Решение № 358 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина К. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина К. Въззивно гражданско дело № 20221100500615 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 3209/21.10.2021г. по гр. д. № 33867/2021 г. по описа на СРС, 78-и състав са отхвърлени предявените от ЗАД "А.Б." АД, ЕИК*******, исковете с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Р. И. И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 21 687,63 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0330/16/777/501980, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата от 705 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2021г. до 14.06.2021г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД "А.Б." АД, в която се излагат аргументи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че след като районният съд е счел, че делото не е изяснено от фактическа страна и при наличните данни за образувано наказателно производство, същият е следвало служебно да изиска материалите по НОХД № 243/2018г., алтернативно, на основание чл. 229, 1 ал.1, т.5 от ГПК да спре производството до неговото приключване. Вместо това съдът е постановил краен акт, който при наличие на посочените предпоставки за спиране на производството се явява недопустим. Сочи се също, че съдът неправилно е възприел като спорен въпросът за механизма на осъществяване на процесното ПТП, доколкото ответникът се отбранявал срещу предявената претенция единствено с направеното от него възражение за изтекла погасителна давност. Обосновава се, че първоинстанционният съдебен акт е резултат от неправилна преценка на всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства, като с оглед на изложеното въззивникът отправя молба обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени. При условията на евентуалност моли същото да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от друг състав.

По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С приложената по делото Присъда № 55/26.03.2013г., постановена по нохд № 243/2018г. на Районен съд- гр. Кнежа, Р. И. И. е призната са виновна в това, че на 09.04.2016г., около 17ч., на кръстовище, образувано от автомобилен път III-1304 с. Лазарово- с. Търнък и автомобилен път III-306 гр.

Кнежа- гр. Червен бряг, при управление на МПС лек автомобил „ДЕУ“, модел „Ланос“, с рег № ******* по автомобилен път III-1304 с. Лазарово- с.

Търнък, след като нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 6, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като не спряла на пътен знак „Б-2 Стоп Спри и пропусни движещия се по пътя с предимство“ в нарушение на чл. 46, ал.2 от Правилника за прилагане ЗДвП и не пропуснала движещия се с предимство по автомобилен път III-1304 с. Лазарово- с. Търнък лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *******, собственост на „А.Л.Б.“ АД с водач Н. Е.К., реализирала ПТП, при което по непредпазливост причинила телесни повреди на повече от едно лица, возещи се в последния автомобил. Отбелязано е, че присъдата е влязла в сила на 24.01.2020г.

От представената по делото Застрахователна полица № 150300/378/5001354 е видно, че процесният автомобил „Рено“, модел „Клио“, 2 собственост на „А.Л.Б.“ АД, е застрахован при условията на „Пълно каско“ от жалбоподателя "А.Б." АД за периода от 04.08.2015г. до 03.08.2016г. По повод на процесното произшествие същият е образувал преписка по щета № 0330/16/777/501980., в рамките на която е разгледал и описал причинените на превозното средство видими щети, като е оценил същите на 30 477,76 лева.

От приложената сравнителна експертиза се установява, че застрахователят е стигнал до извод, че сумата, необходима за ремонтиране на повредите надвишава действителната стойност на автомобила, като е признал наличието на „тотална щета“ и е определил обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, а именно 21 687,63лв. В тази връзка е представено копие от свидетелството за регистрация на автомобила с отбелязване за прекратена на 03.06.2016г. регистрация поради наличие на „тотална щета“.

Представен е платежен документ, от който е видно, че на 14.06.2016 г. застрахователят е изплатил по банков път сума в размер на 21 687,63 лв. на собственика на увредената кола „А.Л.Б.“ АД. В тази връзка същият е претендирал нейното възстановяване от водача на другото участвало в инцидента превозно средство, като му е изпратил покана за доброволно изпълнение на това задължение. С поканата застрахователят му е предоставил възможност в двуседмичен срок от получаването да представи валидна полица за сключена застраховка „Гражданско отговорност“, а в случай, че не разполага с такава- да преведе дължимата сума по посочената там сметка.

Поканата е получена на 18.02.2021 г., видно от представената разписка.

В рамките на първоинстанционното производство е прието заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза, съгласно което от техническа гледна точка описаните от застрахователя увреждания на лек автомобил „Рено“, модел „Клио“ се намират в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Посочено е също, че предвид размера на необходимите за репариране на нанесените вреди разходи е налице хипотеза на тотална щета, като е изчислено, че дължимото застрахователно обезщетение в този случай следва да бъде в размер на 18 560 лева.

Изслушана е и съдебно- счетоводна експертиза, с помощта на която е установено, че на 20.04.2016 г. е извършено плащане в размер на 21 687,63 лв. от застрахователя на собственика на увредения лек автомобил „А.Л.Б.“ АД.

3

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че същото е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е следвало да спре производството при наличието на данни за образувано наказателно производство относно процесното ПТП. В настоящия случай от изпратеното от Районна прокуратура- Плевен, териториално отделениегр.Кнежа Писмо с вх. № 55672/16.09.2021г. се установява, че към момента на разглеждане на спора от първа инстанция е имало образувано наказателно производство, което е било внесено за разглеждане в Районен съд- гр. Кнежа .

Доколкото съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, налице е било обуславящо дело, крайният акт по което е следвало да бъде зачетен от първоинстанционния съд.

В този случай съдебната практика приема, че е налице хипотезата не на чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК, а на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, съгласно която производството следва да бъде спряно до постановяване на влязъл в сила акт по преюдициалното производство. С ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. д.

№1/2017г. се прие, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл.

298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална 4 предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. За нея съдът следи служебно, като пропускът на първоинстанционния съд да спре производството може да бъде саниран и от въззивния съд, който също е инстанция по същество на спора. Доколкото към настоящия момент по делото е приобщено заверено копие от влязлата в сила присъда, посочената процесуална пречка вече не е налице и настоящата инстанция може да разгледа спора по същество.

По отношение на доводите за неправилност на първоинстанционното решение съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 41 0, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. Посочената разпоредба гласи, че с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като може да реализира пряк иск срещу деликвента. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са следните: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на което 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, основаващо се на следните елементи от фактическия състав на непозволеното уврежданедеяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

Както бе вече посочено, чл. 300 от ГПК постановява, че влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд досежно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С представената в рамките на настоящото производство влязла в сила присъда се установява извършено от въззиваемата страна виновно противоправно деяние, което е идентично с разглежданото застрахователното събитие. Следователно изброените по-гори елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат приети за доказани.

По делото не се спори, че увреденото лице е страна по сключен с жалбоподателя договор за застраховка „Каско“, действащ и към момента на реализиране на процесното ПТП. От представените доказателства се 5 установява, че във връзка с инцидента застрахователят е образувал преписка, като след като е разгледал и оценил причинените щети е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 21 687,63лв. Следователно на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за изплатената сума спрямо виновния за инцидента водач. Доколкото въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за неговото погасяване, съдът приема, че претенцията на жалбоподателя е основателна.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно автотехническа експертиза се установява, че описаните от застрахователя вреди по застрахования автомобил от техническа гледна точка могат да бъдат причинени вследствие на процесното ПТП. Същите са оценени от вещото лице на 34 697,08 лв. Доколкото жалбоподателят твърди, че е налице „тотална щета“, следва да бъдат разгледани и предпоставките за нейното установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Използвайки данни от публикувани в електронни сайтове реални обяви, вещото лице стига до извод, че цените на вътрешния нерегулируем пазар за автомобили от същия модел и марка варират от 19 500 лв. до 28 000 лв., като определя действителната стойност на процесното превозно средство към момента на инцидента в размер на 23 200 лв. Посочва и стойността на запазените части на автомобила, като намира, че същата е в размер на 4 640 лв. Доколкото заключението е прието по делото без да бъде оспорено от никоя от страните, съдът намира, че неговите изводи следва да бъде кредитирани. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/821dfda0-bab9-4718-9cea-1f731239424e