Решение № 199 от 27.10.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Кубрат, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20253320100275 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, предявени по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 и сл.

ЗЗД.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. чрез юрисконсулт Е. Ц., твърди, че на 15.11.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответника А. А. Б. бил сключен Договор за потребителски кредит № 2124306 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). При сключване на този договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на сключения между страните договор, А. А. Б. получила сумата от 300 лева, която се съгласила да върне чрез 3 бр. вноски по 106.74 лева в срок до 10.02.2020 г., съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Уговорен бил и 1 фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%.

Страните се договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането, направени от кредитора.

На 15.11.2019 г. ответникът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на този договор дружеството се задължило да сключи договор с трето лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред кредитодателя солидарно с А. А. Б. за всички задължения по договора за кредит. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.

На 15.11.2019 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на Б. по договора за кредит от 15.11.2019 г. Тъй като ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора, на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимите от Б. суми и уведомило длъжника за това по електронната поща посочена в договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.

„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили своите вземания към ответника по процесния договор в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. На 30.01.2025 г. ищецът депозирал в РС– Ловеч, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, изпратено по подсъдност на РС – Кубрат. Образувано било ч. гр. д.№ 91/2025 г., по което на 07.02.2025 г. съдът издал Заповед № 62 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 203.26 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № 2124306/15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното плащане; 65.77 лв.

– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното 2 плащане; 10.22 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 10.02.2020 г.; 103.72 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 30.19 лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 25.00 лв. – платена държавна такса; 100.00 лв.

– юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът А. А. Б. дължи на „АПС Бета“ ЕООД гр. София сумите 203.26 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № 2124306/15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното плащане; 65.77 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2025 г. до окончателното плащане; 10.22 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 10.02.2020 г.; 103.72 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.; 30.19 лв.– законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 15.11.2019 г. до 21.01.2025 г.

Претендират присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът А. А. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *** чрез особен представител адв. Д. Г. от АК – Разград депозира писмен отговор, с който заявява становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка между ответника и ищцовото дружество, доколкото липсват доказателства за реално усвояване на паричен ресурс от Б.. В случай, че съдът приеме, че по отношение на ответницата изначално е възникнало задължение за връщане на заемната сума по договора за кредит сключен с „Кредисимо“ ЕАД, моли съда да приеме, че същият е недействителен по изложените в отговора подробни съображения – не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.

12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, поради което договорът съдържа неравноправни клаузи. С оглед на това ако се докаже, че потребителят е усвоил заемната сума, излага, че той следва да върне единствено и само чистата му стойност. Сочи, че договорената годишна лихва в размер на 40.00% надвишава четирикратно размера на законовата, от което следва, че е 3 уговорена в нарушение на добрите нрави. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Оспорва представените Общи условия, като заявява и становище, че договорът за поръчителство също е недействителен, поради противоречие с добрите нрави, доколкото е сключен единствено с цел въвеждане на допълнително задължение за длъжника. Оспорва и договорът за цесия, тъй като липсват доказателства дали процесното вземане, ако съществува, е реално прехвърлено.

В съдебно заседание ответникът чрез особения си представител адв. Д.

Г. депозира писмена молба, с която заявява становище, че поддържа подадения отговор на исковата молба и направените със същия възражения. Претендира отхвърляне на исковете като неоснователни, а в условията на евентуалност ако съдът приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод договор за кредит и цесия на вземанията, както и че тези вземания не са погасени по давност, да приеме за установено, че ответницата дължи само чистата стойност на остатъка от предоставения в заем паричен ресурс.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 62/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следното:

Между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитодател, и А. А. Б., в качеството на кредитополучател е сключен

Договор за потребителски кредит № 2124306 на 15.11.2019 г. по електронен път чрез обикновен електронен подпис по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, 4 изискуема по закон. По силата на този договор „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ответницата сумата 300 лв., а тя се е задължила да ги върне чрез 3 броя вноски по 106.74 лева в срок до 10.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, а при забава на плащанията било уговорено обезщетение за забава. Също така на 15.11.2019 г., ответникът А. А. Б. е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с А. А. Б. за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него, респ. съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД. На същата дата „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на А. А. Б. по договора за кредит. На 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на А. А. Б. и на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД заплатило на „Кредисимо“ ЕАД 203.26 лeвa (главница) по Договор за кредит;

10.22 лeвa (договорна лихва) за период 15.11.2019 г. до 10.02.2021 г. и 103.72 лeвa (обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава). С извършване на плащането „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Ищецът твърди, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, а с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело № 91/2025 г., като се твърди, че ответникът не е изплатил до 10.02.2020 г., към който момент е настъпил падежа на последната дължима по погасителен план вноска, сумата 300.00 лева, определена като главница, за погасяване на задължението за връщане на дадената му в заем сума, на 06.02.2025 г. предявило дължимите остатъци за плащане със заявление за 5 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.

Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 62/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 91/2025 г. по описа на РС – Кубрат е връчена на ответника, в качеството на длъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: