Решение № 2244 от 05.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2244 гр. В., 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20263110102291 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ ********** за постановяване на мерки за защита срещу Х. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ **********.

Твърди се в молбата, че страните са във фактическо съпружеско съжителство, като от него имат родени две пълнолетни деца – И. и Т..

Конкретният акт в срока по чл. 10 от ЗЗДН, който молителят сочи да е извършен е:

На 14.03.2026г., около 19.00ч. в дома им, ответникът я заплашил и обидил с думите: „ще те смачкам“ „мършо долна да го духаш“, „овца“ и „мастия“.

Сочи, че с поведението си ответникът извършил психическо насилие спрямо нея.

Повод за това била една мръсна неизмита тава, като ответникът предизвикал скандала след употребата на алкохол.

Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени всички мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от актове на насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава нея, жилището, в което живее на адрес в ж.к. „В. В.“ **********, местоработата й – в гр. В., ул.

Т. **** и местата й за социални контакти и отдих, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от една година, както и за задължаването му да посещава специализирани програми. Отправя и искане за незабавна защита.

В съдебно заседание молителката се явява лично. Чрез процесуален представител поддържа молбата.

Ответникът се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник.

Депозира писмен отговор, с който оспорва молбата за защита. Искането е за нейното отхвърляне.

1

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 14.03.2026г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действия, квалифицирани като акт на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителката декларира акт, идентичен на изложения в молбата й.

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 8, т.1 и чл. 3, т.2 и т.3 ЗЗДН, доколкото страните не спорят, че са във фактическо съпружеско съжителство и че от връзката си имат родени две деца, пълнолетни понастоящем.

За доказване и опровергаване на изложеното в декларацията, страните са ангажирали гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Т. Х.ва, водена от молителката /дъщеря на страните / и Т. Т., воден от ответника /брат на ответника/.

Св. Х.ва изложи пред съда, че на 14.03.2026г., в събота, в дома им около 19.00ч. е възникнал спор между страните по повод на мръсна тава, оставена за накисване от молителката. Вследствие на това ответникът бутнал молителката и я обидил с думите :

„мършо долна“, „да го духаш“ и „за нищо не ставаш“. Кавгата продължила около 20мин., като ответникът не я е удрял. Твърди, че в този ден ответникът бил употребил алкохол – ракия и след тази ситуация продължил да пие. Сочи, че когато пиел ответникът бил по – агресивен, най-вече към майка й. По-късно когато се прибрал брат й, тя го уведомила за ситуацията, от което той се ядосал. След скандала баща й си легнал. На следващия ден нищо не се случило, единствено не си говорили, но липсата на комуникация между страните била от преди този инцидент. Свидетелката поясни още, че страните са обтегнали отношенията си по повод на семейното жилище и имат имуществени неразбирателства. Посочва още, че не искат да живеят заедно с ответника.

Св. Т. разказа, че страните съжителстват заедно повече от 20г., като не му е известно семейството да има проблеми. Не знае за имуществен спор. Твърди, че жилището е съсобствено между тях, закупено с кредит. Излага, че брат му не е агресивна личност и не злоупотребява с алкохол. Не знае да е проявявал агресия към съпругата си. Конкретно за 14.03. не е бил свидетел, нито е бил уведомен за възникналия скандал.

Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но само ако липсват други доказателства. При наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията сама по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на твърдените от молителката факти в молбата за извършено домашно психическо насилие от ответника.

Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции 2 и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Затова и съставомерно по реда на ЗЗНД ще е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за приемлива.

Анализът на ангажираните гласни доказателства, преценявайки евентуалната заинтересованост и на двамата свидетели - дъщеря на страните и респ. брат на ответника, съдът приема, че в действителност на сочената дата ответникът е изрекъл посочените в молбата обидни думи. Безспорно се установява, че отношенията между страните са обтегнати, правещи съвместното им съжителстване мирно и спокойно невъзможно.

Разногласията помежду им имат чисто битов характер. Явно, причината за конфликтите е и съществуващо разногласие по повод съсобственото между страните жилище. Ако и това да е така, то съответно страните следва да ползват предвидения в закон ред и начин за прекратяване на тази съсобственост. Вина за това положение обаче имат и двете страни.

В заключение, от събрания доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че поведението на ответника, дори и да е създало негативни емоции и стрес у молителката, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Действията на ответника във въпросния ден на база, това което съдът приема за установено като действително случило се, изключва квалифицирането им като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Няма съмнение, че предвид обтегнатите отношения между страните и установеният начин на протичане комуникацията помежду им, добрият тон и разбирателството са изключени. Категорично, употребата на такива думи в семейството противоречи на моралните ценности приети в обществото. Не всякога обаче тяхното нарушаване може да се квалифицира и като акт на домашно насилие. Гражданският съд разглеждащ дела по ЗЗДН не е призван да дава морална оценка за личността и поведението по принцип, а да установи дали има реално насилие, като противоправно, обективно вредящо деяние, целящо да увреди пострадалия. Ако се приеме различно разбиране, потенциално би значело всеки позволил си или „изпуснал“ по - остра и/или неуважителна реплика в ситуация на фрустрация, да би се оказал „домашен насилник“, което е изключено.

Не това е смисъла на ЗЗДН. За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител на целенасочен волеви акт, насочен към телесната неприкосновеност, физическата цялост на молителката, или към нейната психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представяла пряка опасност за живота и здравето й. Не без значение е и казаното от свидетелката Х.ва, че след този случай, отношенията между страните са същите, както преди инцидента и че комуникация между тях изобщо липсва. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на битови спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на законодателя /в частност с цел да се преустанови съвместното съжителстване на съсобственици в едно жилище/.

Затова и молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато 3 молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст. Молителката не попада в изключението, поради което следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12,78евро/ 25лева/.

Неоснователността на молбата, налага понасяне на направените от ответника разноски за възнаграждение на един адвокат. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съобразно който платеното адв.възнаграждение е в размер на 500евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ ********** за постановяване на мерки за защита срещу Х. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ **********, а именно задължаване ответника да се въздържа от актове на насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, забрана да приближава нея, жилището, в което живее на адрес в ж.к. „В. В.“ **********, местоработата й – в гр. В., ул.

Т. **** и местата й за социални контакти и отдих, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от една година, както и за задължаването му да посещава специализирани програми, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В. В.“ ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 12,78евро, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Т. А. И., ЕГН ********** да заплати на Х. Н. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 500евро, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от постановяването му – 05.06.2026г., пред Варненски окръжен съд, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4