Решение № 579 от 01.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 81223/03.09.2025 г., подадена от длъжника Г. В. Н. по изпълнително дело № 20209270400875 на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя, инкорпориран в разпореждане от 04.08.2025 г.

В жалбата се излагат твърдения за настъпила перемпция поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Посочва, че от образуването на изпълнителното дело на 29.07.2020 г. до смъртта на длъжника В. Н. Н. на 06.11.2020 г. и до 17.12.2024 г., нито взискателят е отправял искания за принудителни действия, нито съдебния изпълнител е предприемал такива. Прави извод, че липсата на такива поискани и предприети изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отделно твърди, че обжалваното разпореждане е немотивирано от същото не ставало ясно, кое е последното извършено изпълнително действие по делото, а съдебният изпълнител само лаконично е посочил, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство. На следващо място твърди, че е допуснато нарушение на процесуалния закон при конституиране на нови длъжници и взискатели по изпълнителното производство. Така според жалбоподателят съдебния изпълнител е издал разпореждане от 13.07.2022 г. за конституиране на наследниците на В. Н. Н., без изрично искане на първоначалния взискател 1 и в нарушение на техните права по чл. 429, ал. 2 ГПК и чл. 51 ЗН. Също намира, че съдебния изпълнител е конституирал нов взискател без да бъдат представени доказателства за настъпило правоприемство. Поради изложеното, моли съда да върне делото на съдебния изпълнител със задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство. Претендира да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия.

Анализира тълкуването, дадено с т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Подчертава, че както поискването, така и предприемането, на такива изпълнителния действия прекъсва двугодишния перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че, видно от документите в кориците на изпълнителното дело, от образуването му през 2020 г. до днешна дата са налице редовно осъществявани, валидни и законосъобразни изпълнителни действия, свидетелстващи за процесуална активност на кредитора – взискател и поддържането на висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Прави извод, че не са налице законовите предпоставки за прекратяване на делото поради перемпция. Моли съда да остави без уважение частната жалба на длъжника по процесното изпълнително дело, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Алтернативно, ако жалбата бъде уважена възразява срещу присъждането на разноски в полза на частния жалбоподател, с оглед спецификата на настоящото производство. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител Стоян Лазаров е депозирал мотиви на осн. чл.

436, ал. 3 ГПК по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Описва в хронологичен ред съществените обстоятелства във връзка с образуването на изпълнителното дело и предприеманите по него действия. Изтъква, че по настоящото изпълнително дело, от датата на образуването му до датата на депозиране на молбата на Г. В. Н., взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е бездействал, а е отправял надлежни искания за извършване на принудителни изпълнителни действия по отношение имуществото на длъжника - жалбоподател за удовлетворяване вземанията си. Счита, че взискателят е бил активен по време на процеса и е отправял до съдебния изпълнител в срок своите искания.

Намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя за извършени нарушения при конституирането на наследниците на починалия длъжник в процеса, както и по отношение на конституирането на взискател, с оглед прехвърляне на вземането.

Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу 2 подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е било образувано на 29.07.2020 г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително събиране на вземането предмет на изпълнителния лист. С молбата е възложено извършването им на осн. чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

Със запорни съобщения от 18.08.2020 г. и на 19.08.2020 г. /л. 16 – 18/ са наложени запори на банковите сметки на длъжника В. Н. Н..

На 31.01.2021 г. при опит за връчване на ПДИ до длъжника е установено, че последният е починал на 06.11.2020 г.

Сторено е било искане от съдебния изпълнител за издаване на удостоверение за наследници от Община Годеч. От постъпилото такова е станало ясно, че длъжникът е оставил за свои наследници синовете си Н. В. Н. и Г. В. Н..

На 05.05.2021 г. е постъпила молба с вх. № 08783 от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД, с която е сторено искане за налагане на запор на трудово възнаграждение или пенсия, запор на МПС и възбрана на недвижими имоти.

На 20.04.2022 г. е постъпила молба с вх. № 14810 от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД, с която е сторено искане за налагане на опис на движими вещи, запор и възбрана.

С разпореждане от 13.07.2022 г. на съдебния изпълнител са конституирани като длъжници в изпълнителното производство наследниците на починали длъжник - Н. В. Н. и Г. В. Н..

На 20.07.2022 г. до новоконституирания длъжник Г. В. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била получена от същия на 22.07.2022 г. от лице от домашните, посочено като дядо на длъжника. В поканата за доброволно изпълнение изрично е било указано от страна на съдебния изпълнител, че новоконституирания длъжник разполага с правата по чл. 429, ал. 2 ГПК, като в случай, че се отказал от наследството на В. Н. Н. следва в двуседмичен срок да представи доказателства за това.

На 17.10.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да бъде конституиран като взискател на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД, с оглед прехвърляне на вземането по силата на договор за цесия от 27.07.2022 г., представен към молбата.

На 19.09.2023 г. е постъпила молба с вх. № 51596 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за запор на банкови сметки на длъжника.

На 28.11.2023 г. е постъпила молба с вх. № 70765 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за извършване на справка в ТД на „НАП“ на 3 името за длъжниците за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки, като при наличие на такива е сторено искане съдебния изпълнител да предприеме съответните изпълнителни действия.

На 01.08.2024 г. е постъпила молба с вх. № 61429 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за извършване на справка за регистрирани банкови сметки и сейфове, като при наличие на такива е сторено искане съдебния изпълнител да предприеме съответните изпълнителни действия.

На 17.12.2024 г. е постъпила молба с вх. № 104573 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за извършване на опис и оценка на движими вещи по отношение и на двамата длъжници.

На 13.06.2025 г. е постъпила молба с вх. № 58942 от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за извършване на справка в ТД на „НАП“ на името за длъжниците за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки, като при наличие на такива е сторено искане съдебния изпълнител да предприеме съответните изпълнителни действия.

На 21.07.2025 г. и на 22.07.2025 г. /л.112 – 114/ са изпратени запорни съобщения за налагане на запори на откритите банкови сметки на длъжника Г.

В. Н. и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение.

Няма данни за отправени искания от взискателя след тази дата, но от нея до настоящия момент не е изтекъл период от две години.

Перемпцията е юридически факт, който представлява самостоятелно основание за прекратяване на образуваното изпълнително дело в случаите, в които взискателят не проявява достатъчна активност за удовлетворяването си.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, делото се прекратява по право, ако за период от две или повече години от образуването му взискателят не отправи искане за извършване на определено изпълнително действие, респ. такова не бъде предприето от съдебния изпълнител. Във връзка с това, съдебната практика /ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. 3/2015 г. на ВКС, т. 5/ приема, че трябва да се държи сметка за разликата между предприемане на съответното изпълнително действие и законосъобразното настъпване на материалноправните последици от него, а именно - погасяване на правото поради постигнатото по принудителен ред изпълнение. Това уточнение е съществено, тъй като условие за преодоляването на перемпцията е единствено отправянето на искане за извършване на изпълнително действие, но не и постигането на целения с него правен резултат, така Определение № 1036/07.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. Това законодателно решение има за цел да санкционира взискателя за собственото му пасивно поведение, а не да го натоварва с последиците от бездействието на съдебния изпълнител или незаконосъобразността на неговите действия в случаите, в които способът не е осъществен надлежно. Така даденото тълкуване съответства на точната формулировка на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно която перемпция настъпва в случай че взискателят по делото не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две 4 години. Следователно, значение има единствено активността на взискателя в ангажирането на определен изпълнителен способ /т.е. неговото поискване/, но не и дали органът по изпълнението е предприел мерки за неговото осъществяване, нито дали то е било успешно. С оглед тези принципни съображения и при съобразяване с анализираната по-горе хронология на исканите от взискателя изпълнителни действия, съдът намира, че в хода на цялото производство са извършвани консистентни действия по събиране на дълга и са прилагани различни изпълнителни способи въз основа на получените данни за наличното имущество на длъжника. Взискателят е проявявал необходимата процесуална активност и регулярно /през периоди, по-кратки от две години/, след конституирането новите длъжници е инициирал изпълнителни действия, предотвратяващи перемирането на делото.

Във връзка с това следва изрично да се отбележи, че всички тези действия са били „изпълнителни“ съгласно тълкуването, дадено с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. ОСГТК /насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, опис на имущество/, а с това – съставомерни по смисъла на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и годни да прекъснат изтичането на двугодишния перемпционен срок. През нито един двугодишен период от развитието на делото, след конституирането на Г. В. Н., не е било налице бездействие от страна на взискателя и, съответно, в нито един момент не се е осъществил фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Периодично исканите, респ. предприемани /вкл. служебно от съдебния изпълнител по възлагане от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ/, действия са прекъсвали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а делото не се е перемирало. Съответно, отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството се явява правилен, доколкото не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.