Решение № 339 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500321 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.144 от СК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Б. В. С., ЕГН **********, с адрес- ***, чрез адв.М. М. – М., против Решение № 4980/07.12.2023г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с. по гр.д.№ 8046/2023г., с която е отхвърлен предявеният от нея против В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за присъждане на месечна издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение в размер 400 лв., считано от *** г. – датата на навършване на пълнолетие на ищцата, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; както и е осъдена да му заплати сумата от 500 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез 1 адв.В. И., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Б. В. С. против В. С. С. е заведена искова молба, с която посочва, че родителите са разделени от *** г. От момента на тяхната раздяла грижите за нея поела майка й Д. С. Ж., а от *** г. и нейният партньор. Живеели в негово жилище. Понастоящем ищцата е ученичка в XII-ти клас в СОУ „***“- гр. Пловдив. На ***г. навършила 18 години и вече била пълнолетна, но все още се нуждаела от издръжка, доколкото не е завършила средното си образование. Твърди да няма доходи и имущество, от което да се издържа. Ответникът последно плащал издръжка в размер на 210 лв., която издръжка се получавала от ЧСИ М. Ц. по заведено изпълнително дело. Последната получена издръжка била с дата 02.05.2023г.

Ищцата е изтъкнала, че не поддържа връзка с баща си, защото срещите с него били напрежение за нея. Когато била по-малка майка й настоявала да се вижда с баща си, но той я оставял при баба й, неговата майка, но от нея чувала само обиди за нейната майка и това я разстройвало. Години наред баща не я търсил, като последната среща с него била на 25.12.2022г.

Майката на ищцата била ***по професия и се опитвала да задоволява всичките нужди, но било трудно, тъй като от нейната заплата всеки месец се правила удръжка в размер на около 800 лв., доколкото след развода майката била осъдена да заплаща пари за продажбата на жилището, което са имали докато са били семейство. Ищцата мечтаела да учи медицина и се подготвяла за това, като от м.септември 2022г. посещавала извънкласни уроци по биология и химия, които се провеждали в петък, събота и неделя. За уроците по биология майка заплащала такса в размер на 130 лв., а уроците по химия били четири пъти месечно, за които майка й заплащала общо 240 лв. всеки месец. Учебниците, които се купували за една година за тези допълнителни уроци по биология били в размер на 60 лв., а по химия 85 лв. За покупката на учебници и учебни консумативи за 2023г. за ищцата била платена сумата от 150 лв., а допълнително се закупувал и учебник по 2 английски език и работна тетрадка в размер на 75 лв., както и учебник по испански език и работна тетрадка в размер на 70 лв. Сборниците и допълнителните помагала стрували още 140 лв., което правило общо 580 лв. за платени учебни материали само през годината. Отделно правила разходи и за ксерокопиране на някои по-скъпи учебници. Тази година отново предстояло да закупи учебници и помагала минимум на тази стойност.

Ходила единствено на плуване в комплекс „Младост“, за което се заплащала месечна такса от 41 лв. Това бил спортът, който е бил препоръчан по лекарска препоръка, тъй като била диагностицирана със „Сколиоза“. Освен това ходила на рехабилитация веднъж годишно за заболяването си, понеже майка не успявала на няколко пъти да осигури такива процедури. Последната шрот терапия била през месец май 2023 г. и струвала 90 лв. Предстоял друг вид терапия, но разходите били непосилни за майка и тя ги отлагала временно.

Заради проблема с гърба си се налагало да носи ортопедични стелки, стойността на които били 50 лв. за чифт и се купували два пъти годишно.

Джобните, които получавала от майка си били 160 лв. месечно, с които си купувала храна докато е на училище. 50 лв. били пътните й разноски месечно, тъй като пътувала всеки ден до училище и обратно, както и през почивните дни за допълнителни уроци. Отделно от това за пръв път през М.лата година бил закупен и телефон, тъй като нейният вече не работил. През настоящата учебна година щяла да има разходи за абитуриентски бал. Кувертът М.лата година бил около 120 лв. само за ресторант. Щяла да има разходи за кандидатстудентски изпити в края на идната учебната година. Тази година таксата за кандидатстване в Медицинския университет била 120 лв. Била правила сметка, че сумата, която майка отделя сега като разходи само за нея месечно е не по-малко от 800 лв., от които до момента участието на баща й било в размер на 210 лв. Нетната заплата на майка й била около 1200-1300 лв.

Твърди, че баща определено има възможност да участва в разходите за издръжката й без особено затруднение, тъй като само от майка й по неговата сметка се получавали близо 800 лв. месечно след удръжката, която работодателят правил от заплатата . Допълнително трябвало да са доходите му от трудова дейност, които средства били в немалък размер, тъй като, доколкото знае, е работил до скоро в Германия. Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на ищцата като пълнолетна, учаща в средно учебно 3 заведение в размер на 400 лв., начиная от ***г. - датата на навършване на пълнолетие на ищцата, до настъпване на законово основание или причина за нейното изменяване или прекратяване.

Към исковата молба прилага к опие от акт за раждане, копие от Решение № 214/19.01.2020 г. на РС – Пловдив по гр.д.№ 12291/2019г., влязло в сила на 27.05.2020г., доказващо последния размер на присъдената за плащане от баща издръжка от 210 лв. месечно, Удостоверение от СОУ „

***“ Пловдив, че е ученичка в XI клас, копия от касови бележки за закупени учебници и учебни пособия, както и за последно заплатени такси за допълнителни уроци по Биология и Химия, копие на месечна карта за плуване, касова бележка за платени ортопедични стелки, медицински книжа, удостоверяващи заболяването „Сколиоза“, и последна фактура на стойност 90 лв. за проведена шрот терапия, касови бележки за закупени дрехи и обувки.

Ответникът В. С. С. в срока по чл. 131 от ГПК депозира писмен отговор, с който е оспорил изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. Възразява, че описаното в исковата молба не кореспондира с действителното положение. Оспорва казаното, че не се бил интересувал от дъщеря си като родител. Посочва, че счита за похвално това, че детето му иска да учи медицина, но поддържа да няма възможност да заплаща издръжка в размер на 400 лв., защото това съществено би го затруднило. Бил претърпял оперативна интервенция в Германия и бил на лечение от 17.11.2019 г. до 11.12.2019 г., като му била поставена диагноза фрактура на шиен прешлен 6, откъсване на дорзален спондилофит цервикална стеноза на спиналния канал шиен прешлен 5/6, мозъчно сътресение, отворена фрактура на носната кост.

Извършена му била и микрохирургична вентрална фузия и декомпресия на шиен прешлен. От момента на извършване на оперативното лечение до настоящия момент той не бил работил и не разполагал с доходи. Препоръчано му било да не работи на повече от 4 часа на ден. Към момента го издържали родителите му. Обръща внимание на това, че от 01.04.2023г. картата за градски транспорт за пенсионери и ученици в Пловдив била в размер на 13 лв. месечно и то за всички линии, а не само за една. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да остави без уважение искането за осъждане на ответника да заплаща издръжка за своята пълнолетна, учаща в средно 4 учебно заведение дъщеря. Прилага медицинска експертиза, с подробно описани диагноза и терапия и извлечение от банкова сметка.

В хода на производството са приложени Сметка за платени и дължими суми по изп. дело № 276/2022 г. по описа на ЧСИ Л.М., с взискател – В. С. С. и длъжник – Д. С. Ж., изготвена на 07.08.2023 г., съгласно която в периода 28.07.2022 г. – 27.07.2023 г. са постъпили суми в размер общо на 13527,54 лв., от които разпределени към взискателя – 10169,76 лв.; по запорно за издръжка – 1890 лв. и към ЧСИ за такси – общо 1467,78 лв. Описано е, че остатъкът по изп. дело към датата на справката е, както следва: за главница – 14234,36 лева; за законни лихви – 58,07 лв. и за такси към ЧСИ – общо 891,95 лв., като общото посочено задължение е в размер на 15184,38 лв.

Приложени са и изисканите в хода на делото Справка от ТД на НАП – Пловдив, съобразно която за ищцата – Б. В. С. е записано: няма данни за регистрирани действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ за период от 01.01.2021 г. до 25.07.2023 г.; няма данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2021 г. и 2022 г.; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г.; няма регистрация като едноличен търговец; няма участие в търговски дружества; няма регистрация като самоосигуряващо се лице; по данни на общините – няма декларирани недвижими имоти и МПС.

Съответно за ответника – В. С. С., съобразно същата справка от ТД на НАП – Пловдив, е записано, че: няма данни за регистрирани действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ за период от 01.01.2021 г. до 25.07.2023 г.; няма данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2021 г. и 2022 г.; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г.; няма регистрация като едноличен търговец; няма участие в търговски дружества; няма регистрация като самоосигуряващо се лице; по данни на общините – има декларирани недвижими имоти; няма декларирани МПС, като е приложена справка, съобразно която на 11.03.1998 5 г. ответникът е декларирал недвижим имот – земя и сграда в гр. Кърджали и същият е посочен като собственик, но за притежаваните от него ид. части е посочено, че същите са в размер „0,00“.

В съдебно заседание на 13.09.2023г. са разпитани св. Д. Ж. /майка на ищцата/ и св.Б. С. /майка на ответника/.

Районният съд, за да отхвърли изцяло иска за издръжка излага основни съображения, че по иска е необходимо да се установи, че ищцата продължава да учи в средно учебно заведение, не е навършила 20-годишна възраст, не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да дава издръжката без особени затруднения.

От приложените писмени доказателства се е установило, че действително ищцата е ученичка в средно учебно заведение и се обучава при редовната форма на обучение. Същата няма имущество, от което да се издържа, не получава доходи от труд. Поради редовната форма на обучение, присъствието на учебни занятия е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства.