Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16886 от 24.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11618/2024
Вид
Определение № 16886
Подписан
24.10.2024
В сила
24.10.2024
Състав
Стою Христов Згуров, Румяна Спасова, Анелия Стефанова Янева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16886 гр. София, 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20241100511618 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. М. чрез адв. Г. М. срещу определение от 22.08.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ за заличаване по заявление с вх. № 65767 от 22.08.2024 г. по описа на Служба по вписванията гр. София.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е постановен в противоречие с обективните обстоятелства, отразени в представените му документи и в грубо нарушение на относимите в конкретния случай законови норми и Конституцията на Република България.

Твърди, че със заявлението С. М. е поискала вписването/отбелязването на следния акт, а именно: определение № 10680 от 08.07.2024 г. на СГС, ГО, I-13 състав по гр.д. № 20231100101169/2023 г., влязло в сила на 27.07.2024 г., с което е отменено допуснатото с определение от 02.02.2023 г. обезпечение на обективно съединени искове на Р.О.Б. срещу С.

С. М., за което е била издадена обезпечителна заповед от 03.02.2023 г. Посочва, че представеният официално заверен препис от определението не представлява „електронен документ“ и като такъв не подлежи на подписване с ел. подпис при условията на чл. 360к от Закона за съдебната власт. Относно второто основание на отказа, касаещо индивидуализация на предявените искове по определението, с което е било допуснато обезпечението през 2023 г. и това, постановено през 2024 г., счита че мотивите са несъстоятелни. Предвид изложеното иска да се отмени обжалвания отказ и да се върне преписката с указания да се извърши поисканото вписване/отбелязване.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадената в законоустановения едноседмичен срок от узнаване за обжалвания акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Със заявление от 22.08.2024 г., подадено от С. С. М. чрез адв. Г. М., е поискано да се разпореди вписване/отбелязване в Имотния регистър на Служба по вписванията, гр. София 1 на следния акт: определение № 10680 от 08.07.2024 г. на СГС, ГО, I-13 състав по гр.д. № 20231100101169/2023 г., влязло в сила на 27.07.2024 г. Към заявлението са приложени цитирания акт – 3 броя, писмо от СГС до СВ-гр. София и документ за държавна такса.

С определение от 22.08.2024 г. съдията по вписванията при СРС е отказал да заличи възбраната по подаденото заявление от 22.08.2024 г. На първо място е приел, че представеното определение на СГС е електронен документ и не отговаря на изискванията на закона, тъй като липсва електронен подпис на съдията. На второ място е счел, че е налице несъответствие между имената на ответниците във вписаната обезпечителна заповед и определението за отмяна на обезпечението, като според чл. 36 ПВ вписването, съответно заличаването на възбраната се извършва по персоналната партида на собственика.

Съдът намира, че постановеното определение и възприетите мотиви от съдията по вписванията са незаконосъобразни.

Видно е от приложените към заявлението документи, че с писмо до Агенция по вписванията СГС е изпратил определение от 08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав за вдигане на наложената с определение от 02.02.2023 г. възбрана, за което е издадена обезпечителна заповед от 03.02.2023 г. върху конкретно посочен недвижим имот. Към писмото е представен препис от определението от 08.07.2024 г. с отбелязване от съдията кога е влязло в сила, както и че преписът е идентичен с електронно подписания оригинал. Следователно е налице препис от акта на съда постановен в електронно форма, заверен от служител – чл. 102а, ал. 4 ГПК. Този документ законът призвана за официален препис от издаденото в електронна форма определение, като създаденият в електронна форма съдебен акт е валиден, като постановен при спазване на изискванията за форма и е породил правни последици. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 404 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 4311/2023 г. на ВКС, IV Г.О.

Следователно мотивите на длъжностното лице относно липсата на електронен подпис на съдията в акта са напълно несъстоятелни.

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В разглеждания случай заявителят е представил влязло в сила определение, с което е отменено допуснато обезпечение от конкретна дата 02.02.2023 г. за конкретен имот, върху който е наложена възбрана. В действителност погрешно е посочено, че исковете са предявени от С.

М., вместо от Р.Б., но е пределно ясно, както от писмото, изготвено от съда, така и от постановения акт на СГС, кое обезпечение се отменя и по отношение на кой имот и във връзка с кое дело, за да може да бъде отбелязано по съответната партида.

При съобразяване представените към заявлението документи – влязъл в сила акт на съда, придружително писмо и доказателство за заплатена държавна такса съдията по вписванията е следвало да извърши поисканото със заявлението вписване/отбелязване.

С оглед изложените съображения съдът намира, че частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като преписката се върне на съдията по вписванията да предприеме действия по вписване/отбелязване на определение от 08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав за вдигане на наложената с определение от 02.02.2023 г. възбрана, за което е издадена обезпечителна заповед от 03.02.2023 г. върху конкретно посочен недвижим имот.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение от 22.08.2024 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд гр. София – Служба по вписванията, гр. София, с което е отказано впиване/отбелязване на представеното определение от 08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав за вдигане на наложената с определение от 02.02.2023 г. възбрана, за което е издадена обезпечителна заповед от 03.02.2023 г. върху конкретно посочен недвижим имот.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при районен съд гр. София за извършване на исканото впиване/отбелязване на представеното определение от 08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав за вдигане на наложената с определение от 02.02.2023 г. възбрана, за което е издадена обезпечителна заповед от 03.02.2023 г. върху конкретно посочен недвижим имот.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3