Решение № 3602 от 05.08.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора

Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15399 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 СК.

Ищците Д.Б.К., действащ със съгласието на баща си Б.С.К., и Б.С.К., в качеството му на баща и законен представител на М.Б.К., твърдят, че К.В.И. е бивша съпруга на Б.К. и майка на ненавършилите пълнолетие деца Д. и М.. В исковата молба е изложено, че бракът между двамата е прекратен по силата на Решение № 2322/07.07.2008 г. по гр.д. № 2841/2008 г. по описа на ВРС, като първоначално родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в тяхна полза. Впоследствие, с Решение № III-113-55/14.04.2014 г. по гр.д. № 12565/2013 г. по описа на СРС било утвърдено споразумение между двамата родители, съгласно което родителските права по отношение на детето Д. били предоставени на бащата, а майката се задължила да заплаща в негова полза месечна издръжка в размер на 85 лева, считано от 12.03.2004 г. По-късно, с протоколно определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 13418/2015 г. по описа на ВРС, била утвърдена спогодба между К.И. и Б.К., по силата на която упражняването на родителските права по отношение на двете деца били предоставени на бащата и било определено местоживеенето им при него. Съдът изменил и размера на издръжката, дължима от майката в полза на детето Д., като я увеличил от 85 лева на 120 лева, считано от 19.11.2015 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Ответницата била осъдена да заплаща в полза на детето М., чрез неговия баща и законен представител Б.С.К., сумата от 100 лева месечна издръжка, считано от 19.11.2015 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 10-то число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба са наведени доводи, че от момента на определяне размера на издръжката са изминали повече от две години и нуждите на децата са се увеличили. Ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат, че за издръжката на дете от 7 до 14 години са необходими 262.50 лева на месец, като се позовават на чл. 49, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗЗДет. Считат, че това е минимално необходимата месечно сума за всяко от двете деца, като от нея майката следва да поеме 175 лева, а бащата – 87.50 лева. Твърдят, че увеличаването размера на издръжката е наложително с оглед правилното отглеждане на двете деца, полагане на грижи за тяхното здраве, здравословното състояние, необходимостта от получаване на образование, обезпечаване на образователните и личните им потребности. Подчертават, че бащата полага непосредствените грижи за двете момчета, поради което и следва да поеме по-малка част от общата им месечна издръжка.

Развити са съображения, че ответницата работи и няма финансови ангажименти към други лица под 18 г., поради което и получаваните от нея доходи се изразходват единствено за задоволяване на личните ѝ потребности. В този смисъл се твърди, че тя има възможност да заплаща издръжка от по 175 лева месечно в полза на всяко от децата.

Отправено е искане до съда за изменение на издръжката, определената в полза на двете ненавършили пълнолетие деца със спогодба, одобрена с определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 13418/2015 г. по описа на РС-Варна: съответно в полза на детето Д.Б.К. – от 120 лева на 175 лева и в полза на детето М.Б.К. – от 100 лева на 175 лева, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.10.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищците претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К.И. е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че претендираният размер на издръжката е завишен, като същият не е съобразен с доходите и възможностите на всеки от родителите.

Посочва, че в исковата молба не са изложени твърдения за конкретни потребности на децата, които да обуславят увеличаване размера на дължимата издръжка, като липсват и доказателства за доходите на бащата. Счита, че изменението във възрастта на децата не е самостоятелно основание за увеличаването на месечната им издръжка. Поддържа, че са от значение доходите на всеки от родителите, като следва да се приеме, че и двамата отдават издръжка и в натура, но последното е обусловено и от възможността майката да осъществява определения ѝ режим на лични отношения. Твърди, че получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата и доходът на бащата в пъти надвишава нейния.

Навежда доводи, че за период от повече от две години и половина е лишена от контакт с децата поради неправомерни действия на техния баща. Твърди, че последният ги отчуждава от нея и ѝ създава негативен образ.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъде увеличен размерът на издръжката при съобразяване реалните доходи на всеки от родителите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че К.В.И., ЕГН **********, и Б.С.К., ЕГН **********, са родители на ненавършилите пълнолетие деца Д.Б.К., ЕГН **********, и М.Б.К., ЕГН **********.

От представените с исковата молба писмени доказателства се изясняват следните обстоятелства:

С Решение №

2322 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 2841/2008 г. на ВРС

/л. 9-10/ е прекратен бракът между Б.К. и К.И., като упражняването на родителските права по отношение на двете деца – Д. и М., е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща в тяхна полза издръжка.

По силата на Решение № III-113-55 от

14.04.2014 г. по гр. д. № 12565/2013 г. на СРС са изменени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, като родителските права само по отношение на детето Д. са предоставени на бащата, а майката е осъдена да му заплаща издръжка в размер на 85 лева.

Със спогодба, одобрена с определение от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 13418/2015 г. по описа на ВРС /л. 14-16/, на Б.К. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и М., а К.И. е осъдена да заплаща издръжка в размер на 120 лева в полза на детето Д. и 100 лева в полза на детето М., считано от 19.11.2015 г.

От съдържанието на приложените на л. 59-60 от делото удостоверения, издадени от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ се установява, че ответницата К.И. е декларирала, че притежава ½ идеална част от апартамент, находящ се в гр.

Варна, ул. „Арх. Костадин Яръмов“ № 11, с площ от

73.46 кв. м. Същата не е декларирала МПС. Б.К. е декларирал собственост върху следните недвижими имоти: жилище с адрес гр. Варна, ул. „14-та“ № 510 с площ от 43 кв. м., ведно с поземлен имот с площ от 996 кв. м. и второстепенна постройка с площ от 10 кв. м.; жилище с адрес гр. Варна, к. к. „Чайка“ с площ от 98.39 кв. м.; както и поземлен имот, находящ се в гр. Варна, местност Траката, с площ от 1000 кв. м. Наред с тях Б.К. е декларирал, че притежава и мотоциклет „Харлей Дейвидсън“.

Видно от удостоверение с изх. № 2019-19/13.06.2019 г., издадено от „ЧДГ Аз съм българче“ ЕООД, К.И. получава брутен месечен доход в размер на 586.96 лева, респ. нетен месечен доход в размер на 455.47 лева. Същото се потвърждава и от издадена от ТД на НАП – Варна справка – данни за осигуряване /л. 97/.

Към писмените доказателства по делото е приобщено заверено копие от годината данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. на Б.К. /л. 64-70/. От нейното съдържание става ясно, че същият е декларирал осигурителен доход в размер на 460 лева месечно. Видно от приложеното на л. 72 от делото писмо от ТД на НАП – Варна, с данъчната си декларация за 2018 г. Б.К. е декларирал получени доходи от наем в размер на 7200 лева. Отразено е също, че за 2018 г. има данни за изплатени в полза на същия доходи от дивиденти и ликвидационни дялове. Този доход, съгласно писмо с изх. № 30353-1/03.07.2019 г. на ТД на НАП – Варна /л.

94/ възлиза на 21 000 лева. Касае се за обстоятелства, удостоверени с данъчните декларации на лицето, които имат характер на частни свидетелстващи документи. В този смисъл те имат само формална доказателствена сила, но по отношение на удостоверените с тях неизгодни за страната обстоятелства, същите по съществото си представляват извънсъдебно признание, което съдът следва да цени наред с всички събрани по делото доказателства.

На л. 100 и

101 от делото са представени служебни бележки, от които се установява, че децата Д. и М. посещават допълнително учебни занятия, както следва: М. е посещавал занятия по български език и литература и математика в периода от м. септември 2018 г. до м. юни 2019 г., за които е заплатена такса общо в размер на 1564 лева; както М., така и Д. са посещавали занятия по английски език за периода от 2016 г. до 2019 г., като общият размер на заплатената такса за тези обучения за учебната 2018-2019 г. възлиза на 1336.60 лева.

Ищците представят и писмени доказателства от дентален кабинет /л. 102-103/ за разходи за ортодонтско лечение в размер на 3620 лева за Д.К. и в размер на 3500 лева за М.К..

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Св. Христо Атанасов Димитров посочва, че с Б.К. са съдружници. Същият познава децата Д. и М. от тяхното раждане, като има непосредствени впечатления относно полаганите от баща им грижи и техните нужди. От неговите показания става ясно, че децата живеят с баща си, който се грижи за тях с помощта на своята сестра. Св. Димитров заявява, че и двете деца ходят на уроци по математика, български език и литература, както и на извънкласни занимания – Д. – на пиано, а М. – на китара.

Наред с това излага, че децата имат стоматологични проблеми, които са свързани със значителни разходи. След проведеното лечение посочва, че при Д. е дало резултат, като е коригирано изкривяването на зъбите му. Св. Димитров заявява, че не знае ответницата да участва в разходите за децата, като те се поемат изцяло от баща им.

По делото е разпитана и св. Валентина Стоянова

Костадинова, сестра на Б.К.. Последната потвърждава, че от три години Д. и М. живеят с баща си и тя му помага в грижите за тях. Изрично заявява, че Б.К. изцяло покрива разходите за задоволяване нуждите на децата. И тя, както св.

Димитров, посочва, че децата посещават допълнително уроци и извънкласни занимания, както и ортодонт.

Относно точния размер на разходите за уроци на двете деца съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са противоречиви и не кореспондират с коментираните по-горе писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2) възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер.

От момента на присъждане на дължимата досега издръжка /в края на 2015 г./ са изминали повече от три години, за който период обществено-икономическите условия в страната са се изменили и потребностите на двете деца са нараснали.

Безспорно са се увеличили разходите за храна, дрехи и учебни пособия. В този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил от 380 на 560 лева.