Решение № 585 от 02.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Благоевград, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20221200500570 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „ГП“ -МВР, действаща чрез процесуален представител-юрисконсулт Д.М., срещу Решение № 8037/23.05.2022г., постановено по гр.д. № 333/2020г. по описа на Районен съдП., с което са уважени предявените от Я. Г. В., ЕГН ********** осъдителни искове за сумите: 1 519.19 /хиляда петстотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение, дължимо за положен от последния в качеството на държавен служител на МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника, извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода от 16.03.2017г. до 16.03.2020г. и преизчислен към дневен, съгласно коефициент от 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2020г. до погасяването; 203.75 /двеста и три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева мораторна лихва за забава на главницата, начислена за периода от 01.04.2017г. до 16.03.2020г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Я. В. съдебни разноски в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, а по сметка на съда - сумата от 210.77 /двеста и десет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева държавна такса и разноски.

Жалбоподателят релевира подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, с които обосновава искане за отмяна и постановяване на друго решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за изменение на решението в частта за разноските като счита, че присъдените в полза на насрещната страна разноски 480 лева не съответстват на фактическата и 1 правна сложност на делото. В тази връзка релевира възражение за прекомерност на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски за двете инстанции. Не прави доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се навеждат подробни съображения, обосноваващи искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение. Обосновава становище за неоснователност на възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото с решението адвокатско възнаграждение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява становище за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Във въззивното ппроизводство не са събрани нови доказателства.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-П. е сезиран с искова молба, подадена от Я. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“Р.“ № 50 , срещу ГД „ГП“ - МВР, в която се твърди, че за периода от 16.03.2017г. до 16.03.2020г., ищецът е работил на смени като старши полицай -младши инспектор ГКПП-З., ГПУ-З. при РД „ГП“-К., като е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 662 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, върху което възнаграждение дължимата мораторна лихва се равнявала на сумата от 200 лв.

В хода на първоинстанционното производство е направено искане за изменение чрез намаляване на предявения главен иск от 1 662 лв. на 1 519,19 лева и увеличаване на акцесорния иск за мораторна лихва от 200 лв. на 203,75 лв.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове като неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Я. Г.

В., е служител в МВР, като през периода 16.03.2017г. до 16.03.2020г., е бил старши полицай -младши инспектор ГКПП-З., ГПУ-З. при РД „ГП“-К. към ГД „ГП“-С..

Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви 2 възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.

Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и следващите върху него се мораторни лихви.

Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на нощния труд с коефицент 1.143.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

3

Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент 1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен състав приема следното:

В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.

Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8 часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на дневния труд, поради което продължителността на нощния труд може да се определя независимо от продължителността на дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на 4 гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на населението.