Решение № 103 от 01.06.2016, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 181/2016
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 01.06.2016
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА, ВЕРА ИВАНОВА ИВАНОВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70 б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.12 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.180 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.28 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 ал.4 · Конституция на Република България
Р
Е Ш Е
Н И Е № 103 гр. Пловдив, 01.06.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІII граждански състав, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА при секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно гражданско дело N 181 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.а.за п. – гр. С.,* – чрез юрисконсулт М.Т. с адрес: *** против решение №606 от 03.12.2015г., постановено по гр.д. № 374/2014г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която е осъдена НАП да заплати на „З.“ ООД ***2 645.46 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на дружеството от нарушаване правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.05.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и 1779.30 лева – разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване но друго по съществото на спора, с което предявения срещу НАП иск бъде отхвърлен като неоснователен – по съображения, развити подробно във въззивната жалба.
По тази въззивна жалба не са постъпили отговори от останалите страни в производството.
Постъпила е въззивна жалба от „З.“ ООД *** – чрез адв. К.Б. с адрес: ***, ** против решение №606 от 03.12.2015г., постановено по гр.д. № 374/2014г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която са отхвърлени предявените от „З.“ ООД, ЕИК ** против А.на М.с. – гр. С. и А.с. – гр. П. обективно съединени искове за солидарното им осъждане заедно с НАП за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: сумата 42645.46 лева, представляваща сбор от имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните постановления относно имуществените санкции до предявяване на исковата молба, както и в частта с която е отхвърлен предявения от „З.“ ООД, ЕИК ** против НАП – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните постановления относно имуществените санкции до предявяване на исковата молба. В жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността и необосноваността на съдебния акт в обжалваната му част. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и по същество да постанови друго, уважаващо исковете в пълен размер и против тримата ответници солидарно.
Въззиваемата страна НАП изразява становище за неоснователност на жалбата на „З.“ ООД.
Въззиваемата страна А.с. - П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „З.“ ООД.
Въззиваемата страна А.н.М.с. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „З.“ ООД.
К.иращата страна П. на Р.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата на „З.“ ООД и за основателност на въззивната жалба на НАП – гр. С..
От страна на А.с. – П. се възразява по допустимостта на въззивната жалба на НАП, като се твърди, че с нея се атакува първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на „З.“ ООД против А.с. – П., поради което в тази част тя е лишена от правен интерес. В тази връзка в съдебно заседание на 11.05.2016г. пълномощникът на НАП изрично е уточнил, че не обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска на „З.“ ООД против А.с. – П. и е поискал изложените от него съображения да се разглеждат само във връзка с обжалването на решението в осъдителната му част. С тези уточнения съдът приема жалбата на НАП за допустима.
Иск с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за
Европейски съюз /преди чл.10 от Договора за създаване на Европейска общност/ във връзка с чл.7 от Конституцията на Р.Б., разгледан по реда на ЗОДОВ.
Ищецът „З.“ ООД *** твърди, че е осъществило три сделки за износ на стоки от Б. за П. като във връзка с тях е издало три броя фактури:
№******. Твърди, че тъй като предмет на сделките е износ на стоки в трета страна, която не е държава-членка на ЕС, дружеството – ищец не е начислило ДДС върху доставките на основание чл.28 от ЗДДС и чл.21 ал.1 от ППЗДДС. Твърди, че транспортът на стоки е осъществен за негова сметка до Р.У. и за сметка на купувача – от Р.У. извън Европейския съюз като напускането на територията на ЕС е удостоверено с три митнически декларации на изходното митническо учреждение в У.. Твърди, че с Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. на „З.“ ООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 42 645.46 лева и лихва за забава в размер на 1 128.08 лева за периода 01.11.2009г. – 31.01.2010г. във връзка с доставките по трите фактури. С този акт по отношение на доставките по цитираните фактури е констатирано, че стоките са пренесени извън границите на Б. като мястото на разтоварването е З. – У.. В тази връзка е направен извод за неприложимост на чл.28 от ЗДДС и за подлежаща на облагане доставка с данъчна ставка от 20 %. Прието е също, че в издадената митническа декларация от 27.11.2009г. няма данни за К. на последното митническо учреждение, преди стоките да напуснат митническата територия на Б. съгласно изискванията на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ. Прието е, че след като представената митническа декларация е заверена в митница в У., а не в Б., то не са налице предпоставките на чл.21 т.1 от ППЗДДС – заверка от изходно митническо учреждение на митническата декларация, в която ищецът е вписан като износител на стоките.
Твърди, че въз основа на горните изводи и по трите фактури е определен ДДС за внасяне. Твърди, че Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. на „З.“ ООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 42 645.46 лева и лихва за забава в размер на 1 128.08 лева за периода 01.11.2009г. – 31.01.2010г. във връзка с доставките по трите фактури, е бил обжалван от дружеството пред А.с. – П.. С Решение №488/23.03.2011г. по адм. д.
№1865/2010г. жалбата е отхвърлена. С Решение №1735/06.02.2012г. по адм.д.
№6373/2011г. на ВАС е отменено решението на А.с. – П. и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания във връзка с приложимото законодателство – чл.793 пар.2 от Регламент /ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността като е констатирано противоречие с чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ по отношение на това кое учреждение следва да се счита изходна митница за стоки – последната митница преди стоките да напуснат територия на Общността /по Регламента/ или последната митница преди да напуснат митническата територия на Б. /по ППЗМ/. С оглед на констатираното несъответствие са дадени указания за директно приложение на правото на Европейския съюз. Твърди, че съобразявайки тези указания с Решение №1040/09.05.2012г. по адм.д. №448/2012г. на Адм.Съд – П. е отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П.. Твърди, че решението е влязло в сила на 04.06.2012г.
Твърди, че в хода на обжалването на Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. и въз основа на констатациите в него са издадени три наказателни постановления: НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, с които на „З.“ ООД са наложени имуществени санкции на основание чл.180 ал.1 от ЗДДС в общ размер 42 645.46 лева, представляваща стойността на дължимия ДДС върху осъществените сделки. Твърди, че при обжалване на тези наказателни постановления първоначално те са отменени от Районен съд – П. с три решения – съответно по НАХД №2525/2010г., НАХД №2530/2010г. и НАХД №2533/2010г. Те са обжалвани от ТД на НАП пред А.с. – П.. Твърди, че с Решение №169/11.04.2011г. по КАНД №186/2011г. е отменено решение на РС по НАХД №2533/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Твърди, че с Решение №153/07.04.2011г. по КАНД №136/2011г. е отменено решение на РС по НАХД № 2528/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Твърди, че с Решение №168/11.04.2011г. по КАНД №139/2011г. е отменено решение на РС по НАХД №2530/2010г. и е потвърдено НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П.. Твърди, че след влизане в сила на Решение №1040/09.05.2012г. по адм.д. №448/2012г. на Адм.Съд – П., с което е отменен Ревизионен акт №**/15.06.2010г. на ТД на НАП – П. Окръжна прокуратура – П. е отправила предложение за възобновяване на производствата по КАНД №136/2011г., КАНД №139/2011г. и КАНД №186/2011г. с мотив, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.70 б. „в“ от ЗАНН. С решение №82/07.02.2013г. по КНАХД №22/2013г., Решение №96/15.02.2013г. по КНАХД №24/2013г. и Решение №82/07.02.2013г. по КНАХД №23/2013г. А.с.
– П. оставя без уважение предложенията за възобновяване на производствата по разглеждане законосъобразността на наложените имуществени санкции.
Твърди, че дружеството търпи имуществени вреди от поведението на националните власти. Посочва, че НАП носи отговорност за тяхното репариране, поради налагане на имуществени санкции на „З.“ ООД при липса на извършено нарушение и без да бъдат приложени чл.146 от Директива 2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 и принципа за данъчния неутралитет.
Претендира, че следва да бъде ангажирана и отговорността на А.с. – П., който също не е приложил пряко приложимото европейско право при констатиране на противоречието му с българския закон, както и поради обстоятелството, че не е отправил преюдициално запитване до СЕС по спорните въпроси по делата – в случай че за него е съществувало съмнение относно точното приложение на чл.146 от Директива 2006/112/ЕО и чл.793 пар.2 от Регламент 2454/1993 в контекста на разглеждания спор между НАП и „З.“ ООД. Счита, че следва да бъде ангажирана и отговорността на А.на М.с. – С., поради приемане на чл.606 ал.2 т.3 от ППЗМ, който противоречи на Регламент
/ЕО/№2454/93 на Комисията от 02.07.1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. Твърди се, че по този начин е създадена правна несигурност, неяснота при прилагане на правните норми.
С оглед на тези обстоятелства претендира солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както следва: сумата 42645.46 лева, представляваща сбор от имуществените санкции, наложени съответно с НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 10 627.20 лева, НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 11575.30 лева и НП №**/09.11.2010г. на Директора на Дирекция „К.“ в ТД на НАП – гр. П. за сумата 20442.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2014г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13 474.38 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от влизане в сила на решенията на А.с. – П., с което са потвърдени наказателните постановления относно имуществените санкции до предявяване на исковата молба.
Разпечатката съдържа 33 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82217a29-266c-47a4-88fc-b8e5c3686faa