Решение № 128 от 19.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Перник , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500084 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я. П. О., подадена чрез адв. А.Б., срещу решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд -Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ЗД БУЛ ИНС “ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата о т 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***г. в *** с МПС марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *** , управлявано от Ж. В. В., при което на ищеца са били причинени ******************************, както и за сумата от 300 лева - причинени имуществени вреди, представляващи щетите, нанесени на управлявания от ищеца велосипед ведно със законната лихва за забава върху посочените главници, считано от датата на настъпилото ПТП- *** г., до окончателното изплащане на сумите.

По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 269038/18.12.2020 г., подадена от Я. П.

О., чрез адв. А.Б., срещу определение № 260442 от 13.11.2020 г.(наименувано „решение“), постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд -Перник, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 1132/13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 6254/2019 г. на Районен съд-Перник в частта за разноските. ,По изложени доводи за липса на доказателства за заплащане от страна на ответника на присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение се моли обжалваното определение да бъде отменено.

1

Ответната по жалбите страна- „ЗД БУЛ ИНС “ АД с писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. М.Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Не е представила отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не е взела становище по нея.

Третото лице-помагач на страната на ответника Ж. В. В. не е подала писмени отговори на жалбите в законоустановените срокове и не е взела становище по тях.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Я. П. О. против „ЗД БУЛ ИНС “ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. По изложени в исковата молба съображения ищецът претендира от ответника заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за нанесени му в резултат на ПТП, настъпило на *** г. в *** с виновен водач Ж. В. В. с МПС Пежо 206 рег. № *** неимуществени вреди, виновният за което ПТП водач на автомобил е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева от същото ПТП, представляващи щетите, нанесени на управлявания от ищеца велосипед.

Ищецът претендира и присъждането на законна лихва считано от датата на настъпилото ПТП- *** г., до окончателното изплащане на обезщетенията, както и на направените по делото разноски.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС “ АД с писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Навел е твърдения, че исковата молба е нередовна поради противоречие с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че същата е подадена преди изтичане на предвидения в чл. 496 КЗ тримесечен срок, както и че ищецът не е предявил застрахователна претенция пред ответника, която да отговаря на изискванията на чл. 380 КЗ. Оспорил е размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищеца от поне 50 %, поради това, че е управлявал велосипед след знак, забраняващ движението.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника Ж. В. В. е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорила исковете като недопустими и неоснователни.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства- писмо с № *** на Началника на сектор ПП при ОДМВР-П. с приложени към него писмени обяснения от Я. П.

О. и Ж. В. В., амбулаторен лист за преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист за преглед от УНГ специалист от *** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред съда, и от разпита на свидетеля Р. А. А., както и от заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза се установява, че на *** г., вечерта на ул.“ ***“ на около 10-12 метра от средата на ул. „***“ в *** е настъпило пътно--транспортно произшествие с лек автомобил, марка Пежо 206, с рег. № *** , управлявано от третото лицепомагач на страната на ответника Ж. В. В., при което ищцецът Я. П. О. е пострадал като водач на велосипед с марка „MEILDA”, модел „AURODA 500, с фабричен номер ***.

2

Автомобилът се е движел по ул. „***“ и е направил ляв завой по ул. “***“, който е с прав ъгъл, в посока към светофарите на кръстовището с ул. „***“. След завоя водачът на автомобила не е останал в дясната страна на пътното платно, а е продължил да завива и е навлязъл в лявата част на платното, удряйки насрещно движещият се велосипедист, който се е намирал в близост до (на около 1,5 метра от) паркиралите от лявата страна на платното леки автомобили и съответно на около 4,5-5 метра от левия край на пътното платно. Ударът е станал около средата на втория паркиран автомобил от ъгъла на ул. „***“, като ищецът е бил блъснат между средната и дясна част на автомобила. В резултат на удара са нанесени щети върху управлявания от ищеца велосипед и се налага подмяна на външната и вътрешната гума, вилка, както и боядисване на рамата, чието лаково покритие е било наранено. На лекия автомобил са нанесени вреди на преден капак и предно панорамно стълко, в които се е ударило тялото на ищеца.

От изготвената по делото автотехническа експертиза се установява още, че при настъпване на ПТП автомобилът се е движел със скорост около 40 км.ч., както и че причина за настъпването му са действията и на двамата водачи, тъй като велосипедистът се е движил по пътното платно в посока след вертикален пътен знак B1, който забранява влизането на ППС, а водачът на лекия автомобил се е движел в лявата част на пътното платно, вместно в дясната, където би избегнал удара. В заключението е посочено, че заради завоя на кръстовището между ул. „***“ и ул. “***“, който е 90 градуса, велосипедистът е имал възможност да възприеме посоката на движение на лекия автомобил, но не е имал техническа възможност да избегне удара, тъй като се е движел по пътното платно. По тази улица няма изградена велоалея, а само тротоар. От уточненията на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне удара, ако се е движел в дясната част на пътното платно, а не посредата му- на 4,6 метра от бордюра на площад „***“.

От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установява, че размерът на нанесените на велосипеда на ищеца имуществени вреди са на стойност 199 лева, от които 21 лева- за труд, необходим за възстановяването на превозното средство, и 178 лева- за нови части, както следва: за подмяна на външна гума марка „Rotadon”, с размер 27.5х3.3- 29 лева, на вътрешна гума- 6 лева, на вилка-125 лева, за боя на рама с наранено лаково покритие - 18 лева.

По делото е разпитан свидетелят Р. А. А., който в момента на настъпване на ПТП-то се е намирал пред пощата на ъгъла на ул. „***“ и е разговарял с приятели. Възприел е как ищецът се е движел в близост до паркираните автомобили по ул. „***“ в посока към кръстовището с ул. „***“, като е видял и как лекият автомобил, управляван от третото лице помагач на страната на ответника, след навлизането по ул. „***“ вместо на продължи направо е завил рязко вляво и челно е ударил велосипедиста. От показанията на св. А. се установява още, че след удара той и приятелите му са отишли до ищеца, събрали са се много хора, пристигнали са линейна и полицейски служители. Капакът на автомобила е бил деформиран, а предното стъкло- пукнато.

От показанията на свидетеля К. Г. С., който е приятел с ищеца от *** г., се установява, че след процесното пътно-транспортно произшествие при разговори по телефона ищецът е бил труден за разбиране, като със запушен нос. Когато свидетелят го е видял, ищецът е бил подут ******************************************. Към момента на разпита свидетелят казва, че ищецът вече е добре, не му се оплаквал. Чули са се около ден-два след ПТП-то. Ищецът се е оплакал на свиделетя С., че при инцидента е бил *************************************************.

По делото е изслушана съдебномедицинска експретиза, изготвена въз основа на проверените медицински документи във връзка с процесното ПТП- амбулаторен лист за преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист за преглед от УНГ специалист от 3

*** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред съда. От заключението на вещото лице се установява, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил ***************************************************************.

Тези увреждания се явяват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От УНГ специалиста не са извършени манипулации, като такава фрактура нормално сраства от седем до десет календарни дни и се придружава с оток на меките тъкани около двадесет до тридесет дни. Установява се по категоричен начин, че така описаните увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП, както и че през периода на лечението ищецът е търпял болки и страдания, обусловени от ******************************. Периодът за пълно клинично и физическо възстановяване от получените травми е от петдесет до шестдесет дни, като този срок е неотносим към психическото и емоционалното възстановяване на пострадалия. По въпроса дали ищецът е употребил алкохол по време на настъпване на произпествието, вещото лице е посочило, че това е недоказуемо твърдение.

Със заявление с вх. № ОК-622471 от 02.10.2019 г. до ответното дружество ищецът е заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, към която са били приложени доказателствата за настъпилото застрахователно събитие-писмо с № *** на Началника на сектор ПП при ОДМВР-П. с приложени към него писмени обяснения от Я. П.

О. и Ж. В. В., амбулаторен лист за преглед на пациент № *** г. заедно с допълнителен лист за преглед от УНГ специалист от *** г., съдебномедицинско удостоверение № *** г. за пред съда. Изплащането на обезщетението е отказано от ответника, видно от приложеното по делото писмо изх. № *** г., в което е посочено, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Бул Инс“ АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. Съдържанието на това писмо опровергава и възраженията на ответника, че ищецът не е предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 КЗ, доколкото не се твърди, а и не се установява застрахователят по образуваната пред него преписка да е поискал представяне на допълнителни документи относно настъпилото застрахователно събитие, нито да се уточнят обстоятелствата, от значение за основателността на претенцията.