Решение № 61 от 25.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000195 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Е." ЕАД срещу решение № 32 от 8-ми юни 2021 г. постановено по т. д. № 361/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове против „Т.г." ЕООД и Н. Д. В. като солидарни длъжници за установяване на вземания над размера от 38 940.98 лв. до размера от 59 643.08 лв. - главница, формирана от лизингови вноски, дължими в периода 20-ти ап рил 2016 г. до 20-ти януари 2018 г. по договор за финансов лизинг №***/00002 от 22.01.2014 г. (договор за лизинг), ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до окончателното изплащане, както и изцяло за претендираната неустойка по същия договор в размер на 50 402.56 лв., които вземания са оспорени в производството по ч. гр. д. № 44/2020 г. по описа на Несебърски районен съд, като в тежест на ответниците са възложени сторените от ищеца - въззивник деловодни разноски в размер на 1 609.97 лв. пред първоинстанционния съд и 1 349.59 лв. - по ч. гр. д. № 44/2020 г. по описа на Несебърски районен съд.

Решението се обжалва с оплаквания за необоснованост и неправилност.

1

Оспорени са решаващите изводи на съда за основателност на възражението от въззиваемите-ответници за изтекла погасителна давност в краткия тригодишен срок, както и изводът за неоснователност на възражението на въззивника-ищец, че сключените след процесния лизингов договор споразумения имат характер на новация по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че с така сключените споразумения погасителната давност е била прекъсната.

Твърди се, че изобщо не е обсъдено в решението възражението за признание на вземанията от страна на въззиваемите - ответниците. Изтъква се, че със споразумението от 25 май 2018 година по договора за финансов лизинг страните недвусмислено са констатирали, че срокът на договора е изтекъл и са постигнали споразумение за продължаване на неговото действие.

Поддържа се, че в точки 3 и 4 от споразумението лизингополучателят е направил отказ от придобиването на едно от превозните средства, което се коментира във въззивната жалба като съществено изменение на договора.

Подчертава се, че в точка 6 ответниците-въззиваеми недвусмислено са направили признание на задълженията си по договора за лизинг в размер на 124 775 лв. и са поели задължение да го погасят в срок от 14 дни. Поддържа се, че същото представлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а" ЗЗД, с което срокът на погасителна давност следва да се счита прекъсната. Със споразумение от 9-ти април 2019 година е изключено още едно от превозните средства като отказ от страна на лизингополучателят да го придобие, като това също според въззивника представлява съществено изменение на договора и в точка 6 е направено признание на задълженията към датата на споразумението, с което отново е била прекъсната давността по смисъла на чл. 116, б. „а" ЗЗД. Със споразумението от пети юни 2019 година се изключвали и последните превозни средства като лизингополучателят е направил отказ да ги придобие, който отказ е остойностен и заплатен от лизингодателя. В т. 6 и на това споразумение било направено признание за задълженията, което съгласно чл. 116, б. „а" ЗЗД прекъсва давността към пети юни 2019 година. Подчертава се, че в периода след изтичане на срока на договора за финансов лизинг и последователното връщане на трите актива, ползването им от лизингополучателите е продължило като безвъзмездно.

Последните от своя страна поели задължение да изплатят старите си задължения в срок от 14 дни, което според въззивника представлява съществено изменение на условията на договора.

Посочена е практика на ВКС по чл. 290 ГПК в аспекта на която се поддържа становище, че изброените споразумения следва да бъдат квалифицирани като новиране на основание чл. 107, ал. 1 ЗЗД, предвид постигнатото съгласие за изменение на срока, за изменение на условията за ползване и поетото задължение за изплащане на всички стари задължения, което по същността си е признание за съществуването им. Поддържа се, че е бил изменен и предмета на договора като трите актива са върнати и е била 2 заплатена цената от отказа от правото да бъдат придобити.

Като неоснователен на следващо място се оспорва извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречаща на добрите нрави. Поддържа се допуснато нарушение на указанията по точка 3 на Тълкувателно решение № 1/15 юни 2010 година по тълк. дело №1/2009 година на ОСТК на ВКС, като първостепенният съд е изходил от липсата на уговорен краен срок, при все, че сочената задължителна практика визира единствено случаите, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Развити са доводи, с които като цяло се поддържа, че съдът не е извършил преценка на съдържанието на уговорката за неустойка в аспекта на свободата на договаряне, равнопоставеността между страните по договора, функциите на неустойката и възможността неизправния длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Изложени са аргументи относно претендираното вземане в размер на 50 402.56 лв., като представляващо неустойка за заплащане на лизингови вноски със забава преди 2016 година. Това вземане било част от споразумението от 25 май 2018 година, в което е договорено общо задължение от 124 775 лв., което длъжниците се съгласили да заплатят в срок от 14 дни. В посочения размер не били включени неустойки за забава за заплащане на лизинговите вноски, с падеж в периода от 20 април 2016 до 20 януари 2018 година от общо 59 643.89 лв., претендирани по настоящото дело. Със споразумението било извършено преструктуриране на дълга, като лизингодателят се отказал от други неустойки за забава за неплатени лизингови вноски срещу включването на претендираната по настоящото дело неустойка в посочения в него размер.

Поддържа се, че дори при извод за нищожност на клаузата за неустойка, претендираното вземане не може да се квалифицира като неоснователно обогатяване.

Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважение пълният им размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемитеответници по предявените искове.

В с. з. страните не изпращат представител.

Бургаски апелативен съд със свое определение № 137 от 2-ри септември 2021 г. намери, че въззивната жалба е допустима. Съобразно правомощията 3 си извърши проверка за валидност на обжалваното решение, както и за допустимост в обжалваните части, като не намира основание за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ла. 3 ГПК По въпросите, повдигнати с възраженията за неправилност на обжалваното решение, БАС установи следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Е." срещу „Т.г." ЕООД и Н. Д. В., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК – за установяване на вземания на ищеца – въззивник спрямо въззиваемите – ответници като солидарни длъжници, за които е издадена заповед за изпълнение № 87 от 18.02.2020 г. по ч. гр. д. № 44/2020 г. по описа на Несебърски районен съд за вземания въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както следва: за сумата в размер на 59 6 43.89 лв., представляваща общия размер на изискуеми и неплатени лизингови вноски с настъпили падежи за периода от 20.04.2016г. до 20.01.2018г. по договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., за чието обезпечение е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт № № 13, т. I, рег. № 336, д. № 11/2014 г. на нотариус Милена Тодорова с рег. № 604, с район на действие РС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, частично от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане; за сумата в размер на 21 126.50 лв. представляваща незаплатени застрахователни премии на лизингованите превозни средства за застраховките „Гражданска отговорност" и „Каско" с настъпили падежи общо за периода от 14.05.2016г. до 04.06.2019г.; сумата в размер на 50 402.56 лв., представляваща общ размер на дължимите неустойки за забава в размер на 0,25% на ден върху неизплатените лизингови вноски, от деня на падежа до 26.11.2019г., за забавено плащане на лизингови вноски с настъпил падеж в периода 20.03.2015г. до 20.04.2016 г.; сумата в размер на 3 861.27 лв., представляваща неплатени данъци за превозните средства за периода от 2016 г. до 2019г. вкл., като са претендирани направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса от 2 700.69 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК въззиваемите – ответниците подали възражение срещу заповедта за изпълнение. Във връзка с процесните вземания не са оспорвани, а и с оглед влязлото в сила решение № 32 от 8-ми юни 2021 г. постановено по т. д. № 361/2020 г. по описа на Бургаски окръжен в неговите осъдителни части, настоящата инстанция е обвързана по въпроса за валидността на облигационната връзка между страните, възникнала по сключения между тях договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., по силата на който „Е." ЕАД в качеството на „лизингодател" е предоставил на „Т.г." ЕООД, в качеството му на „лизингополучател" ползването на три броя лизингови обекти, както следва: товарен автомобил, марка и модел „НИСАН НАВАРА" ; полуремарке, марка и модел KOEGEL SN24; седлови влекач, марка и модел MAN TGA 18.480 на доставна цена за 4 всички превозни средства в размер на 61 458.77 евро, без включен данък добавена стойност като Н. Д. В. се задължил да изплаща солидарно с лизингополучателя уговорените лизингови вноски, включващи главница и лихва, неустойка при забава за плащане на лизинговите вноски на падежа, както и договорените застрахователни премии и такси.

Спорът между страните във връзка с произтичащите от договор за финансов лизинг № *** от 22.01.2014 г. неизпълнени задължения на въззиваемите, според надлежно въведените пред първоинстанционния съд възражения, поддържани и пред настоящата инстанция е относно въпросите за погасяването на задълженията за лизингови вноски за периода 20.04.2016г.- 20.11.2016г., в общ размер на 20 702.91 лева; последиците с оглед сключените между страните споразумения от 25-ти май 2018 г., 9-ти април 2019 г. и 5-ти юни 2019 г., както и валидността на неустоечната клауза по договора за финансов лизинг, уговорена в размер на 0. 25 % на ден върху неизплатените лизингови вноски, от деня на падежа до плащането им.

Във връзка с горното БАС намира за установено следното:

На 25-ти май 2018 г. страните по договора за лизинг са сключили споразумение, с което са преуредили отношенията си по договора за лизинг, като лизингополучателят се е съгласил, че се отказва да придобие посочения в това споразумение лизингов актив, от което за лизингодателя е възникнало насрещно задължение за връщане на част от платените суми. Със същото споразумение страните са постигнали съгласие да се извърши прихващане, въз основа на което размерът на неплатените задължения на въззиваемите ответници е 124 775 лв., формиран от размера на неплатените лизингови вноски до м. януари 2018 г.; неустойка за забавено плащане и неплатени лизингови вноски, такси и застрахователни премии в периода до 20.04.2016 г.

. Съгласно приложената справка, в размера на задълженията не са включени задълженията за неустойка по договор за финансов лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014 г. за забава на лизинговите вноски с настъпил падеж в периода от 20.03.2015 г. до 20.04.2016 г. и лизингови вноски освен за този периода на и за периода до януари 2018 г., като е видно съгласно справка, представляваща неразделна част от споразумението, че част от вноските в този период са плащани са забава, а в друга част – не са били платени. Сумата в общия размер на задълженията от 124 775 лв. е следвало да се плати в 14 дневен срок от споразумението, като лизингополучателя и солидарният длъжни изпаднали в забава за плащане и на така установеното задължение.