Решение № 546 от 22.11.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1837/2021
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 22.11.2021
- В сила
- 25.05.2022
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128а, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.335, ал.2, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100501837 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивни жалби срещу Решение №261057/05.08.21г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8488/20г.
Въззивникът – ищец С. Х. И. обжалва решението в частта, с което е отхвърлен предявения от нея иск почл.226, ал.1, вр. с ал.2 и ал.3 КТ, както и в частта, с което е уважен насрещния иск на ответника. Оспорва извода на съда, че ищцата не е полагала труд за времето от 18.10.2019г. – 18.01.2020г. като излага съображения, че е отправила предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но не е отправила изявление, че няма да спази предизвестието. Счита, че неявяването на работа влече други последици, а не дължимост на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и излага съображения.
Съображения въззивницата излага и досежно основателността на иска й по чл.226, ал.1 вр. ал.2 и 3 КТ, предвид задържане на трудовата й книжка от работодателя, независимо от обстоятелството, че тя полага труд при друг работодател.
Въззиваемият – ответник „Франц - Мари“ – ЕООД представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 24.09.21г. писмен отговор. В него пунктуално се оспорват твърденията на въззивниците и се излагат съображения за потвърждаване на решението.
Въззивникът – ответник „Франц – Мари“ – ЕООД обжалва решението в частта, с което е призната за незаконна и е отменена заповед №6/30.12.20г., с която на ищцата С.И. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, допусната е поправка в трудовата й книжка по отношение на основанието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение и ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски, в размер на 610 лева и 100 лева – държавна такса по сметка на БРС.
С позоваване на съдебна практика, подробни аргументи въззивникът излага по въпроса от кой момент тече срока за налагане на дисциплинарното наказание. В 1 тази връзка излага съображения, че неявяването на работа от страна на ищцата не е осъществено само на 7, 8 и 9 октомври, както е приел БРС, а и в дните след това, като работодателят е узнал това обстоятелство съгласно докладна записка от 27.12.20г.
Поради това налагането на наказанието със заповед от 30.12.20г. е извършено в законния срок. Според въззивника, при налагане на наказанието са спазени законовите разпоредби и Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, но ищцата е извършила действия по осуетяване и забавяне на дисциплинарното производство, като не се е явявала да получи изпратените й пратки – излага хронологията на отправените до ищцата съобщения и известия.
По отношение на претенцията по чл.344, ал.1, т.4 КТ въззивникът излага подробни аргументи за същността й – такава претенция се предявява тогава, когато не се оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното в трудовата книжка основание за това. Излага съображения за недопустимост на съединяването й с исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, респ. – недопустимост на първоинстанционното решение в тази част. Аргументира и тезата досежно поредността на работодателите „Франц Мари“ – ЕООД и първият работодател – „Богородица“ – ЕООД, както и относно обстоятелството кое дружество съхранява трудовата книжка на ищцата.
На последно място въззивникът излага аргументи, досежно изтичане на срока за предявяване на настоящите искове, независимо от прекратителното основание – най-късно на 21.02.20г. ищцата е знаела че правоотношението й е прекратено, а дори да се приеме извода на БРС, че това е станало на 19.01.20г., искът отново е подаден извън законовия срок.
Въззиваемата по тази жалба и ищец в производството С. Х. И. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Постъпила е частна жалба вх.№282132/04.10.21г. – вх.рег. БРС от „Франц Мари“ – ЕООД, срещу Определение №263999/16.09.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№8488/20г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на първоинстанционното решение в частта, относно разноските. Частният жалбоподател излага аргументи, че съдът е присъдил разноските на ищцата в пълен размер, но предвид това, че част от претенциите й са отхвърлени, разноските следва да бъдат присъдени съразмерно.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна на 06.10.21г., чрез адв. Бойчев. В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е подаден писмен отговор.
Първоинстанционното решение не се обжалва, поради което е влязло в сила в частта, с което са отхвърлени исковете: по чл.344, ал.1, т.2КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение (ТПО), по силата на трудов договор №147/22.04.2004г., по който ищцата е заемала длъжност „счетоводител“ на непълно работно време (4 часа). В договора е посочен постоянен адрес на ищцата ***. В т. 8 от договора страните са уговорили тримесечен срок, в който всяка от тях може да прекрати ТПО с предизвестие. С последното допълнително споразумение от 01.01.2019 г., е увеличен размера на основното месечно трудово възнаграждение на 84.38лава (1 час). В посочените споразумения ищцата е посочена с адрес ***; в допълнителното споразумение от 01.01.2018 г., е посочен постоянен адрес ***.
Не се спори, че по силата на трудов договор №11/10.11.2015 г., ищцата е заемала при ответника длъжност „крояч“, на пълно работно време (7 часа), правоотношението по който е прекратено със Заповед №5/30.12.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори, че по силата на трудов договор, 2 ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в „Богородица“ – ЕООД, с управител Мария Инджова, трудовото правоотношение по който също е прекратено.
Ищцата твърди, че многократно е правила опити да прекрати трудовото си правоотношение като счетоводител с „Франц Мари“ – ЕООД едностранно – с предизвестие, но работодателят не приемал/входирал писмените й заявления. Поради това с нотариална покана рег. №12597, том 5 на Нотариус Виктория Дралчева, е отправила тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовите си договори - от 22.04.2004 г. на длъжност счетоводител; от 10.11.2015 г. - на длъжност крояч. Не се спори и видно от представения препис, нотариалната покана е връчена лично на управителя Мария Инджова на 18.10.2019г.
Ищцата твърди и видно от представените доказателства, по подадена от нея жалба до Инспекция по труда – Бургас (ИТ), по повод дължими й, но незаплатени трудови възнаграждения, с писмо изх.№20077742/17.11.2020г. е била уведомена, че трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като видно от констатациите на ИТ, заповедта не й е връчена надлежно.
Ищцата твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна на следните основания: не е спазена процедурата по налагането му и са нарушени разпоредбите на чл.193 и чл.189 от КТ, тъй като не са поискани обяснения от работника преди налагане на наказанието и работодателят още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи наказание на ищеца. Аргументира теза за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ, тъй като работодателят е изпратил заповедта за искане на обяснения на адрес, различен от известния му настоящ адрес на служителя. Излага съображения за изтекла давност по смисъла на чл.194 КТ, тъй като нарушенията, допуснати на 07.10.2019 г., 08.10.2019 г., 09.10.2019 г. и 10.10.2019 г. е следвало да станат известни на работодателя най-късно на 10.10.2019 г., респ. - дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок не по-късно от 10.12.2019 г., а в действителност е приключило на 30.12.2019 г. Според ищцата, заповедта за уволнение не отговоря на изискването на чл.195 КТ, като не е посочен текстовия еквивалент на нормативната разпоредба, за която се твърди че е нарушена. Твърди, че не са извършени дисциплинарни нарушения.
Ищцата претендира отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО – чл.344, ал.1, т.1 КТ; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „счетоводител“ – чл.344, ал.1,т2 КТ; заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението – чл.344, ал.1, т.3 КТ. Претендира в условията на евентуалност иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ – ако съдът приеме, че ТПО е прекратено поради предизвестие от страна на ищцата, а не на основание дисциплинарно уволнение, да поправи в трудовата книжка на ищцата вписаното прекратително основание. Претендира присъждане на обезщетение по чл.226, ал.2 КТ – за незаконно задържане на трудовата книжка. Твърди, че до момента на депозиране на исковата молба не е връчена трудовата книжка на ищцата.
Ответникът „Франц - Мари“ ЕООД оспорва предявените искове. Намира, че същите са предявени след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Заявява, че след като работодателят е бил уведомен, че ищцата не се явява на работа в периода 07.09.10.2019г., на постоянния й адрес на 10.09.19г. е изпратено писмо с искане да даде обяснения за неявяването си, което е върнато непотърсено. В тази връзка по делото са приложени изпратени до С.И. две писма с искане за даване на писмени обяснения по реда на чл.194 от ГПК до адрес *** с посочен мобилен номер, като видно от отбелязването на „Български пощи“ АД са се върнали непотърсени. Според работодателя, на адреса, на който са изпратени писмата до ищцата, са й изпратени и пощенски записи с трудово възнаграждение, които са били получени от нея; същата недобросъвестно не се е явила да получи изпратените й писма, знаейки за тяхното съдържание. Намира, че при налагане на наказанието са спазени законовите разпоредби, в т.ч. и срока. Последният започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - извършител на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение; това в случая е станало с докладна записка от 27.12.2019 3 г., в изпълнение на правилата, установени с Правилника за вътрешен трудов ред на работодателя.
Заявява, че трудовата книжка се държи от „първия“ работодател на ищцата – „Богородица“ – ООД, а не от „Франц Мари“ – ЕООД.
При условията на евентуалност работодателят предявява насрещни искове: в случай, че съдът приеме наложеното дисциплинарно наказание уволнение за законосъобразно, да осъди ищцата да му заплати обезщетение с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ в размер на 253.14 лева - за уговорения тримесечен срок на предизвестието, ведно с мораторна лихва в размер на 29.95 лева, за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска до окончателното плащане. Евентуално, в случай че се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на отправеното от ищцата предизвестие, получено от работодателя на 18.10.2019 г., претендира същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 253.14 лева, предвид обстоятелството, че тя не е отработила същото, нито е платила обезщетение на това основание, ведно с мораторна лихва в размер на 29.95 лв., за периода от 19.11.2019 г., когато е отправена покана за плащането му до 17.01.2021 г., както и законната лихва от датата на иска до окончателното плащане.
Разпечатката съдържа 34 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/821a3231-a9c2-41a4-bde6-ee5f7ac7c553