Решение № 4553 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4553 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.а Евг. Георгиева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Ц.а Евг. Георгиева Гражданско дело № 20231100111840 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Предявени от М. С. С., ЕГН ********** от гр.София против „ЗАД "А.Б."" АД – гр. София, ЕИК ****. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 26 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 20.03.2023г, датата на предявяване на претенцията пред застрахователното дружество до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея болки и страдания от претърпяно от нея като пътник в л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ **** пътнотранспортно произшествие на 28.02.2023г в гр. София, на бул. „Президент Линкълн” в района на № 98А, причинено виновно от В. Р. Ц., като водач на лекотоварен автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****. Претендира съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, определено от съда.

Ответникът „ЗАД "А.Б."" АД – гр. София, ЕИК **** оспорва иска и по основание и по размер и моли съда да го отхвърли. Претендира съдебни разноски по списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

В подадената искова молба ищцата твърди, че на 28.02.2023г в гр.София е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ **** маневрирал на вход-изход на имот на бул. „Президент Линкълн“ № 98А, при което не пропуснал и неправомерно ударил л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №****, който се движел по бул.„Президент Линкълн“ в посока на движение от ул.„Детелина“ към ул.

„Сребърни звънчета“ и в който тя пътувала като пътник с поставен предпазен колан – за произшествието бил съставен констативен протокол. В резултат на удара получила травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на първа метакарпална кост на дясна длан, фрактура на палец на дясна ръка и разкъсно-контузна рана в основаната на десния палец, заради което била транспортирана в болнично заведение, където била оперирана за наместване на счупването. Твърди, че възстановителният период бил болезнен и затруднен от факта, че имала заболяване астма, както и че инцидентът провокирал остра стресова реакция на организма с изразена тревожност и страхови изживявания, заради което потърсила лекарска помощ и й била предписана медикаментозна терапия. Според нея противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ било причина за настъпване на удара и причинените й травми, като за автомобила имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Пред него тя предявила претенция за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди и изплащане на обезщетение, но такова не й било заплатено, поради което предявява претенцията си по съдебен ред.

Ответникът не е оспорил наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ситроен Берлинго“ към момента на произшествието, но оспорва последното да е резултат от допуснато от застрахования водач нарушение на правилата за движение по пътищата и в този смисъл оспорва механизма на настъпването му. Оспорва и вината на водача на лекотоварния автомобил, причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и вредите. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с твърдение, е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, както и че не е спазвала предписания й режим за възстановяване, което е усложнило оздравителния процес. При условията на евентуалност оспорва размера на претенцията като прекомерен и определен в противоречие с принципа на справедливостта.

2

Между страните няма спор, а това се установява и от представените от ищцата доказателства, че тя е предявила пред ответника писмена претенция за обезщетяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ и е била заведена щета с вх. № 1101-4101-3027/20.03.2023год. В срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение, като определеният му тримесечен срок за произнасяне е изтекъл в хода на делото и това прави иска допустим.

С оглед поставената в тежест на ищцата доказателствена тежест да установи механизма на настъпване на удара и причинените й увреждания, от нея по делото беше ангажирано изслушаване на свидетелски показания на свидетеля В. Р. Ц., водач на лекотоварния автомобил „Ситроен Берлинго“ и на медицинска, автотехническа и комплесна медицинска и автотехническа експертизи, всички приети по делото и неоспорени от страните, които съдът възприема, тъй като изводите на експретите са изградени върху доказателствата по делото и от тях бяхя дадени подробни обяснения при изслушването им в открито заседание.

От приетата автотехническа експретиза се установява, че на 28.02.2023г около 10:50 часа л. а. „Фолксваген Голф” ДК № ****, управляван от Г.С.С., се движил в гр.София по бул. „Президент Линкълн“ в дясна лента с посока от улица „Детелина“ към улица „Сребърни звънчета“ и скорост около 45km/h. По същото време лекотоварен автомобил „Ситроен Берлинго” ДК № ****, управляван от В. Р. Ц., се движил от района на № 98А, при наличие на пътни знаци „Б2“ - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство и „Г2“ - Движение само надясно след знака. Въпреки знака от водача е предприета маневра за включвал в движението по бул. „Президент Линкълн“ с маневра за ляв завой, установено от вещото лице с оглед начина на установяване на двата автомобила след удара, с което траекториите на движение им са се пресекли и между тях е настъпил удар – челен за л.а.

„Фолксваген“, а за автомобил „Ситроен“ - в странична лява част, в областта на предна лява врата. Следствие удара ищцата, като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген“ е политнала напред, като тялото й е било задържано към седалката от предпазния колан, но той не задържа фиксирани крайниците и главата, те са свободно движещи се, контактуват с вътрешното оборудване на автомобила и поради това ищцата е получила счупване в 3 основата на първа следкиткова дланна кост на дясната й длан, с която ръка тя си служи активно. Това й е причинило трайно, за повече от 30 дни, затруднение на движенията на дясната й ръка, на хватателната функция счупването на първа дланна кост уврежда функцията на палеца, единствен опониращ на останалите пръсти при хватателни движения, установено от медицинската и комплексната експретизи. В съдебно заседание вещото лице медик допълва, че е възможно фината хватателна функция бъде затруднена за едни по-продължителен период от време, в който смисъл са и свидетелските показания на свидетеля А.Н.С. от гр. София, син на ищцата, имащ лични впечатления от възстановяването й непосредствено след инцидента. Поради това вещото лице медик посочва, че е задължително да се провеждат регулярно и професионално насочени физиотерапевтични и ЛФК процедури, но въпреки това костта никога няма да се възстанови по същия начин, предвид пола и възрастта на ищцата и при едно по-продължително натоварване или рязка смяна на времето, може да се очаква болка от областта на травмата.

Предвид получената травма на ищцата е проведено оперативно лечение и фиксиране с метална остеоснитеза - 2 броя К-игли, проведена е и антибиотична и антитромботична профилактика, с протекъл гладък следоперативен период. Указано й било да се яви за сваляне на конци на 12-14 ден от операцията, както и за отстраняване на К- игли след 30 дни, което е и извършено.

От показания на свидетеля С., син на ищцата, се установява, че след като ръката й е била гипсирана, той, неговата жена и приятелят на майка му й помагали в ежедневните неща, тъй като тя не можела да се обслужва сама с една ръка – да се къпе, да се облича, не й било лесно. След около месец й свалили медицинското изделие, което било в ръката й, но и след това й било доста трудно да движи палеца си, а и понастоящем все още не може сама да си отвори затегната капачка на шише или нещо, което трябва да се „отщрака“ нагоре.

Предвид коментираните свидетелски показания и експретизи, съдът намира, че причината за настъпилото произшествие е предприетата от водача Ц. маневра – завой на ляво, при наличие на знак „Г2“ - Движение само надясно след знака. В този смисъл съдът не кредитира неговите свидетелски показания, че е предприел завой надясно, което според вещото лице автоекспрет не съответства на извършената в заключението симулация на движението на автомобилите, установено на база констатираното тяхно 4 установяване на платното след удара. На второ място експертът установява, че при сравнение на разстоянието на опасната зона за спиране и разстоянието, на което се е намирал лек автомобил „Фолксваген Голф” от мястото на удара, е видно, че водачът му не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и ударът е бил непредотвратим за него чрез предприемане на маневра за аварийно спиране.

Предвид така установения механизъм на удара съдът приема, че същият е настъпил по вина на водача Ц., предприел маневра в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Ищцата е пътувала като пътник в ударения автомобил и от удара е получила сочените от нея по делото физически травми и преживян стрес. По делото не се доказа възражението на ответника за действия на ищцата, с които е съпричинила настъпилите вреди – тя е пътувала с поставен предпазен колан, което е предотвратило настъпването на по-големи увреждания, от евентуалното й движение напред и контакт между тялото и арматурното табло и обзорното стъкло на автомобила, от което тя щеше да получи поголеми увреждания.

Следователно от действията на водача Ц., ищцата е претърпяла вреди, за обезщетяването на които отговорността възниква за ответника.

Конкретният обем подлежащ на парично обезщетяване вреди, съдът определя в размер на 12 000лв, предвид травмата на палеца на ползвана от нея активно дясна ръка, извършената оперативна интервенция и протеклия гладък следоперативен, но по-продължителен период от време и преживеният стрес от инцидента, който ищцата продължава да преживява, но за който липсва медицинска документация, установяваща допълнителна необходимост от медицинска помощ и определяне на обезщетение в завишен размер. За разликата от 12000лв до пълния предявен иск за обезвреда от 26000лв съдът намира иска за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Обезщетението следва да се присъди със законната лихва с начален момент момента, в който е изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за ответника за произнасяне по депозирана пред него от ищцата претенция с вх.

№ 1-101-4101-3027/20.03.2023год. Следователно ответникът е следвало да се 5 произнесе до 20.06.2023г, работен ден, като от следващия ден е изпаднал в забава. За останалия претендиран период искът за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете за неимуществени вреди. Ищeцът имат право на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска, което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. По размер следва да се определи в съответствие с чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1300лв плюс 9 % за горницата над 10 000лв или общо 1480лв.

Ответникът има право на разноски от 3731лв, съобразно представения списък, от които по съразмерност ищцата му дължи 2009лв.