от общо три от заявените продукти с 15 дни и неизпъление по отношение на един от заявените 3 продукти по отношение на заявка, дадена на 03.04.2017 г.

Преди да се изследва наличието на твърдяната забава, съдът намира, че следва да се произнесе по направеното от ответника възражение относно действие на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 37 от процесния договор същият влиза в сила от датата на неговото подписване и поражда действие в продължение на 12 месеца. Следователно договорът е бил сключен като срочен на 12.11.2015 г. и 12-месечният срок е изтекъл на 14.11.2016 г., доколкото 12.11.2016 г. е бил съботен ден, съобразно с чл. 72 от ЗЗД. С изтичане на срока по договора, съобразно с чл. 38 от същия, действието му се прекратява.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗОП /отм./ страните по договора за обществена поръчка не могат да го изменят. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 41 от процесния договор.

В конкретния случай договорът е сключен за срок от 12 месеца или една година и същият е прекратен с изтичането му. В исковата молба не са наведени твърдения, че са налице изключенията на чл. 43, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗОП /отм./, налагащи промяна в срока на договора, или на чл. 43, ал. 2, т. 5 от ЗОП /отм./, позволяващи продължаване на договора с шест месеца, като не са наведени твърдения и в коя от хипотезите на последната разпоредба е приложима в случая, за да се приеме, че договорът е продължен с шест месеца. Ето защо съдът намира направеното от ответника възражение за прекратяване на процесния договор за основателно, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради прекратяване на договора между страните с изтичане на срока, за който договорът е бил сключен. За съда се налага извод, че между търговците са били налице договорни отношения, но различни от процесния договор за обществена поръмка, поради което при наличие на твърдения от страна на ищеца за забава в изпълнението, за същия остава открит пътя за защита по общия исков ред, като няма пречка при забава в изпълнението от страна на ответника ищецът да претендира обезщетение за забава, което в случая е различно от претендираната договорна неустойка и не е предмет на настоящото производство.

Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира исковата претенция за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 04.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.