Определение № 2051 от 30.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2051 гр. Варна, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова

Антония Якимова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502560 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 94625/22.11.2024г. от М. Ж. К. срещу Решение № 3933/06.11.2024г., постановено по гр.д. № 16680/2023г. на ВРС, 48 с-в, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. К., ЕГН **********, с адрес в с.Константиново, ******* срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в с.Константиново, *** иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на извършеното от Н. А. Ж.а, починала на 05.08.2023г. в полза на М. Ж. Ж. дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том VII, н.д. 2037/1992г. на нотариус Ал.Г. при ВРС до размера на запазената 1/3 част от наследството на Н. А. Ж.а, починала на 05.08.2023г.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че правилно от първоинстанционния съд е намерено, че е необходимо да се образува наследствена маса от имотите, притежавани от наследодателя Н. Ж.а към момента на смъртта му, но неправилно неправилно е определена общата стойност на наследствената маса и оттам неправилно са остойностени запазените части на всеки един от 1 наследниците на Н. А. Ж.а - М. Ж. К. и М. Ж. Ж.. Неправилно е приложен чл.

31 от ЗН, който цели „възстановяване" на наследството такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания. На първо място в образуваната наследствена маса съдът не е включил недвижимият имот, предмет на дарственото разпореждане в полза на ищцата М. Ж. К., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том XLI, н.д №15466/1994г. Респективно на това дворно място не е дадена пазарна оценка от вещото лице. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като по аргумент от извършената по делото СТЕ, от стойността на един имот е определил стойност на друг по аналогия, но не може по аналогия да бъде включван друг имот в наследствената маса по чл. 31 ЗН, без този имот да е бил предмет на оценка по СТЕ. Произволното остойностяване на дареното на ищцата М. К. дворно място е довело до неправилно определена обща стойност на наследствената маса.

Първоинстанционния съд е процедирал в противоречие с установения от закона алгоритъм по чл. 30, ал. 1 ЗН. Въз основа на това е прието, че в конкретния случай е налице достатъчно имущество, което позволява да се приеме, че не е накърнена запазената част на ищцата. ВРС не е съобразил, че от стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-висока или равна на стойността на запазената част на съответния наследник, то запазената му част е накърнена.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, както и молба от 29.01.2025г. с уточнения и доказателствени искания. В тях се излага становище, че крайното решение на съда е правилно, макар че някои от анализите на фактите и доказателствата, както и изложените мотиви не могат да бъдат споделени.

Поддържа се, че неправилно ВРС не е включил в наследствената маса земеделските земи, които са възстановени с Решение № 06/18.12.1997 година 2 на ПК - Белослав на името само на ищцата като наследница на Ж. М.в - М. К..

Макар и издадено на името на М. К., Решението възстановява земи на наследниците на Ж. М.в Ж., а не само на М. К., тъй като е издадено на основание Заявление - по преписка № 657/04.12.1991 година, подадено от Ж.

М.в Ж.. Възстановените земи се приетажват в идеални части - по една трета за всеки наследник, а след смъртта на Н. Ж.а, по една втора за М. Ж. и М. К.. От друга страна, макар че в Решение 06/18.12.1997 година на ПК – Белослав /л.266 от делото/ е вписано името само на ответника М. Ж. Ж., съдът е приел тези земеделски земи за общо с ищцата наследствено имущество.

Незаконосъобразен е различен подход при правния анализ на напълно еднородни факти.

С Решението от 26.11.1992 г са възстановени имоти, наследени от Ж. М.в от дядото на страните М. М. Ж., а с Решението от 18.12.1997 година са възстановени земи, закупени от бащата на страните Ж. М.в Ж. със сделката от 1950 г между М. М. Ж. като продавач и сина му Ж. М.в като купувач. Освен изброените земеделски земи по двете реституционни решения, в наследствената маса следва да се включи и Нива, находяща се в землището на село Константиново, Община Варна, Област Варна от 4 671 дка, девета категория, местност Мимикия, имот № 109002 по плана за земеразделяне на землището на село Констатиново, като нива, която ищцата е получила за разлика до пълната площ на заявените 10 декара в местността „Каратепе".

Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не включил в задачата на вещото лице остойностяване на всички изброени имоти.

Твърди се допуснати нарушения на материалния закон и на производствените правила при остойностяване и включване в наследствената маса на направените дарения.

Не е прихванато дарението, извършено с нотариален акт с НА 181 том II дело 645/1968 г. Това е имота по т.8 от НА/50 г. - 2 дка в местност Юсек Борун.

С акта за дарение Ж. М.в Ж. е дарил на М. Ж. М.ва /сега К./ един декар, тогава представлявана поради непълнолетието й от Н. М.ва като нейна майка.

В наследствената маса не са включени два застроени имота:

Ж. М.в Ж., бащата на страните, е придобил чрез покупко-продажба през 1950 г. /с посочения и приложен нотариален акт/, един недвижим имот, който с приетия през 1974 г регулационен план на с. Константиново, е бил разделен 3 на два имота. Първият от тях наследодателят и съпругата му са дарили на сина си М. Ж. Ж., през 1992 година с НА 80 том VII дело 2037/1992 година, а вторият през 1994г. с НА 94 том XLI дело 15466/1994 г. - на дъщеря си М. К..

Понстоящем съгласно КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018 година двата имота имат идентификатори съответно № *******.501.619 за М.

Ж. и № *******.501.620 за М. К.. Границита между двата имота никога не е била материализирана на място. Дарението през 1994 г. в полза на ищцата не включвало само празно дворно място. В имота е била изградена къща с площ от 158 кв.м. и избен етаж. Строежът е започнал през 1972 г. и е завършен през 1973-1974 г. Къщата съществува и към настоящия момент, като не е претърпяла каквито и да е промени. Строежът е извършен без строителни книжа по време на притежавани вещни права върху земята от родителите Ж. и Н. М.ви и изцяло с техни средства и труд. С построяването си жилищната сграда е станала собственост по приращение на наследодателите/чл.92 ЗС/.

Твърдят, че своевременно са оспорили записаните имена на М. и С.К. на одобрените проекти за тази къща от 1972 година, и са направили доказателствени искания за доказване на оспорването, но съдът не се е произнесъл по тях.

Къщата не е включена изрично в акта, тъй като не е имала изрядни строителни книжа и не е била нанесена в плановете на селото. Съгласно утвърдената съдебна практика, при прехвърляне на вещни права върху дворно място, се счита, че се прехвърлят и всички подобрения и насаждения, вкл. сгради, освен ако изрично не се изключи постройката от предмета на сделката.

Тъй като няма изрично изключване на съществуваща в това дворно място жилищна сграда, то същата е предмет на прехвърлянето. В този случай, към стойността на дворното място на ищцата следва да се добавят и остойностят хамбар с площ от 28 кв.м. и жилищна сграда с площ от 158 кв.м.

При условия на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че описаната жилищна постройка не е включена в предмета на дарението, а предмет на същото е само дворното място, то постройките /хамбар от 28 кв.м. и жилищна сграда от 158 кв.м. / се явяват съсобствени между страните, при равни квоти и двете сгради също следва да бъде включени в наследствената маса и остойностени до размер 4/6 идеални части, като имущество, което Н. Ж.а е притежавала към момента на смъртта си. Относно хамбар от 28 кв.м. е налице 4 силата на пресъдено нещо.

Съдът не е зачел възраженията на страната срещу действителността на сделката, с която М. К. е прехвърлила три ниви в полза на снаха си с НА 194 том втори рег.2456 дело 37/2007 г. Твърдят, че следката е недействителна спрямо ответника тъй като никой не може да прехвърли повече права на собственост, отколокото притежава - М. Ж. М.ва не може да се разпореди и с идеалната част, приетажавана по наследство от брат й М. Ж. М.в и от майка й Н. А. М.ва. Към 2007 г. бащата на страните Ж. М.в Ж. е жив, той е починал през 2012г. и се явява единствен наследник на възстановените земи. Искат отмяна на КНА 101 том десет дело № 4652 от 1998 година, а сделката по НА 194 да бъде обявена за недействителна, съответно имотът включен в наследствената маса по чл.31 ЗН.

Считат, че изводът на съда относно липса на основание да се приеме, че е налице накърняване на запазена част на М. К., щеше отново да е същият, но при друго съотношение на стойности.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

Съдът намира, че искът, след наведените от ищцовата страна твърдения с уточняващите молби от въззивна инстанция е приведен в състояние на редовност, а постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

За пълнота и яснота съдът намира, че следва да изготви ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН от М. Ж. К. срещу М. Ж. Ж. за намаляване на дарственото разпореждане, извършеното от наследодателя Н. А. Ж.а, починала на 05.08.2023г., в полза на М. Ж. Ж., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том VII, н.д. 2037/1992г. на нотариус Ал.Г. при ВРС и възстановяване на запазената й част в размер от 1/3 ид.ч. от наследството на майка й Н. А. Ж.а.

В исковата си молба ищцата твърди, че двамата с ответника са деца и 5 наследници на Ж. М.в Ж. и Н. А. Ж.а. Ж. М.в Ж. е починал на 16.04.2008г., като ищцата не се е възползвала от правото си да търси запазена част от неговото наследство, а Н. А. Ж.а е починала на 05.08.2023г., като в настоящото производство търси запазена част именно от нейното наследство.

Родителите на страните са придобили в режим на СИО по време на брака си, сключен на 08.02.1950г., следния недвижим имот: къща застроена върху 63 /шестдесет и три/ кв.м., плевник с площ от 132 /сто тридесет и два/ кв.м., хамбар, застроен върху 28 кв.м. /двадесет и осем/, ведно с 1996 /хиляда деветстотин деветдесет и шест/ кв.м. застроено и незастроено дворно място, съставляващо идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено от 3737 /три хиляди седемстотин тридесет и седем/ кв.м., находящо се в село Константиново, Сталинско, при съседи: В.А., Г.Н. и дере, съставляващо неурегулиран парцел втори от квартал трети по плана на село Константиново, Сталинско /НА 176 том V дело 1352/1950 г, приложен по делото/.

Приживе наследодателката Н. А. Ж.а, заедно със съпруга си Ж. М.в Ж., се е разпоредила със съсобствените си идеални части от имота, както следва: с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том VII, н.д.

2037/1992г. Ж. М.в Ж. и Н. А. Ж.а са се разпоредили в полза на ответника М. Ж. М.в с недвижим имот - дворно място, находящо се в с.